Решение № 1641 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1641 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110158162 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу М. Р. Г., ЕГН ......., в качеството й на съсобственик на топлоснабден имот – Апартамент № 24, находящ се в гр.

София, бул. „........, с присъединен абонатен № 2714, с която моли съда да осъди ответника да заплати следните суми – сумата о т 17,29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,04 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 01.12.2020 г. до 13.04.2023 г., сумата от 0,15 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2029 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 24.10.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,04 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 01.07.2020 г. до 13.04.2024 г.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на 0,72 % от топлоснабден имот – Апартамент № 24, находящ се в гр. София, бул. „........, с присъединен абонатен № 2714, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между 1 топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на иска.

Претендира присъждане на разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение – „Бруната“ ООД, като обосновава правен интерес за това. Моли за задължаване на Бруната“ ООД да представи относимите към процесния период документи, посочените в исковата молба.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Р. Г., ЕГН ......., подава отговор на исковата молба, чрез адв. А. Д., с който оспорва пасивната процесуална легитимация на ответника. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва размера на исковете по размер.

Моли да не се допускат поисканите от ищеца експертизи.

Третото лице помагач „БРУНАТА“ ООД /с ново наименование „ДАЛСИЯ“ ООД, не изразява становище по спора. Представя като доказателства индивидуалните справки за използваната ТЕ за процесния период, както и протокол за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за ДР на ТЕ- 1 бр.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

По делото е представен от ищеца и приет като доказателство Акт за държавна 2 собственост № 02532/24.01.2001 г., с който са обявени за частна държавна собственост идеални части (84,251 %) от изрично изброените в акта недвижими имоти, един от които и процесния Апартамент № 24, находящ се в гр. София, бул. ....., ет.6. Като съсобственици на Държавата за за останалите 15,741 % ид.ч. от Ап.24 са посочени физическите лица: А Н В А Н П., В. Н П., М И П А Н Н Ц Н П.а, Н. Г П., Х Г Л Н Д П.а, В. В. П., И Ц П.а, като не се уточняват притежаваните от всеки от тях идеални части от имота.

По делото се установява, че всички издадени за процесния период и имот, фактури, касаещи доставената топлинна енергия и извършената дейност по дялово разпределение, са на името на Областна администрация – област София, като от същите не става ясно дали са издадени само за част от стойността на доставената топлинна енергия, кореспондираща с притежаваната от Областната администрация идеална част от собствеността на имота, т.е. за 84,251 %.

От приетите като доказателства документи, представени от ФДР „Далсия“ ООД се установява, че в апартамент № 24 се начислява топлинна енергия за подгряване на топла вода и сградна инсталация, като и за двата отоплителни сезона, в имота не е бил осигурен достъп до имота за реален отчет на уредите за ДР, поради което е начислена служебна енергия, при липса на водомер и нула регистрирани лица.

По делото е прието като доказателство Саморъчно завещание на И Ц П.а, починала на 01.08.2007 г. и протокол за обявяване на саморъчното завещание от нотариус З Т, с рег. № 438 по регистъра на НК. Видно от същото, И П.а се е разпоредила за след смъртта си, с притежаваното от нея имущество /движимо, недвижимо, вземания, авторски права, влогове/ в полза на племенниците си Б Р Г и М. Р. Г., деца на сестрата на завещателката Т Ц Г., както и в полза на В. В. П., син на Н Д П.а. Изрично е посочено, че завещава на племенниците си „делът си от залата, намираща се в гр. София, бул. „...., при равни права между тях, а цялото имущество, получено от И П.а от починалия й съпруг, чиято единствена наследница била тя завещала на В. П.. Всичко останало /извън полученото по наследство от съпруга й Б Н П., т.е. нейно лично притежание, също завещала при равни права, на племенниците си – Б и М.

Г.

По делото е приета Декларация /на л.99/ от В. В. П., в която същия е декларирал незнайно пред кого и кога, че е собственик по завещание на апартамент № 30, находящ се в гр. София, бул. ....., ет.7, приел е завещанието и е декларирал придобитата собственост пред данъчните органи.

В нито един от приетите по делото документи обаче, не се посочва какво точно съдържа наследството на Б П., респ. неговата съпруга И П.а към датата на смъртта й – 01.08.2007 г. Следователно от посочените доказателства не може да се направи безпротиворечив извод, че процесния апартамент № 24 е предмет на завещанието, в полза на кого е бил завещан и какъв е бил делът на И П.а в него.

Ищецът твърди, но от доказателствата по делото, не се установява ответника М. Г. да притежава 0,72 % от собствеността на апартамент № 24, находящ се в гр. София, бул. ........

3

Самата ответница отрича да притежава каквато и да е част от процесния недвижим имот, нито пък да е ползвала същия на друго основание, с оглед обичайното й местоживеене в Германия, чиято гражданка била.

Принадлежността на правото на собственост върху 0,72 % от ап.24, не се установява и от приетата по делото Справка за лице – на В. В. П., като от всички вписвания, отбелязвания и заличавания по неговата е видно единствено, че ответницата М. Р. Г. има качеството на заветник с 1/7 ид.ч. по завещанието на И Ц П.а /завещател/ по отношение на имотите:

Поземлен имот, парцел -3, с площ по документ от 1050,0 кв.м.; Първи и Трети етажи от сграда, както и както и Търговски обект /зала/, находящи се в гр. София, бул. „....., както и с ½ ид.ч. от имота на ул. „С.... в ж.к. .....

От правна страна:

Съдът с доклада си по делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже главно и пълно следните факти и обстоятелства: факта, от който произтича вземането му, както и факта на реално потребяване на топлинна енергия за процесния период /нейния обем, количества и стойности за потребената ТЕ, какво количество ТЕ е постъпвало в имота, как е разпределена, отчетена и остойностена тя/, като установи начина за определянето, изчисляването, разпределянето на топлинната енергия и размера на посочените суми за потребена енергия; да докаже съществуването на договорни правоотношения между страните, както и че сочения в исковата молба ответник М. Р. Г. е потребител/клиент на топлинна енергия в качеството си на собственик и/или ползвател на процесния топлоснабден имот, с абонатен № 2714.

От анализа на приетите доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че през процесния период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., не се установява М. Р. Г. да е имала качеството на потребител на доставяната до процесния апартамент № 24, топлинна енергия, тъй като М. Р. Г. няма преки доказателства, същата да е придобила идеална част от собствеността на имота посредством правна сделка, по давност или наследяване по закон/завещание, нито в нейна полза да е било учредено вещно право на ползване.

С оглед изложеното и въз основа на приетите по делото доказателства, се налага извод, че не се установява безспорно, ответника М. Р. Г. да е собственик на твърдените от ищеца 0,72 % от Апартамент № 24, на столичния бул. ....., ет.6, т.е. не се установява същата да има качеството на клиент на „Топлофикация София“ ЕАД и да е потребител на доставяното до имота количество ТЕ. Следователно, възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 42 от ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за 4 отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Със закона за собствеността пък, законодателят е уредил хипотезите на придобиване/ прекратяване на правото на собственост (чл.77, 79 от ЗС), респ. на учредяване на вещно право на ползване върху чужд имот (чл.56 ЗС) и съответно неговото прекратяване. По делото няма доказателства за изпълнението на нито една хипотеза и за принадлежността на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване на наследодателя на ответника, респ. на неговия наследник по закон.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото не се установи от ищеца при пълно и главно доказване, че ответника М. Р. Г. е имал качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., нито пък да е придобила такова качеството след смъртта на Н. Г П. и И Ц П.а.