Решение № 309 от 30.09.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1322/2025
- Вид
- Решение № 309
- Подписан
- 30.09.2025
- В сила
- 30.09.2025
- Състав
- Светослав Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и 149 · Семеен кодекс
- чл. 143 и 149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 309 гр. Ботевград, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20251810101322 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 238-239 ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на М. М.ов М., ЕГН **********, чрез М. В. И., ЕГН ********** – като майка и задължителен представител на, двамата на адрес: АДРЕС, чрез пълномощника адв. Г. Д., САК, кантора: АДРЕС срещу М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с правно основание чл. 143 и 149 СК. В исковата молба (ИМ) се твърди, че: М. М. и М. И. били родители на малолетното дете М. М.ов М.. Двамата родители били във фактическа раздяла от м. април 2024 година, като от тогава М. В. поела изцяло грижата за детето. Оттогава и до днес изключително тя се грижела за детето, а ответникът през това време не полагал никакви грижи, не осъществявал никакви лични контакти и не давал средства за издръжката му. Животът поскъпвал всеки ден, детето растяло със всеки изминал ден, растели и неговите нужди и разходи за храна, облекло, образование и др., а доходи и възможностите на майката да задоволява тези нужди били недостатъчни и силно ограничени. От друга страна, ответникът бил в трудоспособна възраст, не дължал издръжка на други низходящи и имал възможност да заплаща претендираната от мен издръжка. С оглед на изложено М. М.ов М.ов моли Ботевградския районен съд (БРС) да осъди М. Г. М. ежемесечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на подаване на исковата молба: 28.07.2025 г., и ведно със законната лихва от датата на падежа на всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина, прекратяваща или изменяща издръжката със съответните от това последици, както и да му заплати на сумата в размер на 4800 лв., представляваща издръжка за минало време от по 400 лв. месечно за периода от една година назад до датата на завеждане на исковата молба: 28.07.2024 до 28.07.2025 г., със съответните от това последици. Претендират се и разноски. На ответницата е връчен препис от ИМ, но тя не е подала отговор в срока по чл. 133 ГПК.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 238-239 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
БРС намира, че е сезиран с осъдителни искове (ОИ) на М. М.ОВ М., ЕГН **********, чрез М. В. И., ЕГН ********** – като майка и задължителен представител на, двамата на адрес: АДРЕС, срещу М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с които се иска от БРС (1) да осъди М. Г. М. да заплати на М. М.ов М. ежемесечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на подаване на исковата молба: 28.07.2025 г.: чл. 143 СК, и ведно със 1 законната лихва от датата на падежа на всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина, прекратяваща или изменяща издръжката със съответните от това последици: чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и (2) да осъди М. Г. М. да заплати на М. М.ов М. сумата в размер на 4 800 лв., представляваща издръжка за минало време от по 400 лв. месечно за периода от една година назад до датата на завеждане на исковата молба: 28.07.2024 до 28.07.2025 г.: чл. 149 СК, със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на ИМ в съда: 28.07.2025 г., до окончателното й изплащане. Ответникът не взема каквото и да било становище по иска.
Така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, без да се мотивира решението по същество, защото се постановява решение неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение: Първо, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание с Разпореждане № 995/28.07.2025 г., но въпреки това те не са представил отговор на ИМ, нито се явил първото и единствено с. з. по делото пред първоинстанционния съд (чл. 238, ал. 1, чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК). Второ, искът е вероятно основателен, защото е подкрепен с писмени доказателства, която дават възможност за подобен извод: ответникът е родител на детето, чиято издръжка е предмет на делото (Удостоверение за раждене № 1200063/11.06.2015 г., л. 4 от гр. д. №1322/2025г г.; чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК). Трето, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение (чл. 238, ал. 1, пр. 1 ГПК).
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да плати на БРС сумата от 768 лв. за ДТ
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да плати на М. М.ОВ М., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и задължителен представител М. В. И., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 400 (четиристотин) лева, считано от датата на подаване на исковата молба: 28.07.2025 г., до настъпването на обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на издръжката: чл. 143 СК, ведно със законната лихва от датата на падежа на всяка просрочена вноска: чл. 86, ал. 1 ЗЗД; както и сумата в размер на 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева, представляваща издръжка за минало време от по 400 (четиристотин) лева месечно за периода от една година назад до датата на завеждане на исковата молба: 28.07.2024 до 28.07.2025 г.: чл. 149 СК, със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на ИМ в съда: 28.07.2025 г., до окончателното й изплащане: чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Г. М. да плати на БОТЕВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 768 (седемстотин шестдесет и осем) лева за ДТ върху присъдените издръжки.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване: чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
2