Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 34 от 06.03.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Наказателно дело от общ характер 35/2024
Вид
Присъда № 34
Подписан
06.03.2024
В сила
22.03.2024
Състав
Петранка Панайотова Кирова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 34/06.03.2024г. , ПОСТАНОВЕНА

ПО НОХД № 35/2024 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Ю. И.Ч. от гр. Ямбол за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. а) от НК.

В съдебна фаза по искане на подсъдимия и на защитника производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено. Поради направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт счита, че изложената в него фактическа обстановка е безсполрно установена. Самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства и счита, че следва да бъде признат за виновен. Предлага да му се определи наказание от три години лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с една трета, на основание чл.58а, ал.1 от НК, и да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години. Пледира за ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим.

Подсъдимият, редовно призовани, участват лично в с.з. Признава вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и моли да му се наложи минимално наказание.

Служебният защитник – адвокат също намира обвинението за доказано, но пледира за определяне на наказанието в законовия минимум от две години, както и за редуциране на така определеното наказание с една трета, като счита, че невисокия размер на щетата, частичното репариране на пострадалото лице и приносът на подсъдимия в досъдебното производство за разкриване обективната, обосновават налагане на минимално наказание.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

На 05.08.2023 г. за времето от около 21:30 часа до около 22:30 часа подсъдимият Ю. И. Ч. се разхождал в турската махала в гр. Ямбол заедно със свид. Д. С. И.. Минавайки по ул. „Плачковица“, срещу № *** забелязали паркиран лек автомобил „Шкода Октавия“ с peг. № ****, който бил собственост на свидетеля М. Ж.Ж.. Приближавайки до автомобила, подсъдимият видял, че на задната му седалка има две въдици и решил да ги открадне. Проверил дали вратите на автомобила са заключени, при което една 1 от задните врати се отворила. През нея подсъдимият влязъл в автомобила, където намерил и въдица „Shimano Boloneza“ за 144 лева; макара марка „FEEDER WIND 6000 FL“ за 48 лева; корда за 8 лева; въдица марка ,,FL Oreon boloneza“ за 90 лева; макара с неустановена марка за 42 лева; корда за 8 лева; автоматичен сгъваем нож за 26 лева; 2 бр. колчета-държачи по 4 лева всяко и метален бокс за 24 лева, или вещи на обща стойност 398 лева, които били собственост на свидетеля М. Ж. Ж.. След това с вещите подсъдимият напуснал автомобила и се отдалечил от мястото.

По-късно същата вечер Черкезов продал свидетеля С.Ру. К. въдицата марка „Shimano Boloneza“ и макарата марка „FEEDER WIND 6000 FL“ за сумата от 60 лв., а металния бокс и сгъваемия нож изхвърлил.

След разкриване на деянието – на 29.08.2023г., свидетелят К. предал доброволно на органите на полицията закупените от подсъдимия вещи, и на 16.10.2023г. същите били върнати на собственика им – свидетеля Желев, срещу разписка от същата дата.

Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият Черкезов, роден на 17.04.2003г., бил на 20 години и бил осъждан шестнайсет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, всички против собствеността – по НОХД №.../2018г. на ЯРС, по НОХД № .../2018г. на ЯРС, по НОХД № .../2019г. на ЯРС, по НОХД № .../2019г. на ЯРС, по НОХД № .../2019г. на РС - Кубрат, по НОХД № ..../2020г. на ЯРС, по НОХД № ..../2020г. на ЯРС, по НОХД № .../2019г. на ЯРС, по НОХД № 1.../2020г. на ЯРС, по НОХД № ../2021г. на ЯРС, по НОХД № .../2021г. на ЯРС, по НОХД № .../2021г. на ЯРС, по НОХД № .../2022г. на ЯРС, по НОХД № .../2022г. на ЯРС, по НОХД № .../2022г. на ЯРС и по НОХД № .../2022г. на ЯРС.

С присъдите, постановени по първите дванайсет от изброените по-горе НОХ дела - НОХД № .../2018г. на ЯРС, по НОХД №.../2018г. на ЯРС, по НОХД № ...2019г. на ЯРС, по НОХД № ..0/2019г. на ЯРС, по НОХД № .../2019г. на РС - Кубрат, по НОХД № .../2020г. на ЯРС, по НОХД № .../2020г. на ЯРС, по НОХД № ./20..19г. на ЯРС, по НОХД № ./20..20г. на ЯРС, по НОХД № .../2021г. на ЯРС, по НОХД № .../2021г. на ЯРС, по НОХД № .../2021г. на ЯРС,, подсъдимият е осъден за престъпления, извършени преди навършване на пълнолетие.

Останалите четири присъди - по НОХД № .../2022г. на ЯРС, по НОХД № ./20..22г. на ЯРС, по НОХД № .../2022г. на ЯРС и по НОХД № .../2022г. на ЯРС, са за престъпления по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК, извършени за времето 02.01.2022г. – 24.03.2022г. Тези присъди са влезли в сила в периода 07.07.2022г. – 05.08.2022г., като с всяка от тях на подсъдимия е наложено ефективно наказание под една година лишаване от свобода, съответно за срок от три, от шест и от осем месеца.

С Опр. № .../04.10.2022г. по ЧНД № .../2022г. на ЯРС, влязло в сила на 20.10.2022г., на подсъдимия е определено общо ефективно наказание по горните четири присъди в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК, размера на наложеното най-тежко наказание е 2 увеличен от осем месеца на една година лишаване от свобода.

Видно от отбелязването в справката за съдимост, подсъдимият изтърпял наложеното му и увеличено по радмер общо наказание на 22.03.2022г.

След извършване на деянието, предмет на настоящото производство – на 29.09.2023г., по отношение на подсъдимия Ч.е влязла в сила присъдата по НОХД № .../2023г. на ЯРС, с която му е наложено ефективно наказание от осем месеца лишаване от свобода, също за умишлено престъпление от общ характер против собствеността – по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК.

Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите М. Ж., К. . и Д. И.в, от обективните находки, отразени в протокола за оглед от 06.08.2023г. и приложения към него фотоалбум, от данните, съдържащи се в протокола да оглед на ВД от 05.10.2023г. и приложения към него фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените оценителна и дактилоскопна експертиза, както и от писмените доказателства по делото протокол за доброволно предаване от 29.08.2023г., разписка от 16.10.2023г., справка за съдимост и др., които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият Ч. е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 05.08.2023 г., за времето от около 21:30 часа до около 22:30 часа в гр. Ямбол, от паркиран на ул. „Плаковица“ срещу № . лек ав..томобил „Шкода Октавия“ с peг. № ...., е отнел чужди движими вещи на обща стойност 398 лева, от владението на собственика им М.Ж. Ж. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин както от обясненията му, така и от показанията на свидетелите Д.И. и К. К., които, като кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал, в т.ч. и с приложения по делото протокол за доброволно предаване, съдът кредитира изцяло.

От обективна страна, извършеното от подсъдимия покрива всички признаци от състава на престъплението кражба, очертан от разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от автомобила на свидетеля Ж. и отгнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на свое такова. Т.е., е налице прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия и при липсата на съгласие 3 за това от страна на самия собственик.

Безспорно, подс. М. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието е бил многократно осъждан за други такива престъпления. С една от последните осъдителни присъди – тази по НОХД № 446/2022г. на ЯРС, влязла в сила на 21.07.2022г., е бил осъден ефективно на осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК.

Освен извършено в условията на повторност, деянието на подсъдимия не представлява и маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Завишената степен на обществена опасност на извършеното се обуславя както от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от обстоятелствата, свързани с начина на извършване на деянието – след проникване в чужд лек автомобил, а също и от цялостната характеристика на дееца, който освен с присъдата, водеща до квалифициране на деянието като повторно, към момента на извършването му е осъждан петнайсет пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността. При това положение, тъй като по изложените по-горе съображения деянието се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и същото не представлява маловажен случай, обективно то покрива признаците на квалифицирания състав на чл.195, ал.1 т.7 от НК.

От субективна страна при извършване на всяко от деянията подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите се е разпоредил с тях като със свои, изхвърляки част от тях, а други, продавайки ги на свидетеля Кючуков. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване. Безспорно, подсъдимият е разбирал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието след като вече е бил осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления.

Преценяйки съдебната биография на подсъдимия, съдът намери, че същият не е действал в условията на опасен рецидив както по смисъла на чл.29, ал.1, б. а) от НК, така и по смисъла на б. б) от текста, и следва да бъде оправдан по обвинението в тази му част. Както вече се посочи по-горе, към момента на извършване на деянието, предмет на настоящото дело, спрямо него са били постановени шестнайсет влезли в сила осъдителни присъди - по НОХД № ***/2018г. на ЯРС, по НОХД № **/2018г. на ЯРС, по НОХД № ***/2019г. на ЯРС, по НОХД № ****/2019г. на ЯРС, по НОХД № ***/2019г.

4 на РС - Кубрат, по НОХД № ***/2020г. на ЯРС, по НОХД № ***/2020г. на ЯРС, по НОХД № ***/2019г. на ЯРС, по НОХД № ***/2020г. на ЯРС, по НОХД № ***/2021г. на ЯРС, по НОХД № ***/2021г. на ЯРС, по НОХД № ***/2021г. на ЯРС, по НОХД № **/2022г. на ЯРС, по НОХД № ***/2022г. на ЯРС, по НОХД № ***/2022г. на ЯРС и по НОХД № ***/2022г. на ЯРС.

Присъдите, постановени по първите дванайсет от цитираните НОХ дела, са за престъпления, извършени от подсъдимия като непълнолетен, поради което и на основание чл.29, ал.2 от НК, тези осъждания не следва да се вземат предвид при прилагане разпоредбата на чл.29, ал.1 от НК. Единствените престъпления в съдебната биография на подсъдимия Ч*, извършени от него след навършване на пълнолетие, са предмет на присъдите по последните четири НОХ дела, а именно, по НОХД №***/2022г. на ЯРС, по НОХД № **2022г. на ЯРС, по НОХД № ***/2022г. на ЯРС и по НОХД № ***/2022г. на ЯРС, които обаче са извършени в условията на реална съвкупност. А след като това е така, не може да се приеме, че са налице няколко осъждания, в каквато насока е изискването на чл.29, ал.1 б. б) от НК. Тези присъди не водят до квалифициране на извършеното като опасен рецидив и по смисъла на б. а) от цитираната разпоредба, защото с всяка от тях са му наложени ефективни наказания под една година лишаване от свобода, съответно за срок от три, от шест и от осем месеца. По тези съображения съдът намери, че деянието на подсъдимия не изпълва състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.29, ал.1, б. а) от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението в тази му част.