Определение № 834 от 26.08.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. ХАСКОВО, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500736 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. П. С.,подадена чрез пълномощник срещу определение №709/31.05.2025г., постановено по гр.д.№1796/2024г. на Районен съдДимитровград, с което се оставя без уважение като неоснователна молба с вх.

№4089/08.05.2025г. от ЕАД Е. И.,като пълномощник на Е. П. С. за изменение на Решение №106/11.04.2025г. по гр.д.№1796/2024Г. по описа на РС-Димитровград, в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение.Твърди се,че съдът не се съобразил с решението по дело С-714 на СЕС, като по този начин извършил нарушение по чл.633 от ГПК. Излагат се доводи и относно обстоятелството, че в конкретният случай следва да се приложи по аналогия решението, изведено по съображение 47 от решение от 04.06.2015г. по дело С-497/13 на СЕС, съобразно което въпросът дали потребителят ползва или не помощта на адвокат е ирелевантно при формиране на преценка относно обхвата на дължимата от националния съд проверка на потребителското качество на дадено лице. Излагат се доводи и относно факта, че в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на член6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 дали в тежест на потребителя следва да се възлагат разоски при спор с кредитодателя да се отправи преюдициално запитване.

Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да уважи подадената молба по чл.248 от ГПК.

В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор по подадената частна жалба „Моят кредит“ЕООД, с който същата се оспорва и се излагат доводи за нейната 1 неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение на РС-Димитровград.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от лице с правен интерес, в установения от ГПК срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д.№1789/2024г. по описа на РС-Димитровград е образувано по искова молба на ищеца „Моят кредит“ЕООД срещу ответника Е. П. С.. Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, който е уважен частично за сумата от 1400лв.-главница, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2024г. до окончателното й плащане. С оглед изхода от спора са разпределени и разноските на страните по делото, като ответникът Е. П. С. е осъдена да заплати на ищеца „Моят кредит“ЕООД направените в заповедното производство разноски в размер на 331,29лв./по ч.гр.д. №512/2024г. по описа на РС- Димитровград/ и разноски в исковото производство в размер на 377,17лв.

След постановяване на съдебното решение и уважаване на иска за установяване съществуването на вземането ответникът, чрез пълномощникът си е подал молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал,че не следва да заплаща разноски на ищцовото дружество, нито за заповедното, нито за исковото производство. С обжалваното определение съдът е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

Определението е правилно и кореспондира изцяло на изискванията на ГПК. В случая Е. П. С. е ответник в исковото производство по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл415 ал.1 от ГПК. Като ответник по делото и предвид частичното уважаване на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК тя дължи разноски на ищеца съразмерно на уважената част от иска. Отделно от това ответникът дължи разноски и за заповедното производство на същото основание. В случая нито се налага преюдициално запитване, нито е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Такива разноски се дължат от ответника по делото на общо основание в съответствие с изискването на чл.78 ал.1 от ГПК и при определянето им не е налице противоречие с твърдяното решение на СЕС, тъй като размерът на разноските е правилно определен и не следва да бъде редуциран.

Като е направил изводи в посоченият по-горе смисъл , първоинстанционният съд е постановил правилно определение,което ще следва да се потвърди.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение №709/31.05.2025г., постановено по гр.д.№1796/2024г. на Районен съд-Димитровград, с което се оставя без уважение като неоснователна молба с вх.№4089/08.05.2025г. от ЕАД Е. И., като пълномощник на Е. П. С. за изменение на Решение №106/11.04.2025г. по гр.д.№1796/2024Г. по описа на РС-Димитровград, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3