Решение № 5951 от 01.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5951 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100504850 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3622 от 28.02.2024 г. по гр.д. № 68390/2021 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от „Снабдяване и търговия -МО” ЕООД срещу Министерство на отбраната иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на Министерство на отбраната да заплати на „Снабдяване и търговия –МО” ЕООД сумата 4346 лв., представляваща платена без основание сума въз основа на съставен Протокол за установени липси № 21-44-56/13.12.2021 г., ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

Решението е обжалвано от ищеца „Снабдяване и търговия-МО” ЕООД като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излага оплакване срещу извода на първоинстанционния съд, че е налице признание от страна на ищеца за получаването на 66 500 кг. железни отпадъци, а не за реално изтеглените от фирмата купувач 50 100 кг. Изтъква се, че този извод на съда е направен при нелогично, неправилно и незаконосъобразно тълкуване на писмените доказателства по делото. Въззивникът поддържа, че доказателствата по делото сочат за наличие на признание от страна на ответника, че заприходените 66 500 кг. скрап от цистерните са прогнозни количества, които следва да се коригират в 1 програмата на МО и в протокола за бракуването им след действителната продажба на последните, съобразно действително измереното количество железни отпадъци.

Количеството на заприходените железни отпадъци от цистерните било прогнозно, тъй като последните не са били фактически нарязани и изтеглени, а назначената от ответника „комисия” само приблизително /”на око”/ е изчислила тяхното предполагаемо количество. Сочи се, че именно възникналият спор между страните относно констатираното несъответствие, където е заведено като прогнозно количество скрап 66 500 кг., а действително измереното и предадено на купувача по борсов договор № 1026/07.10.2020 г. количество железни отпадъци е 50 100 кг., е причината за водене на настоящото дело. Оспорва се и извода на съда, че управителят на ищцовото дружество е приел процесните отпадъци като е подписал спецификация към процесния комисионен договор. Изтъква се, че управителят на ищцовото дружество никога не е приемал, че са налице липси, за които дружеството да отговаря, а напротив – самото описание на цистерните „вертикални” потвърждава, че в момента на предаването те са неподвижно закрепени на фундаментите си и не могат да бъдат претеглени преди нарязването, което става едва от купувача. Въззвникът навежда довод, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал доказателствата по делото и не е съобразил отправеното от ищеца писмо с искане констатираната разлика да бъде снета от отчет в складовата програма на ответника и подписания от представители на двете страни протокол от проведена работна среща. Сочи, че е заплатил по сметка на МО сумата 4346 лв., зачислена като липси за сметка на ищеца, за да не започне да се трупа наказателна лихва. Счита, че протоколът за установяване на липси и дълготрайни активи и материални запаси за сметка на МОЛ № 21-44-56/13.12.2021 г. е документ с невярно съдържание, тъй като невярно отразява фактите, че са налице липси – 16 400 кг. железни отпадъци. Въззивникът настоява обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения иск.

С писмения си отговор въззиваемата страна Министерство на отбраната оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът „Снабдяване и търговия-МО” ЕООД твърди в исковата молба, че ежегодно между него и ответника Министерство на отбраната /едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество/ се сключва Рамково споразумение, с което по възлагане на ответника приема да извършва дейностите по приемане, съхранение и търговска реализация на излишните за Министерство на отбраната и Българската армия движими вещи, които са снети от употреба. Твърди, че поради неуспешни продажби на резервоар надземен вертикален 100 куб.м. – 10 бр., имуществото било бракувано. Комисия на ответника определила прогнозна тежест за всеки от резервоарите и на тази основа били заприходени 66 500 кг. скрап. При тези условя имуществото било закупено. При претегляне на нарязаното количество от 2 бр.

2 цистерна 100 куб.м. била констатирана разлика в очакваното и фактически полученото количество отпадък, като общото количество закупен отпадък възлизало на 50 100 кг.

Ответникът отказал да снеме от отчет 16 400 кг. железни отпадъци с код 240000019 и приел за установена липса, като изискал от ищеца да я възстанови. Ищецът оспорва да е отговорен за явилата се разлика. Отправил е искане за признаване за установено, че действителното тегло на предаденото количество скрап е 50 100 кг., а не прогнозното количество, определено от комисията към Министерство на отбраната 66 500 кг.

Поискал е и с решението съдът да се произнесе, че ищецът не дължи на ответника твърдените като липсващи 16 400 кг. железни отпадъци скрап, числящи се на МОЛ Б.А..

С разпореждане от 09.02.2022 г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да аргументира допустимостта на предявения иск за установяване действителното количество скрап, да посочи какъв е правният му интерес от предявяване на иск за признаване за установено между страните, че не дължи 16 400 кг. железни отпадъци и да конкретизира дали претендира установяване недължимост на сумата 656 лв., съответно да изложи фактически твърдения как тя е формирана.

В уточнителна молба ищецът е посочил, че комисията на ответника не се е съобразила с неговото възражение против констатираната липса, а с протокол от 13.12.2021 г. комисията утвърдила несъществуващо количество железни отпадъци от 16 400 кг. като задължение на ищеца, остойностено на 4346 лв. За да предотврати начисляване на наказателни лихви, ищецът заплатил на ответника указаната сума.

Ищецът сочи, че правният му интерес от установяване на недължимостта на 16 400 кг. железни отпадъци е, че по този начин последните няма да се считат за липси и следователно заплатената от него сума от 4346 лв. по протокола за липси ще се счита за неоснователно обогатяване на ответника. Във връзка с това уточнение и настъпилите промени във фактическата обстановка след подаване на исковата молба /съставяне от ответника на протокол за установяване на липси и заплащането на посочената в него сума от ищеца/ ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 4346 лв., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка, въз основа на съставения протокол за липси от 13.12.2021 г., без реално такива липси да са налице.

С писмения си отговор ответникът Министерство на отбраната оспорва иска.

Твърди, че претендираната сума от 4346 лв. представлява констатирани липси по сключен с ищеца договор № УД-12-17/29.03.2019 г. за възмездно съхранение и продажба като борсов посредник /комисионер/ на излишни движими вещи, в т.ч. скрап. Процесните железни отпадъци били придобити чрез бракуване на метални резервоари, извършено от изпълнител по договор № УД-1281/30.10.2019 г. и прието от комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната. Вследствие на това в 3 баланса на Министерство на отбраната вещите били заведени като железни отпадъци и като такива били предадени в присъствие на представители на МО, дружеството – изпълнител на бракуването /„Мит и Ко” ЕООД/ и посоченото от ищеца материалноотговорно лице Б.Ц.А.. С приемо-предавателен протокол от 19.12.2019 г. ищцовото дружество приело чрез своето материално-отговорно лице на съхранение железни отпадъци – скрап от 10 бр. резервоари надземни вертикални 100 куб.м. в размер на 66 500 кг. В протокола било изрично записано, че дружеството приема, че това е действителното количество железни отпадъци. С оглед на това ответникът счита за неоснователни твърденията на ищеца, че количеството на железните отпадъци било прогнозно и ориентировъчно. Ответникът твърди, че въз основа на сключен между страните комисионен договор № УД-07-114/21.09.2020 г. ищецът се задължил да продаде 66 500 кг. железни отпадъци скрап, посочени в ред 118 от спецификацията, неразделно приложение към договора. Въз основа на този договор ищецът /комисионер/ сключил борсов договор за продажба на процесните вещи № 1026/07.10.2020 г., в който вещите отново били посочени като 66 500 кг. Ответникът счита за неоснователно възражението на ищеца, обективирано в негово писмо рег. № 23-04-451/18.02.2021 г., че е констатирано несъответствие между количеството скрап 66 500 кг. железни отпадъци с код 240000019, съхранявани в складов район Саранци с МОЛ Б.А., по обявените в спецификацията и действително измереното количество скрап при фактическото предаване на фирмата-купувач. Сочи, че от представените от ищеца в МО документи - кантарни бележки се установява, че след като е сключил борсовия договор, комисионерът незнайно защо е допуснал мерене на стоката извън склада на предавача след предаването на стоката. Ответникът счита за неоснователно позоваването от ищеца /отразено в приложения протокол от среща в МО/ на текста на т.17 от борсовия договор с купувача, тъй като посочената клауза предвиждала „без право на рекламация след напускането на склад-продавач”. Ответникът сочи, че очевидно вещите са напуснали склада на продавача и са мерени неясно на какво основание в склад, определен от купувача, което е недопустимо и в разрез както с цитираните клаузи на борсовия договор, така и със сключените между страните договори – в частност с чл. 10, т. 10.2 от договор № УД-12-17/29.03.2019 г. и чл. 4, т. 7 т комисионния договор № УД-07-114/21.09.2020 г. На следващо място ответникът излага довод, че дори и да се приеме, че е претеглено цялото количество на предадените на купувача вещи и то възлиза на 50 100 кг., то това не освобождава ищеца от необходимостта да обясни къде са останалите от приетите по договора за съхранение 16 400 кг. железни отпадъци. В обобщение ответникът поддържа, че въз основа на удостовереното с приемо-предавателния протокол предаване и приемане без забележки от ищеца на 64 500 кг. железни отпадъци, от които са продадени и заплатени съгласно борсовия договор 50 100 кг. железни отпадъци, а останалите 16 400 кг. липсват в складовете, в които ищецът съхранява предадените вещи, и няма подаден 4 сигнал за посегателство в складовете на ищеца, след извършената инвентаризация е било налице основание за съставяне на протокол за установени липси. Тези липси били възстановени от ищеца с оглед разпоредбата на чл. 10, т. 22 от договора за съхранение № УД-12-17/29.032019 г., с което той доброволно е признал задължението си, което обуславя неоснователност на предявения от него иск за неоснователно обогатяване.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника за върне на ищеца сумата 4346 лв., платена от него без основание - по протокол за установени липси № 21-44-56/13.12.2021 г. Тази правна квалификация на предявената претенция се извежда от твърденията на ищеца, че е предал на ответника посочената сума без да е налице основание за това, а именно, че не са налице подлежащи на заплащане липси на железни отпадъци. В тежест на ищеца по иска по чл. 55 от ЗЗД е да установи, че е престирал нещо на ответника /предал му е исковата сума/, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване на престацията.

С доклада по делото на първоинстанционния съд са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Между страните е съществувало облигационно отношение по договор № УД-12-17/29.03.2019 г. за възмездно съхранение и продажба като борсов посредник на излишни движими вещи в т.ч. скрап;