Решение № 274 от 27.11.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Враца, 27.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А.Л.П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20211420102959 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е получено по подсъдност от Софийски районен съд.

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от А.К.Н. с ЕГН ********** и адрес ****** е предявил срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в полза на ищеца е изтекла погасителна давност за вземания в общ размер от 9 379,10 лева, формиран както следва: сумата 5 752,09 лева-главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.01.2012 г. с кредитор „Обединена българска банка“ АД гр. София и сумата 3 627,01 лева-законна лихва върху главницата за периода от 03.10.2014 г. до 18.12.2020 г., които суми са присъдени с изпълнителен лист от 06.10.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 700/2014 г. на Районен съд гр. Мездра и са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 308/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ, поради настъпили след издаване на изпълнителния лист обстоятелства: поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност, а при условията на евентуалност – поради липса на редовно връчено на ищеца съобщение за извършена цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от първоначалния кредитор по вземането (цедента) „Обединена българска банка“ АД гр. София.

1

Като излага подробни съображения за недължимост на горепосочените суми по изпълнителния лист от 06.10.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 700/2014 г. на Районен съд гр.

Мездра поради обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителния лист, ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи същите суми поради изтекла погасителна давност и поради липса на редовно връчено на ищеца съобщение за извършена цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски.

В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София застъпва становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. Поддържа, че не е изтекла погасителна давност за вземанията, тъй като същата многократно е била прекъсвана по надлежния ред, както и че прехвърлянето на процесните вземания с договор за цесия и уведомяването на ищеца-длъжник са надлежно извършени, като в случай, че уведомяването на ищеца за цесията не е редовно, искът се явява предявен срещу ненадлежен ответник.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложен по делото изпълнителен лист от 06.10.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 700/2014 г. на Районен съд гр. Мездра (заповедно производство с правно основание чл. 417 от ГПК), ищецът А.К.Н. е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД гр.

София с ЕИК 000694959 сумата 5 752,09 лева-главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.01.2012 г. с кредитор „Обединена българска банка“ АД гр. София, сумата 222,26 лева-договорна лихва за периода от 19.07.2013 г. до 01.10.2014 г., сумата 538,23 лева-наказателна лихва за периода от 19.07.2013 г. до 01.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата 130,25 лева-внесена държавна такса и сумата 549,53 лева-адвокатско възнаграждение.

По приложеното ч. гр. дело № 700/2014 г. на Районен съд гр. Мездра липсват данни ищецът, в качеството на длъжник по заповедното производство, да е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Като доказателство е приложен заверен препис от изпълнително дело № 170/2015 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ. Същото е образувано по молба от 04.02.2015 г., подадена от взискателя „Обединена българска банка“ АД гр. София с ЕИК 000694959, към която е приложен изпълнителен лист от 06.10.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 700/2014 г. на Районен съд гр. Мездра, в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу А.К.Н. за сумите, посочени в исковата молба.

Съдебният изпълнител е извършил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, при което е установил, че длъжникът получава трудово възнаграждение в размер на 400,00 лева (л. 17 от изпълнителното дело), както и е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, като на същата дата е изпратено запорно съобщение за 2 налагане на запор върху трудово възнаграждение до трето задължено лице. Поканата е получена лично от длъжника А.Н. на 23.02.2015 г., а запорното съобщение е получено редовно от третото задължено лице (работодател на длъжника) на 12.02.2015 г.

С молба с вх. № 02137/23.04.2015 г., подадена от взискателя „Обединена българска банка“ АД, е поискано спиране на изпълнителното производство и вдигане на запора по банковите сметки на длъжника А.Н., като молбата е уважена от съдебния изпълнител и запорът е вдигнат със съобщение, получено от третото задължено лице на 27.04.2015 г.

С молба с вх. № 05969/29.10.2015 г., подадена от взискателя „Обединена българска банка“ АД, е поискано възобновяване на спряното изпълнително производство и предприемане на конкретно посочени действия по принудително изпълнение срещу длъжника А.Н..

На 23.11.2015 г. от третото за изпълнителното дело лице М.К.Н.а е извършено частично погашение в размер на 699,00 лева, което е намалило дълга на длъжника по делото А.Н..

С призовка за принудително изпълнение с изх. № 18822/30.10.2015 г., получена редовно от длъжника А.Н. на 18.11.2015 г. чрез пълнолетно лице от адреса, е насрочен опис на движими вещи на 24.11.2015 г. от 10.30 часа.

С постановление от 12.04.2018 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнително дело № 170/2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради настъпила перемпция, а на взискателя е върнат оригиналния изпълнителен лист, по който е образувано делото.

Присъединено е и изпълнително дело № 308/2020 г. на ЧСИ Г.Б. с рег. № 722 в КЧСИ, образувано по молба от 08.04.2020 г., подадена от нов взискател – „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.

София с ЕИК 131001375, към която е приложен същият изпълнителен лист от 06.10.2014 г., издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД, който е послужил и за образуване на изпълнително дело № 170/2015 г. на ЧСИ Г.Б..

Към молбата за образуване на изпълнително дело № 308/2020 г. е приложен договор за цесия от 31.08.2018 г. с приложенията към него, като липсват данни дали същият е връчен на длъжника А.Н. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД

Съдебният изпълнител е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, съдържаща съобщение за насрочване на опис на движими вещи, находящи се на адрес ******, като поканата, ведно с насрочения опис, е получена редовно от длъжника на 23.10.2020 г.

Наложени са и запори на банкови сметки, като последният запор е наложен на 22.10.2020 г.

Приложен е протокол за опис на движими вещи от 13.11.2020 г., според който съдебният изпълнител е приел описа за неизвършен поради неоткриване на длъжника на адреса.

Както по изпълнително дело № 165/2016 г., така и по изпълнително дело № 612/2020 г.

3 липсват протоколи за разпределение по реда на чл. 460 от ГПК.

Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителен лист от 06.10.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 700/2014 г. на Районен съд гр. Мездра, за погасяване на задълженията по този изпълнителен лист, както и за такси и разноски по изпълнителните дела са постъпили погашения (в резултат на принудително изпълнение или чрез преводи от трето за изпълнителното дело лице) на два пъти: погашение в размер на 699,00 лева и погашение в размер на 23,47 лева, или общо 722,47 лева.

Извършено е и отбелязване от съдебния изпълнител, че заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е редовно връчена на длъжника на 23.02.2015 г.

От страна на ищeца не се оспорва задължението да заплати на първоначалния кредитор „Обединена българска банка“ АД сумите, посочени в изпълнителен лист от 06.10.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 700/2014 г. на Районен съд гр. Мездра , т.е. не се оспорва съществуването на същите вземания към момента на издаване на изпълнителния лист.

По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяването им по давност:

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай изпълнителен лист от 06.10.2014 г. по ч. гр. дело № 700/2014 г. на Районен съд гр. Мездра, от който произтичат процесните вземания, е издаден въз основа на заповед за изпълнение, срещу която не е постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок (последният е започнал да тече от датата на връчване на заповедта за изпълнение – 23.02.2015 г. и е изтекъл на 10.03.2015 г.)

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС) се прие, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и др. Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н. Със същото тълкувателно решение е прието, че новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Налице е трайна съдебна практика на ВКС в този смисъл и преди постановяване на цитираното тълкувателно решение: решение от 09.09.2010 г. по търг. дело № 400/2009 г., II-ро т.о.; решение № 173 от 28.10.2010 г. по търг. дело № 1095/2009 г., II-ро т.о.; решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. дело № 2306/2015 г., 4

IV-то г.о.; решение № 325 от 13.01.2016 г. по гр. дело № 2783/2015 г., III-то и др.

С решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на IV-то г.о. на ВКС пък се прие, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, с влизането в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на присъдено нещо.

В конкретния случай процесните вземания произтичат от заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК № 375 от 06.10.2014 г., издадена по ч. гр. дело № 700/2014 г. на Районен съд гр.

Мездра.

На 04.02.2015 г. заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са предявени за изпълнение, като е образувано изпълнително дело № 170/2015 г. по описа на ЧСИ Г.Б.. Тази молба не прекъсва давността, тъй като на съдебния изпълнител е възложено да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, като в зависимост от него предприеме различни способи на изпълнение.

Давността е прекъсната с изтичането на срока за възражение, след връчването на заповедта за незабавно изпълнение – срокът за възражение е изтекъл на 10.03.2015 г., когато влиза в сила заповедта за изпълнение и започва да тече новата петгодишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Налице е прекъсване на давността и на 12.02.2015 г., когато е редовно връчено запорно съобщение до трето задължено лице (работодател на длъжника) за запориране на трудовото му възнаграждение. Налице е спиране на давността за периода, в който е било спряно изпълнителното производство (23.04.2015 г. – 29.10.2015 г.), след който период давността е продължила да тече. Налице е прекъсване на давността на 23.11.2015 г., когато е извършено погашение в размер на 699,00 лева, на 22.10.2020 г., когато е осъществен запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД и на 06.11.2020 г., когато е извършено погашение в размер на 23,47 лева.

Разпечатката съдържа 46 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e004127e-9021-4ad8-80b2-ef4d4c03bde3