Решение № 483 от 09.06.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. гр. Хасково, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20265640100038 по описа за 2026 година

Предявен е от К. Т. К. с ЕГН:********** ****, със съдебен адрес ****, адв. Н. Т., против Г. Д. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес ****, иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на извършен от ответника отказ от наследството на Д. Г. К., поради извършено преди отказа приемане на същото наследство.

Ищцата твърди, че съпругът Д. Г. К., ЕГН **********, е починал на ****, като преди това двамата заедно изтеглили няколко кредита, които сега тя се затруднявала да изплаща. Твърди, че е установила, че синът им – ответникът Г. Д. К. се отказал от наследството на своя баща със Заявление вх.рег.**** по ЧГД 3027/2024г. на РС - Хасково. Счита, че този отказ от наследство е нищожен, тъй като преди да бъде направен, ответникът бил извършил изрични действия, с които приел наследството на баща си. Сочи, че на **** тя и ответникът продали на трето лице - Е. П. Т. получен в наследство от починалия телевизор, за цена от 400 лв., която сума получили заедно, след което ищцата предала на ответника и нейната половина, при което той получил цялата сума. На същата дата ответникът бил сключил и предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, който бил собственост на починалия наследодател. С този предварителен договор ответникът се легитимирал като наследник на починалия Д. Г. К. и се задължил да продаде на трето лице - Н. И. Г. своята идеална част от недвижимия имот, за продажна цена на неговата идеална част в размер общо на 833 лева. В същия било уговорено предварително плащане на сума от 500 1 лв., която била изцяло платена и в договора било записано, че същият служи като разписка, доказваща плащането на сумата. Посочва се, че в член 3 от договора ответникът изрично декларирал изброени обстоятелства, измежду които и това, че делът, който продава и който е предмет на сделката, е станал негова собственост от починалия му баща. Твърди се, че впоследствие въпросният купувач по предварителния договор се обърнал към ищцата, за да организират сделката, като противопоставил на наследниците и съсобствениците подписания договор и платената на ответника продажна цена. Изложено е също от ищцата, че още на дата **** тя и нейният син разпределили спестена лично от починалия наследодател и съхранявана от него в дома им сума от 3000 лв., при което ищцата предала на ответника сумата в размер на 2000 лв. - наследство от неговия баща. С оглед на това се поддържа в исковата молба, че ответникът е извършил действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН преди да заяви и да бъде вписан отказът му, които несъмнено означавали реално приемане на наследството, а за това се съдело и от последващите му действия, видно от които ответникът продължил да се ползва от правата си на наследник дори след вписването на направения отказ.

Ищцата счита, че това приемане преди отказа доказвало не само изначалната липса на желание за отказа от наследство, но и същото представлявало и правна пречка впоследствие да се направи такъв. Поддържа, че вписаният отказ от наследство, направен от ответника, е нищожен поради противоречието му със закона, както и поради липсата на предмет, доколкото не бил възможен отказ от наследство, което вече било прието.

Излага, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото сама не можела да изплаща теглените с починалия си съпруг кредити, а с прогласяване нищожността на отказа от наследство по същите щял да бъде задължен и ответникът, който да участва в плащането на задълженията на баща си. Уточнява се, че ищцата и нейният починал съпруг имали още едно дете - А. Д. К., която също се отказала от наследството на баща си, но тъй като от нейна страна не били извършени действия по приемане на наследството на баща си преди отказа, липсвало основание за оспорване на нейния отказ.

Предвид изложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на извършения от ответника Г. Д. К. отказ от наследството, оставено му от наследодателя Д. Г. К., починал на ****, поради предхождащо отказа приемане на наследството на този наследодател.

Претендира се присъждане на разноски по делото.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, който признава всички изложени в исковата молба твърдения, в т.ч. че преди отказа от наследство е извършил действия на разпореждане с получени в наследство от починалия му баща активи. Сочи, че към онзи момент не е бил наясно с правната страна на въпроса, а именно – че след извършени действия на разпореждане с наследство нямал правото да направи отказ от същото. С оглед изложеното 2 признава предявения иск и моли за постановяване на решение при признание на иска, с което направеният от него отказ от наследство да бъде прогласен за нищожен.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно признанието на иска от страна на ответника.

С оглед гореизложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. От страна на ответника е направено признание на иска с правно основание чл.26 от ЗЗД, а ищецът съответно прави искане в тази връзка съдът да се произнесе съобразно направеното признание по реда на чл.237 от ГПК. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.

Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в изключващите го хипотези на чл.237, ал.3 от ГПК, съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявения иск.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1, вр. ал.2 от ГПК съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН извършеният от Г. Д. К. с

ЕГН:********** отказ от наследството, оставено му от наследодателя Д. Г. К. с ЕГН:**********, починал на ****, вписан в особената книга по чл.52, вр. чл.49 от ЗН на 08.11.2024г. по ч. гр. д. №3027/2024г. по описа на РС-Хасково, поради предхождащо отказа приемане на наследството на този наследодател, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Д. Д.

3