Решение № 846 от 11.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Б., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120203382 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба от

Г.

С.

Г.

ЕГН

*************,гр.***************** срещу Наказателно постановление № 431а94/21.07.2025 г., издадено от Началник на 01 РУ при ОД на МВР Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.257,ал.1 ЗМВР, за извършено нарушение по чл. 64, ал.1 ЗМВР е наложено наказание "глоба" в размер на 500 лева.

В жалбата,без да се оспорва фактическата обстановка в НП, е изложена защитна аргументация,за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон поради указателния характер на чл.64,ал.1 ЗМВР и липсата на очертан с тази норма състав на административно нарушение. Оспорва се процесуалната законосъобразност на НП и поради бланкетния извод за неосъществимост в случая на хипотезата на чл.28 ЗАНН. Изложена е и подробна фактическа интерпретация на процесната ситуация, като се твърди,че реакцията на жалбоподателя „да разбута група младежи“ била напълно импулсивна и обусловена от необходимостта да окаже помощ и защита на своя нападнат и пребит син, който в резултат на нанесен му побой от групата младежи бил със счупена челюст и имал качеството на пострадал по ДП№431-292/2025 г. на 01 РУ-Б.. формулирано бланкетно искане за отмяна на атакуваното НП,с изложено оплакване,според което жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли за отмяна на НП, оспорвайки заложените в него фактически констатации. Представлява се от адв.К. К., който излага съображения, аргументиращи искането за отмяна на оспорваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Настоява и съдът да възложи в тежест на въззиваемата страна направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 03.09.2025 г., а жалбата е депозирана на 19.09.2025 г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени 1 доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 11.05.2025 г. около 21.15 ч. актосъставителят Й. Б. П., командир на отделение в 01 РУ-Б. съставил на жалбоподателя Г. С. Г. АУАН №431А-94/13.05.2025г.,за това,че на 11.05.2025 г. около 21.15 ч. в гр.Б., на кръстовище на ул. „И.“ и ул. „В.Л.“ жалбоподателят след отправено ясно устно разпореждане, съзнателно пречил на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба, като не изпълнявал полицейските разпореждания, отправени към него да не използва физическа сила към лице.

Интерпретацията на посочените факти мотивирала актосъставителя да формулира правнооценъчен извод за осъществен състав на административно нарушение по чл.64,ал.1 ЗМВР.

Въз основа АУАН №431А-94/13.05.2025г е било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно-наказателната преписка, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство чрез разпита на полицейския служител Й. П. и съпругата на жалбоподателя Я.Г., които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на 01 РУ при ОД на МВР- Б. съгл. т.1.14 от Заповед №251з-5262/09.09.2024г., а АУАН съставен от оправомощено за това лице-полицай при 01 РУ-Б. съгл.т.1.5 от Заповед №8121з1098/25.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Според съда при проверка за съответност на АУАН и НП със съдържателните критерии на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 ЗАНН, се констатира процесуално отклонение от императивно установеното задължително съдържание на НП. Административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение н а чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при изпълнение на задачата да формулира точно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, без съдържателно да променя фактическия обем на административно-наказателното обвинение съгласно АУАН.На следващо място, по преценка на съда наказващия орган е дерогирал изискването на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН, като инидивидуализираната цифрово правна квалификация на нарушението – чл.64,ал.1 ЗМВР не съответства на словно изписаната форма на изпълнително деяние – „разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение“.

Съгласно диспозицията на чл.64,ал.1 ЗМВР „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.“ Същевременно и в АУАН и в НП е залегнало фактическото пояснение за „ясно отправено устно разпореждане“,във вр. с което обаче не е посочен в цялост приложимият материален закон - на чл.64.ал.2 ЗМВР , нормиращ законово изключение от задължителната писмена форма на полицейските разпореждания, а именно: „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“ Действително, съгласно цитирания в НП като приложим санкционен текст на чл.257,ал.1 ЗМВР, който формално и логически се съотнася с разпоредбите на чл.64,ал.1-ал.4 ЗМВР е предвидена административно-наказателна отговорност за неизпълнение на разпореждане на полицейски орган, издадено в изпълнение на функциите му:

„Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“ Същевременно обаче, чрез предприетото от наказващия орган елиминиране на част от включената в описателната част на АУАН информация,а именно, че „съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба“ е предприета надхвърляща 2 обхвата на правомощията по чл.53,ал.2 ЗАНН корекция, която нарушава логическа приемственост между фактическото обвинение в двата документа.Съдът счита,че по този начин е засегнато процесуалното предназначение на АУАН, да очертае валидно рамките на доказване и да сведе с нужната степен на конкретика до знанието на нарушителя характера и белезите на вмененото му административно нарушение. И това е така, т.к. с въведеното в АУАН фактическо твърдение „съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба“ актосъставителят предоставя съвсем нов аспект, променя фактите относно вида неправомерна дейност, корелираща едновременно и със санкционната разпоредба на чл.264,ал.1 ЗМВР. Съгласно чл.264,ал.1 ЗМВР: „Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.“ При това положение и по мнение на настоящия състав в АУАН липсва изчерпателно и задълбочено описание на поведението на жалбоподателя, дали се касае единствено до неизпълнение на ясно устно отправено му полицейско разпореждане или до противозаконно пречене на полицейския орган да изпълнява функциите си, като тази фактическа теза не е развита в АУАН с описание на конкретните задължения/функции на полицейския орган, за чието изпълнение са създадени пречки в процесната ситуация. Ето защо съдът приема,че липсва еднозначност във формата на изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, залегнала още в АУАН в отклонение от изискването на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН, което без изследване спорните обстоятелства по реда на чл.52,ал.4 ЗАНН в закономерна връзка е довело и до отсъствие на синхронност между фактическото обвинение в АУАН и в НП. Съдът споделя практиката на касационната инстанция в Решение № 1967 от 8.03.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2480/2023 г., съгласно която: „Липсата на изпълнително деяние, вменено на лицето в АУАН, и въвеждането на такова едва в НП е съществено процесуално нарушение, тъй като не дава възможност на санкционираното лице да разбере точно какво нарушение му се вменява, т. е. коя от хипотезите на нарушената правна норма, изпълва неговото неправомерно поведение/деяние.“

Но дори и да се приеме,че в случая би била приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, в контекста на която наказващият орган отстранява нередовност на АУАН, прецизирайки формата на изпълнителното деяние, неотстранимо се явява допуснатото в НП съществено процесуално нарушение на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН, поради несъответствието между изписания бланкет частично съгл. чл.64,ал.4 ЗМВР и цифрово посочената квалификация на нарушението –чл.64,ал.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.64,ал.4, разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето м у . Тази частично цитирана норма в НП е в правно несъответствие с цифровата квалификация на деянието, сведена единствено до посочване на чл.64,ал.1 ЗМВР.

В случая неясна остава волята на наказващия орган за съда,а също и за санкционираното лице, каква е конкретната форма на изпълнително деяние на нарушеното правило за поведение от Г. Г. на процесната дата 11.05.2025 г.

Предметът на доказване в административно- наказателния процес е категорично лимитиран о т чл. 102 НПК, която обща разпоредба определя строгата целева насоченост на този процес. Доказателственият процес има двустепенен информативен аспект на развитие - от една страна фокусиран в рамките на материалноправната квалификация на нарушението,а от друга, идентифициран със съвкупността от факти и обстоятелства, нужни за правилното решаване на делото. Не е възможно в АУАН и НП да са представени дебютно различни версии,съчетаващи фрагменти от различни форми на изпълнително деяние – противозаконно пречене на полицейски орган да изпълнява функциите си / неизпълнение на полицейско разпореждане със задължителна обвързваща адресата сила. Съответно, на вниманието на жалбоподателя,а и на съда версията относно деянието и свързаните с него обстоятелства, в т. ч. и относно правната му квалификация, се представят в резюмиран вид, сведени до един единствен извод на актосъставителя,съответно на наказващия орган относно обстоятелствата по чл. 102 НПК. Ограничен от волята на актосъставителя и задължен от посочената разпоредба, съдът трябва да ориентира и да ограничи процесуалните си усилия до проверка на възможността деянието, описано в АУАН да е извършено при посочените в АУАН конкретни обстоятелства, правно и формално-логически свързващи се с конкретно нарушено правило за поведение. Съдът не е оторизиран, а жалбоподателят не е длъжен да се 3 защитава срещу избирателно поднесени факти с различна временна тяхна интерпретация, чието финално систематизиране търпи корекция едва в обстоятелствената част на НП.

В случая по мнение на настоящия състав е нарушена особено значимата публична функция на органите, да прилагат стриктно нормите, които дефинират административнонаказателната отговорност на всеки нарушител, в рамките на формалния практически мащаб, установен от закона, в т.ч. и от процесуалните изисквания на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН. Изграждането на последователна и логически издържана версия относно деянието и свързаните с него обстоятелства, която да бъде представена еднозначно в АУАН и в НП в консолидиран вид, чрез точен и прецизен правен извод относно приложимия материален закон, е изискване, което не може да бъде дерогирано по произволното усмотрение на наказващия орган. Административните наказания са форма на държавна принуда, те са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна, в който контекст съдът намира,че допуснатото процесуално нарушение на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН е съществено и предопределя отмяна на формално основание на НП.