Протокол № 84 от 31.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 84 гр. Пазарджик, 30.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20215200900077 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

На второ именно повикване в 10.45 часа, се явиха:

Ищецът Л. Л.. Т., редовно призован чрез процесуален пълномощник Д.П. от Старозагорска АК, не се явява. За него се явява адв.Д.М. П., редовно упълномощена с приложено по делото пълномощно.

Ответникът И.Б., редовно призован чрез процесуален пълномощник адв.Ж.К., не се явява. За него се явява адв. Ж.К., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

Адв.П. – Моля да се даде ход на делото, доверителят е редовно и своевременно призован. Няма пречки за даване ход на делото.

Адв.К. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл.142 ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА постъпила молба вх.№ 2759 от 29.04.2022г. от Л.Т., с която заявява, че във връзка с определение от 06.04.22г. посочва имената на поисканите от него двама свидетели при режим на довеждане – И.М.М. и С.П.Д..

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл.143 и чл. 146 от ГПК.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 374 от ГПК, по подадена искова молба вх. № 919/03.06.2021г.от Л. Л.. Т. от гр.София против ИВ. Н. Б. от гр.П. с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за сумата в размер на 300 000лв. , представляваща вземане по запис на заповед от 10.12.2018г. с падеж на 28.02.2019г. и законната лихва върху тази сума считано от 27.01.2021г. до окончателното й изплащане.

Ищецът е направил доказателствени искания за приемане на представени писмени доказателства посочени в исковата молба и допълнителната молба, и изискване на ч.гр.д. №63/2021г. на Панагюрски районен съд.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ИВ. Н. Б. от с.Оборище,чрез адв.Ж.К. от ПАК е подал отговор на исковата молба. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, чрез пълномощника му адв.П., с която оспорва наведените в отговора възражения и твърдения. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника , чрез пълномощника му адв. Ж.К. от ПАК, в който излага становище относно фактическите твърдения на ищеца в допълнителната искова молба, Изразява становище по доказателствата. Не поддържа искането за разпит на свидетели.

Предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК с оглед предмета на спора. Извършена е размяна на книжата по делото съгласно изискванията на чл.367 от ГПК, а поради наличие на постъпил отговор от ответника е извършена и повторна такава.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото са налице предпоставките за предявяване на иск по чл.422 от ГПК за сумата в 2 размер на 300 000лв. , представляваща вземане по запис на заповед от 10.12.2018г. с падеж на 28.02.2019г. и законната лихва върху тази сума считано от 27.01.2021г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от ищеца с исковата молба писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Основателно е искането за изискване на ч.гр.д.№ 63/2021г. по описа на Панагюрски районен съд.

Основателно е искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата по делото, след посочване на имената им.

Частично основателно е искането за приемане на посочените в допълнителната искова молба доказателства с изключение на „Извадка от общодостъпния сайт на Уикипедия“.

С определение на съда № 110 от 06.04.2022г. по настоящето дело е изпратен проект на доклад до страните. Разпределена е доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154 ал.1 от ГПК. Приел е писмените доказателства, приложени към исковата молба и е дал възможност на страните да обосноват исканията си и е дал възможност на ищеца да посочи имената на свидетелите.

Адв. П.: Уважаеми господин председател, поддържам исковата молба, допълнителната уточняваща молба към нея, допълнителната искова молба. За днешното съдебно заседание заедно с призовката получихме допълнителен отговор от ответника по която вземам следното становище: Оспорвам заявеното на страница 2 от адв.К., като процесуален представител на ответника, точка 3, като заявявам, че никъде в исковата, уточняващата и допълнителните молби доверителят ми няма фактическо твърдение, че страните имали съвместен бизнес за хазартна дейност. Тази квалификацията явно е на колегата, с оглед по-късно направеното възражение за нищожност.

Заявявам, че Т.а твърдение няма в исковите молби. В тях сме отразили това, което ответникът е увещавал доверителя, уговарял доверителя както и след 3 тези уговорки и увещания сме отразили за какво реално са дадени парите и сме представили и съответния писмен документ и сме изписали в исковите молби съдържанието на писмения документ, така както е отразено в самия писмен документ. На страница 3 от писмения отговор, по точка 2 в становището на ответника относно въведеното от ищеца каузално правоотношение има изявление, че след въвеждане на каузални правоотношения от ищеца ние заявяваме , че сме съгласни с него, без ответникът да посочва с какво точно е съгласен и продължава с изявление, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение за осъществяване на хазартна дейност, с оглед протокол от 07.11.2017г., а не бъдещо заемно правоотношение. Заявяваме, че в исковите молби ние оспорваме съществуването на бъдещо заемно правоотношение и никъде не сме твърдели осъществяване на хазартна дейност. Това е отново твърдение на ответника, за което не се посочва в какво се изразява тази хазартна дейност в допълнителния писмен отговор. Липсват твърдения такава хазартна дейност да е осъществявана конкретно от ответника и от ищеца. Не е посочено също във възражението на ответника относно нищожността на каузалните правоотношения, освен цитирането на текстове от отделни закони и практика по тези текстове, какво според него е конкретното нарушение на чл.9 ал.3 от Закона за хазарта и с какви действия неговият доверител, на кои дати е извършил тези нарушения ако твърди, че действително има някаква хазартна дейност и че доверителят му е осъществил такава под някаква форма.

Оспорваме възражението на ответника относно нищожността на каузалното правоотношение, като моля да задължите ответника да конкретизира коя хипотеза според него от чл.9 ал.3 от Закона за хазарта той твърди, че е налице в конкретния случай, за да обоснове пред Вас нищожност на каузално правоотношение, да посочи каква хазартна дейност е извършена и кога от неговия доверител и каква е връзката на тази хазартна дейност конкретно с ищеца. Поради липса на каквато и да било индикация в тази насока и във Вашия доклад не е посочено на последна страница какво е становището конкретно на ответника по отношение на нашата допълнителна искова молба, а ние също не можем да разберем с какво точно те са съгласни и с какво не са съгласни.

Ако твърдят друго каузално правоотношение, различно от това, което ние сме описали, нека да го кажат. Водим свид.И.М.М.. Не водим свид.

С.Д., поради невъзможност да я открием за днешното заседание, моля да ни 4 дадете възможност с оглед становището на ответника и след разпит на доведения свидетел да преценим дали да искам от Вас призоваване и съответно представяне на адрес или няма да бъде необходим този свидетел. С оглед становището ни по допълнителния отговор моля ако бъдат дадени допълнителни уточнения и разяснения да ги отразите в доклада, в смисъл като становище на ответника по отношение на каузалните правоотношения.

Той обосновава съвсем различно каузално правоотношение, хазартна дейност.

Конкретното ни искане е свързано с протокола, който сме представили, сумата е дадена, в протокола е изписано, както е продиктувано от ответника за верификация, според ответника при даването на сумата, тази сума е била изискана за да се удостовери наличието на средства у доверителя ми и за да бъде допуснат той до участие в конкретни залози, които изискват по-големи суми, но тази сума е за верификация, тя следва да бъде върната след като се удостовери наличието й. Сумата следва да бъде приведена по Скрил система.

Това е указание на ответника и по Скрил системата може да бъде преведена сумата по Изи пей, а те са разполагали с такава къща Изи пей и сумата е следвало да бъде върната след удостоверяване на сумата. адв.К.: Оспорвам първоначалната искова молба и допълнителната искова молба и поддържам първоначалния отговор и допълнителния. В първоначалната исковата молба беше предмет една абстрактна сделка, след което с допълнителната исковата молба се конкретизира, че е налице каузално правоотношение между страните и, че има разностранна дейност като се представиха тези писмени документи. Тогава вече твърдението в нашата искова молба е, че е имало разговори и е имало разностранна дейност, което е факт и след като се конкретизира за какво става въпрос, ние оттегляме нашето твърдение, че тази ценна книга е за обезпечаване на бъдещо заемно правоотношение и тя обезпечава това каузално правоотношение, за което се представят писмени доказателства. Това е по същество на правния спор, прави се оценка и анализ на допълнителния писмен отговор. Моите уважения към насрещната страна, но аз не трябва да доказвам каузалното правоотношение, те са го въвели. Начина по който аз съм го оценил какво представлява като смислово съдържание е различно нещо. В допълнителната искова молба, това е становището на ищеца, да може съдът да прецени, трябва да се включи в устния доклад, аз трябва да дам становище по конкретен отговор. На страница 2 в допълнителната искова 5 молба, четвърти абзац, средната час е записано, че те са имали съвместен бизнес. Трябва ли аз да казвам какъв е техния съвместен бизнес, като ищецът предоставял парични средства, а Б. да прави с тях залози и да делят спечелените суми. Питам аз, каква е правната характеристика на това да прави залози, хазартна дейност, това е нашата оценка. Освен това представени са в страница 2, последна част на допълнителната искова молба, говори се за верификация на международна онлайн заложна система. Заложната система е вид хазартна дейност, не само това което е в Скрил и Бет джет 365, това са неща не посочени от нас, а от ищцовата страна в последната част на страница 2. Това което е приложено от Уикипедия, което е недопустимо да се приеме като писмено доказателство, което не отговаря изисквания на нашия ГПК.

Когато някой трябва да регистрира някой друг в тези системи, примерно Бет 365, дали в азиатска заложна къща, дали в Обединено кралство е без значение, това какво е, ние сме длъжни да дадем не буквално това, което иска да чуе и иска да докаже ищцовата страна, имаме право да направим една правна характеристика, правна оценка на тези твърдения ,това е наше право. Всичките тези неща и това което съм изложил в допълнителна искова молба ми е дало това основание. Относно това което иска да се уточни в чл.9 ал.3, уточнявам посочен текста както трябва да бъде за другата страна и за съда, уточнявам, че хипотезата, която изцяло е приложима към фактическите твърдения в допълнителната искова молба на ищеца е цитирам: Или по всякакъв друг начин да подпомагат или да посредничат при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра без издадена лиценз по този закон“. Посочил съм и други текстове по Закона за хазартна дейност , какво значи хазартна дейност, какво значи залог. Освен това нищожността е противоречие на закона, аз съм посочил текстове, служебно и правомощие на съда е, включително с тълкувателно решение № 1 от 2020 година, обнародвано на 27.04.22г., че и без довод за нищожност, а нямаме такъв довод, съдът служебно изследва противоречието със закона. Той не е обвързан от нашата констатация, освен чл.9 ал.3 сме посочили и чл.4 и чл.6, където трябва да има съответни разрешения. Съдът може служебно да прецени и други текстове. Ищецът иска от ответника той да квалифицира правото, какъв е този протокол от 07.11.2017г. Това не е задължение на ответната страна. Относно протокола ние сме признали подписа на 07.11.2017г., да подписът е на Б., какво друго може той да каже по този 6 протокол. Признаваме, че подписът на декларацията от 09.04.19г е също положен от него, авторството е негово. Както и на записа на заповед сме признали, че подписът е негов. Друг е въпросът как ще квалифицира този протокол, което правомощие изцяло на съда. Ние страните може да дадем един проект. Що се отнася до проекта за доклад нямам искания, бележки или възражения по него и ако съдът прецени, че трябва нещо да включи, с оглед на тези становища на страните, вече това е негова преценка. Относно свидетелите. Искането за свидетели е дадено от ищцовата страна на база първоначалния отговор, когато ние не знаем за какво се отнася, дали е абстрактна сделка или в нея се крие някакво каузално правоотношение. След като тогава искахме двама свидетели с оглед бъдещо каузално правоотношение, ние не го поддържаме след каузалното правоотношение, което се въведе. Сега искам да попитам ищцовата страна да уточни, тези свидетели за бъдещото заемно правоотношение или във връзка с доказване на това каузално правоотношение са, какво конкретно иска да се докаже чрез тях, за да може ищцовата страна и съдът да прецени това което те искат да установяват дали не е в противоречие на чл.164 от ГПК, дали са допустими тези свидетелски показания. Моята молба е ищецът да конкретизира ясно, точно и конкретно кои обстоятелства ще доказват и точно по този протокол, за да мога и аз да взема конкретно становище. Това е прекалено общо. Вече сме във фаза втора с допълнителна искова молба и общо да доказва някаква връзка на нас нищо не ни говори.