Решение № 4310 от 02.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4310 гр. Варна, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110111224 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцовото дружество „А. Б. Б. ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от юрисконсулт Е. Ц. (пълномощник на управителите) на 30.08.2023 г. е депозирало във ВРС искова молба с правно основание чл.422, ал.1 , вр. чл. 415 , ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против ответника Ж. И. М., ЕГН ********** с посочена цена на иска:

2437.59 лв. /общ размер/от които 1831.48 лв. главница, 530.02лв. договорна възнаградителна лихва, 76.09 лв. законна лихва за забава върху главницата. Исковата молба е надлежно уточнена с молба с рег. вх. № 78184/23.10.2023 г. / л.44 -ти от делото / с прецизиран петитум на установителните ОСИ с правно осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания посочени по размери и основания и периоди, за които заповедният съд е издал в полза на заявителя ищец в исковото производство заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК .Специалните положителни установителни искове са предявени в срока по чл.415 ГПК, след като заповедния съд е констатирал връчване на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 47, ал.5 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания.

Предметът на установителна защита е идентичен със заявените от заявителя парични вземания по размери и основания в заповедното производство, за което в негова полза е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Видно от материалите по заповедното производство - ч.гр.д. № 4091/2023 г. по описа на РС Варна, 42 ри състав, със Заповед № 1889/03.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК заповедният съд е разпоредил длъжникът Ж. И. М., ЕГН **********, с адрес : ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А. Б. Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от Х. М. и П. В. - Управители, чрез пълномощника ю.к. Б. Т., СУМАТА 1

1831,48 лв. (хиляда осемстотин тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 2127478/21.11.2019 г., сключен между „К.“ ЕАД и Ж. И. М., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 21.11.2019 г., сключен между „***“ ЕООД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени на „А. Б. Б. ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА от 530,02 лв. (петстотин и тридесет лева и две стотинки), представляваща възнаградителна лихва по Договора за кредит за периода от 21.11.2019 г. до 18.02.2021 г.; СУМАТА от 76,09 лв.(седемдесет и шест лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава по Договора за кредит, считано от 21.11.2019 г. до 02.03.2021 г., на основание чл. 410 от ГПК- вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № 2127478/21.11.2019 г., сключен между „К.“ ЕАД и Ж. И. М., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 21.11.2019 г., сключен между „***“ ЕООД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени на „А. Б. Б. ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.

Исковата си молба ищцовото дружество основава на следните твърдени факти и обстоятелства:

В изпълнение на Разпореждането на заповедния съд, получено на 28.08.2023 г., с което ищцовото дружество било уведомено, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение постъпило възражение от длъжника Ж. И. М. , при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, и в законоустановения срок „А. Б. Б. ЕООД, ЕИК:

*** упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да признае за установено по отношение на ответника Ж. И. М., ЕГН ********** , че същият дължи на „*** „ ЕООД, ЕИК: *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2023110104091/2023 по описа на Районен съд Варна и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

По същество се твърди, че между страните „К.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитодател, и Ж. И. М., ЕГН **********, в качество на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 2127478 на 21.11.2019 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

2

Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит, сочи ищцовото дружество, че е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Ищцовото дружество намира, че от приложените към исковата молба Общи условия и Договор за потребителски кредит № 2127478 на 21.11.2019 г. по безспорен начин се установявало сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото Договор за кредит, според ищцовото дружество, не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл.

10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Твърди се от ищцовото дружество, че на 21.11.2019 г. длъжникът Ж. И. М. сключил Договор за потребителски кредит № 2127478 с „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, по силата на който получил сумата от 2000 лв., срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 149.55 лева в срок до 18.02.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от Общите 3 условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „К." да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

На следващо място ищцовото дружество твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К." АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания Договор за потребителски кредит на цесионера „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

От представения исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К." ЕАД и „***" ЕООД като цедент и „***" ЕООД, ЕИК ***, като цесионер , според ищцовата страна се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърли станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К.“ ЕАД и „***“ ЕООД прехвърлил на цесионера „А. Б. Б. ЕООД, ЕИК ***. Представената от ищцовата страна извадка от Приложение № 1 удостоверявала, че вземането на „К.“ ЕАД и „***“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № 2127478 било прехвърлено на „А. Б. Б. ЕООД, ЕИК ***, за сумата от 2437.59 лв.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението, подчертава ищцовото дружество в исковата си молба, че няма характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

Позовавайки се на константната съдебна практика, ищцовото дружество прави извод в исковата си молба, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.