Решение № 736 от 08.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Владимир Вълков

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000503266 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с която обжалва решение № 5 470 от 09.10.2024 г., постановено по гр. д. № 13 649/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен размер от 165 724,37 CHF, както и за сумата от 817.21 лева, като неоснователна.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и тенденциозно в отхвърлителната част. Твърди, че същото е тенденциозно, тъй като присъдената сума е определена напълно произволно в размер на точно 30 000 швейцарски франка, в решението се обсъжда предходно решение между страните, като се дават квалификации какъв би трябвало да бъде искът, как банката имала пари да си плаща таксите и не било нужно да предявява частичен иск и се правят критични бележки към съдебния състав постановил решението по предходното дело, включително че решението се разминавало с петитума. Твърди, че в съдебното заседание процесуалният представител е овикан, а становищата му наречени „глупости“. Твърди, че правилността на предходното решение няма значение, а релевантно е само извода на съда, че не се претендират вноски за главница след 01.07.2018 г. Твърди, че приетото от настоящия състав, че е налице пълна недействителност на договора не отговаря на истината. Твърди, че първоинстанционният съд по това дело може да изрази несъгласие с постановеното в „предходното дело“, но не и да влиза в ролята на въззивна инстанция на 1 равен на него съдебен състав и да определя, кое е правилно е неправилно в решението.

Твърди, че общото задължението по кредита се състои от няколко различни по вид, произход и правни последици задължения: главница, договорни лихви, наказателни лихви (обезщетение за забава), законна лихва, застраховки, административни такси, други задължения, като вземанията следва да се разглежда отделно с оглед на различната погасителна давност. Твърди, от предходното производство ясно се разбира, че е предявен и уважен частичен иск, който представлява комбинация от предявена частична главница и част от различните по вид вземания - частична главница, разноски по уведомяване и законна лихва. Твърди, че атакуваното решение е изпълнено с цитати от съдебната практика на ВКС и на Съда на Европейския Съюз, но неясно защо, съдът не е изпълнил основното изискване, което се подчертава многократно във всяко решение на СЕС - националният съд да изследва всеки конкретен случай. В тази връзка твърди, че съдът не е изследвал абсолютно нищо, а е използвал бланкови фрази за договор с общи условия, невъзможността на потребителя да влияе, пророческите способности на банката да предсказва валутни курсове за 29 години напред и други, които протИ.речат на логиката, обичая и общия разум (чл. 5 ГПК). Твърди, че съдът не е изпълнил задължението си с оглед личното явяване на ответницата и твърдението й, че не разбира какво се случва, нарушил и разпоредбата на чл. 7, ал. 3, изр. последно ГПК, като не е съобщил на страните по кои въпроси относно наличието на неравноправни клаузи да изразят становище. Твърди, че приетото от съда, че искът по „предходното" дело „най-вероятно не е бил частичен" е неправилен. Оспорва и разсъжденията на съда, че договорите за банков кредит съдържали в себе си общи условия и приема процесния договор за кредит като такъв при общи условия. Оспорва и приетото, че банката била длъжна предварително да предостави прогноза за изменението на курса на франка, тъй като такова задължение не съществува, а и това е практически невъзможно.

Твърди, че абсолютно неразбираемо посоченият в решението период „от кризата до сключване на договора".

Твърди, че цитираното решение С-212/20 е неотносимо към спора, тъй като в него СЕС разглежда договор който съдържа клауза определяща курс купува и курс продава, тъй като погасителната вноска се определя по обменен курс, а в процесния случай кредитът е отпуснат в швейцарски франкове и следва да се погасява в швейцарски франкове. Твърди, че следва да е служебно известно на съда, че през изминалите години са проведени стотици съдебни производства касаещи договори за кредит в швейцарски франкове, като константната практика на всички инстанции и най-вече на ВКС е действието на договора да се запазва без неравноправните клаузи. Оспорва изводите на съда по отношение на капитализирането на просрочени суми, като твърди, че такъв не е налице, тъй като практиката приема, че ако прибавянето на изтекли лихви към главницата е недопустимо, то е напълно допустима да се прибавят просрочени друг вид задължения като различни административни такси, застраховки и други. С оглед на това твърди, че неясно е как съдът е определил кои сума са неоснователно капитализирани и как това се отразява на общото задължение. Твърди, че съдът е следвало да посочи и се съобрази с решение по дело С268/19 на СЕС, според което е допустимо да се санират с допълните споразумения 2 неравноправни клаузи при определени условия, които съдът е длъжен да изследва. Не на последно място твърди, че в решението се правят няколко уравнения, без да е ясно защо едни суми влизат в уравнението, а други не влизат и се посочва произволно определена сума от 30 000 швейцарски франка. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което се отмени атакуваното в отхвърлителната част и моля въззивната инстанция да извърши процесуалните действия, които не са извършени от първоинстанционния съд, подробно описани в изложение на исковата молба, като се съобрази и с приетата по делото експертиза или да назначи нова такава. Претендира разноски.

Ответникът Р. Т. Д. редовно уведомена не взима становище по жалбата.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 5 470 от 09.10.2024 г., постановено по гр. д. № 13 649/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК, Р. Т. Д. да заплати на „Юробанк България“ АД следното: сумата от 30 000 CHF, дължими в лева по курса към 05.08.2008 г., недоизплатена главница по договор за потребителски кредит от същата дата, сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане (IBAN: BG ********), отхвърлил е претенцията за горницата до пълния предявен размер от 165 724.37 CHF, както и за сумата от 817.21 лева, като неоснователна, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 6 212.10 лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че между същите е сключен договор за кредит от 22.07.2008 г., изменен и допълнен с няколко допълнителни споразумения. Видно от представеният договор ищецът е предоставил кредитен лимит в CHF, в равностойност на 61 000 евро по курса й към деня на усвояване (чл. 1), като кредита се усвоява от блокирана сметка в CHF (чл. 2, ал. 1), а превалутирането се извършва служебно (чл. 2, ал. 4).

Не се спори, а се установява и от съдържанието на представеният договор за кредит, че страните са постигнали съгласие за заплащането на такса за усвояване на кредита в размер на 1,5 % върху размера на целия кредит и 0,03% комисионна за управление на кредита върху непогасената част, дължима ежемесечна (чл. 3, ал. 5), както и че погасяването се извършва в CHF (чл. 6, ал. 2). Страните са постигнали съгласие при предсрочно погасяване ответникът да заплати такса в размер на 4 % (чл. 8, ал. 2), както и че при неизплащане на 3 последователни вноски кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем (чл. 16, ал. 2).

Не се спори, а се установява и доказателствата по делото, че с решение № 264 3

422 от 5.07.2021 г., постановено по гр. д. № 8 814/18 г. по описа на Софийски градски съд ответницата е осъдена да заплати по процесния кредит, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. I от ЗЗД, по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42634/18.09.2008 г., следните суми: 5 250.44 швейцарски франка в левовата им равностойност към датата на усвояване на кредита - 05.08.2008 г., представляваща главница за периода 10.01.2016 г. до 01.07.2018 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 02.07.2018 г. до окончателното плащане, частичен иск от общото задължение за главница в размер на 120 556.10 швейцарски франка, отхвърлил е иска за горницата над 5 250. 44 швейцарски франка до пълния предявен размер от 70 981 швейцарски франка, поради ненастъпил падеж на задължението, както и да заплати 300 лв., представляващи разноски за изпращане на покани до ответницата, за периода 14.02.2018 г. до 01.07.2008 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 02.07.2018 г. до окончателното плащане.

От заключението на назначената пред първоинстанционния съд ССЕ се установява, че след анализ на представените документи по делото и допълнително представени от ищеца банкова и счетоводна информация, вещото лице е констатирало, че ответницата е усвоила сумата от 101 754 CHF, при курс на превалутиране 1,668085469 CHF за 1 €. Вещото лице е установило, че ответницата е погасила (заплатила) сумата от 35 186.24 CHF. Вещото лице твърди, че са заплатени вноски от № 1 до № 50 по погасителен план, последната заплатена погасителна вноска е от дата 05.10.2012 г., като към дата на предсрочна изискуемост непогасени и дължими са 133 погасителни вноски по главници и лихви. С оглед на представените доказателства вещото лица дава заключение, че към дата на исковата молба (04.12.2023 г.) осчетоводеното вземане по пера е както следва: 90 533.83 швейцарски франка, главница за периода от 05.11.2012 г. до 03.12.2023 г., 57 459.31 швейцарски франка, възнаградителна лихва за периода от 05.11.2012 г. до 03.12.2023 г., 14 219.64 швейцарски франка, наказателна лихва за просрочие за периода от 05.11.2012 г. до 03.12.2023 г., 3 329.66 швейцарски франка, такси за периода от 15.09.2016 г. до 03.12.2023 г., 181.93 швейцарски франка, застраховки за периода от 15.09.2016 г. до 03.12.2023 г., 180 лева, разноски по уведомяване за периода от 03.11.2023 г. до 03.12.2023 г. и 637.21 лева, разходи за подновяване на ипотека за периода от 17.07.2018 г. до 03.12.2023 г.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 5 470 от 09.10.2024 г., постановено по гр. д. № 13 649/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК, Р. Т. Д. да заплати на „Юробанк България“ АД следното: сумата от 30 000 CHF, дължими в лева по курса към 05.08.2008 г., недоизплатена главница по договор за потребителски кредит от същата дата, сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане (IBAN: BG ********), отхвърлил е претенцията за горницата 4 до пълния предявен размер от 165 724.37 CHF, както и за сумата от 817.21 лева, като неоснователна, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 6 212.10 лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на подадената въззивна жалба съдът намира същата за процесуално допустима, като подадена в установените срокове и от упълномощени лица.