Определение № 21102 от 06.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21102 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509034 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на адвокат К.Б.К. срещу определение № 24392 от 05.07.2026 г., постановено по гр. дело № 7419/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 38 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изплащане на предварително определеното и внесено от ищеца възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника Ю. К. С. в качеството на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като освобождаването му като особен представител не заличава правото му на възнаграждение за вече положения адвокатски труд. Посочва, че е проучил исковата молба и приложените към нея доказателства, изготвил е отговор с възражения по допустимостта и основателността на исковете и с доказателствени искания, както и последващо писмено становище по проекта за доклад. Оспорва възможността освобождаването му да обоснове отказ за изплащане на възнаграждението и поддържа, че дадените от съда указания за уточняване на размера на вземанията, за които е направено възражение за погасителна давност, са били неизпълними поради ограничения в представителната му власт. Моли за отмяна на определението и постановяване на изплащане на внесеното възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, чието 1 самостоятелно право на възнаграждение е засегнато от обжалвания акт, и отговаря на изискванията за редовност. Жалбата е допустима. Съдебният акт, с който се отказва изплащане на възнаграждение за осъществено от назначен особен представител процесуално представителство, подлежи на обжалване от адвоката, включително след освобождаването му от това качество. В този смисъл е определение № 201 от 02.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2537/2014 г. на ВКС, I г. о. Процесуалната легитимация на жалбоподателя произтича от засягането на собственото му имуществено право, а не от качеството му на страна по исковото производство.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Софийският градски съд, след като обсъди данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното:

Производството по гр. дело № 7419/2025 г. по описа на СРС е образувано по предявени от „Топлофикация София“ срещу Ю. К. С. искове за установяване на парични вземания — главни вземания в размер на 484,63 лв. и в размер на 34,15 лв., ведно със законната лихва върху тях от 31.05.2024 г. до окончателното им изплащане, както и обезщетения за забава в размер на 71,19 лв. и в размер на 7,56 лв.

С разпореждане № 119573 от 30.07.2025 г. за особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен адвокат К.Б.К., определен от Софийската адвокатска колегия. Възнаграждението за особеното представителство е определено в размер на 450,00 лв., като сумата е внесена предварително от ищеца по сметка на СРС.

В изпълнение на възложеното представителство адв. К. е подал отговор на исковата молба, приет от съда като своевременно депозиран. В него е оспорил исковете с доводи за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника и за недоказаност на потреблението и отчитането, направил е възражение за погасителна давност и е формулирал доказателствени искания, включително допълнителни задачи към поисканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

С определение № 2602 от 20.01.2026 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на ответника са дадени указания да уточни размера на вземанията, за които поддържа възражението за погасителна давност. С писмено изявление от 29.04.2026 г. особеният 2 представител е заявил, че поддържа отговора на исковата молба и искането за отхвърляне на исковете изцяло, като е изложил и съображения по съществото на спора.

В откритото съдебно заседание на 30.04.2026 г., в което адв. К. не е участвал, съдът е оставил делото без движение и го е освободил като особен представител поради неизпълнение на указания на съда. След освобождаването му представителството е възложено на друг адвокат, определен от САК.

С изявление от 25.06.2026 г. а дв. К. е поискал изплащане на предварително определеното и внесено възнаграждение за извършената от него работа. С обжалваното определение № 24392 от 05.07.2026 г., молбата е оставена без уважение, като отказът е обоснован с освобождаването му като особен представител.

Съгласно чл. 47, ал. 6, изречение първо ГПК особеното представителство на ответника се осъществява на разноски на ищеца. Правото на назначения адвокат да получи възнаграждение за положения труд следва да се разграничава от отговорността на страните за съдебните разноски по чл. 78 ГПК. Последната се определя съобразно изхода на спора, докато възмездният характер на осъщественото особено представителство не зависи от това дали исковете ще бъдат уважени или отхвърлени. Това разграничение е разяснено в мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК е възмездно съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА ; за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото, т.е. възнаграждението за особения представител е винаги дължимо. Освобождаването на особения представител прекратява възложеното му представителство занапред, но само по себе си не заличава извършените до този момент процесуални действия и не погасява правото му на възнаграждение за положения труд. След прекратяване на представителната власт адвокатът може да поиска определяне и изплащане на възнаграждение за осъществената защита, без да изчаква приключването на исковото производство. Следователно обстоятелството, на което първоинстанционният съд е основал отказа си, не изключва дължимостта на възнаграждението.

3

Предмет на настоящото производство е отказът за определяне и изплащане на възнаграждение, а не законосъобразността на освобождаването на адвоката като особен представител. Поради това доводите относно изпълнимостта на дадените указания и ограниченията в представителната власт не следва да бъдат разрешавани в настоящото производство.

Наличието на право на възнаграждение не означава, че при прекратяване на представителството се дължи автоматично целият предварително внесен депозит. Депозитът обезпечава очаквания труд за защита пред съответната инстанция, докато окончателно дължимото възнаграждение следва да съответства на действително осъществената дейност. Това разграничение е проведено в определение № 3337 от 25.06.2025 г. по ч. гр. д. № 2091/2025 г. на ВКС, IV г. о., според което при прекратяване на представителната власт съдът преценява съответствието между внесения депозит и възнаграждението за извършената защита. Отчитат се естеството и обемът на процесуалната дейност, нейната своевременност и относимост към предмета на спора, фактическата и правната сложност на делото и участието в съдебните заседания.

В случая подаденият от адв. К. отговор на искова молба съдържа конкретна защитна позиция по предявените искове, възражения срещу материалноправната легитимация на ответника и доказването на вземанията, възражение за погасителна давност и доказателствени искания с допълнителни задачи към експертизите. Изготвено е и последващо писмено становище във връзка с подготовката на делото за разглеждане. Тези действия представляват реално осъществена процесуална защита, предполагаща проучване на исковата молба и доказателствата, преценка на възможните възражения и формулиране на доказателствени искания. Подготовката и изготвянето на писмения отговор са съществена част от адвокатския труд и следва да бъдат възмездени. Същевременно представителството на адв. К. е приключило в подготвителния етап на производството, тъй като той не е участвал в открито съдебно заседание, в изслушването и обсъждането на заключенията на вещите лица, в последващото събиране на доказателства и в заключителната защита по делото. Изготвеното писмено становище, макар да съдържа съображения по съществото на спора, не изчерпва работата по защитата, осъществима и след събиране на доказателствата. Следователно извършените действия не обхващат целия обем на представителството пред 4 първата инстанция, за обезпечаването на което е внесен депозитът.

Назначаването на друг особен представител не заличава процесуалната дейност на адв. К. и не е основание за отказ от възнаграждение. Но от значение за размера е обстоятелството, че жалбоподателят не е осъществил защитата в последващите етапи на производството. При определяне на размера съдът отчита също така ниския материален интерес, обичайния характер на спора за вземания за топлинна енергия и липсата на установени усложнения, налагащи извънреден обем проучване. При тази преценка следва да се съобрази и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, поради което възнаграждението за извършената част от представителството не следва да се извежда автоматично от минималния размер за защита пред първа инстанция. Ето защо и въз основа на тези обстоятелства настоящият състав намира, че на адв. К. се дължи възнаграждение в размер на 225,00 лв., който размер е резултат от оценка на действително положения труд. При прилагане на правилата за превалутиране по Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата от 225,00 лв. е равностойна на 115,04 евро, а претендираният пълен размер от 450,00 лв. — на 230,08 евро. На адв. К. следва да бъде изплатена сумата от 115,04 евро от внесения от ищеца депозит по сметка на СРС, като искането за изплащане на разликата над този размер до пълния размер от 230,08 евро е неоснователно.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е отказано изплащане на възнаграждение до размера на 115,04 евро, и вместо него да бъде определено и постановено изплащане на възнаграждение в този размер от наличния депозит. В частта, в която е оставена без уважение молбата да бъде изплатена разликата над 115,04 евро до претендираните 230,08 евро, определението следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 24392 от 05.07.2026 г., постановено по гр. дело № 7419/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 38 състав, В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата на адвокат К.Б.К. за изплащане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство 5 на ответника Ю. К. С. в качеството на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, до размера на 115,04 евро, равностойни на 225,00 лв., и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат К.Б.К. от Софийската адвокатска колегия възнаграждение в размер на 115,04 евро (сто и петнадесет евро и четири евроцента), равностойни на 225,00 лв., за осъществено процесуално представителство на ответника Ю. К. С. по гр. дело № 7419/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 38 състав, до освобождаването на адвоката като особен представител с протоколно определение от 30.04.2026 г.

ПОСТАНОВЯВА определеното възнаграждение от 115,04 евро да бъде изплатено на адвокат К.Б.К. от внесения от ищеца депозит по сметка на Софийския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 24392 от 05.07.2026 г., постановено по гр. дело № 7419/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 38 състав, В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата на адвокат К.Б.К. за изплащане на възнаграждение за разликата над 115,04 евро до претендирания размер от 230,08 евро, равностойни на 450,00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6