Решение № 5592 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5592 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330122174 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във вр. с чл. 203, във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея, подадени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250, представлявано от инж. А.И.Г. в качеството на **** и по процесуално пълномощие от Х.К.Х, против Ф.М.А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. ****** № **, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 871, 42 лева, представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 05.01.2022 г. – 19.07.2024 г. за имот, находящ се в гр. *******, ул. *****№ **, потребителски № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (25.09.2024 г.) до окончателното й заплащане, и сумата от 76, 81 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.03.2022 г. – 31.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед № *** от 25.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16410/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с., в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 1977/21.01.2025 г. по същото дело.

Твърди се, че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ и за 1 периода 05.01.2022 г. – 19.07.2024 г. в това си качеството за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. *******, ул. *****№ **, е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 871, 42 лева. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е собственик на имота в процесния период, че фигурира в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни Общи условия. Сочи се, че в процесния имот е налице поставено едно измервателно устройство и стойностите, отразени в карнетните листове, са след реален отчет на показанията на това техническо средство с № *****, както и че потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Наред с горното абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на 76, 81 лева за периода 31.03.2022 г. – 31.07.2024 г.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид изложеното за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции.

Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си ************ поддържа исковете и пледира за произнасяне на неприсъствено решение, а ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не застъпва позиция по предмета на делото.

След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия, предвидени в чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ГПК, доколкото: на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в открито съдебно заседание; ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание, без да е отправил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; ищецът е обективирал воля, съобразно чл. 238, ал. 1 от ГПК, и с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства предявените искове се преценят за вероятно основателни, съдът е мотивиран да постанови неприсъствено решение, с което, без да излага мотиви по съществото на спора, да ги уважи изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното 2 издължаване.

Предвид гореуказания правен резултат се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съдебноделоводните разноски на ищеца, сторени, както следва: в настоящото производство в размер на 175, 00 лева, от които: 75, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 100, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗППом), като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него, в заповедното производство в размер на 75, 00 лева, от които: 25, 00 лева –държавна такса за разглеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него.

Водим от горното, и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф.М.А, ЕГН:

**********, с адрес: гр. *******, ул. ****** № **, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250, представлявано от ******** в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от ************, сумата от 871, 42 лева, представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 05.01.2022 г. – 19.07.2024 г. за имот, находящ се в гр. *******, ул. *****№ **, потребителски № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (25.09.2024 г.) до окончателното й заплащане, и сумата от 76, 81 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.03.2022 г. – 31.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 8033 от 25.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16410/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с., в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 1977/21.01.2025 г. по същото дело.

ОСЪЖДА Ф.М.А, ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. ****** № **, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявавно от А.И.Г. в качеството на ****** и по процесуално пълномощие от Х.К.Х, както следва: сумата от 175, 00 (сто седемдесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски в исковото 3 производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за процесуална защита от юрисконсулт, и сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски по гр. дело № 16410/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с., за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за процесуална защита от юрисконсулт.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, а заверен препис от него ДА СЕ ПРИЛОЖИ по ч. гр. дело № 16410/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с., което ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4