Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3853 от 04.08.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17688/2024
Вид
Решение № 3853
Подписан
04.08.2025
В сила
03.09.2025
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3853 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330117688 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД. от М.

П. Г., ЕГН **********, от ****** чрез адв. М. против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 261,69 лв. недължимо платена за възнаградителна лихва и сумата от 1441,41 лв. недължимо платена за неустойка по договор за кредит от 21.10.2022 г., както и законната лихва върху тях от предявяване на иска-15.10.2024 г. до окончателното плащане.

Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 21.10.2022 г. за сума от 1300 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-49,64%.

Съдържа се клауза за неустойка от 1441.41 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Заемната сума е получена.

Извършвани са плащания на задълженията. С влязло в сила съдебно решение договора е обявен за недействителен. Предвид това не се дължат плащания за суми по договора различни от усвоената главница.

В предоставения срок за отговор ответника признава иска. Оспорва дължимостта на разноските, тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Ищцата е била наясно, че е заплатила суми за посочените задължения още при образуване на предходното производство между страните за недействителност на договора.

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от 21.10.2022 г., решение 1095/12.03.2024 г. е видно, че на 21.10.2022 г. между страните сключен договор за заем за сума от 1300 лв. при дължима лихва от 261,59 лв. и неустойка от 1441,41 лв. С влязло в сила решение на съда договора за кредит е признат за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне в заем от ответника на ищеца на сума от 1300 лв., като договорът им е признат от съда за недействителен поради нарушение на ЗПК.

Няма спор, че задълженията по договора са погасени от кредитополучателя.

Предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, сочеща, че хри недействителност на договор на основание чл. 22 от ЗПК се дължи връщане само на чистата заемна сума, то съдът намира, че платеното от длъжника над сумата от 1300 лв. се явява дадено без основание и подлежи на връщане.

Доколкото не се твърди и не се установява надвнесените суми за договорна лихва и неустойка да са върнати на ищеца, то предявените от него искове по чл. 55 ,ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да се уважат, както и да се присъди обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД за периода от предявяване на притенциите до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-100 лв. Тъй като същия е представляван от адвокат, чието възнаграждение е дължимо при условията на чл. 38 от ЗА, на адв. М. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 400 лв. преценено съобразно материалния интерес по делото и фактическата и правна сложност на спора.

Тъй като съдът констатира, че дължимата държавна такса по делото не е внесена изцяло, то незаплатената сума от 7,66 лв. следва да се постави в тежест на ответника. На същия разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на М. П. Г., ЕГН **********, от *************************, сумата 261,69 лв. (двеста шестдесет и един лева и 69 ст.) недължимо платена за възнаградителна лихва и сумата от 1441,41 лв. (хиляда четиристотин четиридесет и един лева и 41 ст.) недължимо платена за неустойка по договор за кредит от 21.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тях от предявяване на иска -15.10.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 100(сто) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на ***** Г. Л. М. с ЕИК ********** с адрес ********************, сумата от 400

(четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение дължимо по чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 7,66 лв. (седем лева и 66 ст.) за държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3