Определение № 1067 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1067 гр. Варна, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500362 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. З. И. от гр.Варна, чрез адв.З.Й., срещу определение №1362/01.02.2024г., постановено по ч.гр.д. №644 по описа за 2024 година на ВРС, с което е отхвърлено подаденото от Н. З. И. заявление вх.№4871/18.01.24г. по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Райънеър Дизигнейтид Активити Къмпани ООД, със седалище Ирландия, за сумата от 400 евро обезщетение на осн. чл.7, ал.1, б.Б от Регламент 261/2004г.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение, като излага, че неправилно съдът е приел, че длъжникът няма представителство или място на дейност на територията на страната. Излага, че е общоизвестен фактът на трайно извършване на търг.сделки от длъжника в страната съгласно справка на www.rayair.com, където се предлагали полети от и към София, Пловдив, Варна и Бургас, като се позовава на наличието на хипотезата на „място на стопанска дейност“ съгласно §1,т.5, б.В от ДР на ДОПК. Излага довода,че тъй като длъжникът защитава правата си пред съдилищата чрез адвокатско дружество, то същото има място на дейност в страната съгласно §1,т.5, б.А от ДР на ДОПК, като счита за недопустимо потребителите да не могат да ползват облекчения процесуален ред, установен във вътрешното законодателство. Предвид това моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде издадена заповед за изпълнение или да бъде препратено делото на СРС.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл.269 от ГПК във вр. с препращащата норма на 1 чл.278, ал.4 от ГПК, преди разглеждане на твърденията в частната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт, въззивният съд следва да се произнесе служебно по неговата валидност и допустимост.

От данните по ч.гр.д.№644/2024г. по описа на ВРС се установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане на заявителя, произтичащо от неизпълнение на сключен договор за превоз с авиокомпания Райънеър Дезигиейтид Активити Къмпани ООД, със седалище Ирландия, представляващо обезщетение за закъснял полет от летище София до летище Дъблин. В т.12 от заявлението е посочено, че полетът е изпълнен със закъснение повече от три часа. Като основание за компетентността на съда заявителят в т.7 е посочил разпоредбата на чл.113 ГПК.

Разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК въвежда изискването за извършване на служебна проверка за местна подсъдност. В рамките на тази проверка настоящият състав съобразява, че съгласно решение от 9 юли 2009 година на СЕС по дело С-204/08, член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание на този договор за превоз и на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 е съдът — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор.

С последващо определение от 13.12.23г. по дело С-319/23, СЕС е дал тълкуването, че когато е приложима разпоредбата на чл. 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съдът на държава членка, пред който е предявен иск за обезщетение на основание на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да прецени както международната, така и териториалната си компетентност с оглед на тази разпоредба, независимо от евентуалното наличие в националното законодателство на алтернативни основания за компетентност в полза на потребителите.

Съгласно така даденото тълкуване от СЕС следва, че правилата за компетентност, предвидени в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 определят не само компетентността на съдилищата между държавите членки (международната компетентност), но и 2 компетентния съд в държавата членка (териториалната компетентност). С оглед на това в разглеждания случай местно компетентния съд следва да бъде определен съобразно общностното право, което дерогира приложението на чл.113 ГПК, на което се позовава заявителят.

Видно от заявлението полетът, за чието закъснение се търси обезщетение, е с направление София – Дъблин, поради което и на територията на РБ местнокомпетентен да се произнесе по заявлението по чл.410 ГПК се явява съдът, където е мястото на излитане, а именно РС-София. Уредената специална компетентност при дела във връзка с потребителски договори е неприложима, предвид регламента на чл.17, т.3 от Регламент № 1215/2012, изключващ приложението й спрямо договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

С оглед изложеното обжалваното определение се явява недопустимо, като постановено от некомпетентен съд. Ето защо определението следва да бъде обезсилено и делото да се изпрати на компетентния съд, а именно СРС, за произнасяне по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение №1362/01.02.2024г., постановено по ч.гр.д.№644 по описа за 2024 година на ВРС, поради неподсъдност на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на сезирания съд.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на компетентния съд – Районен съд София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати по ч.гр.дело №644/2024 год. по описа на ВРС за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3