Решение № 424 от 09.05.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2233/2020
- Вид
- Решение № 424
- Подписан
- 09.05.2022
- В сила
- 09.05.2022
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Албена Янчева Зъбова Кочовска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, буква а · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.50 · Закон за държавния служител
- чл.50а · Закон за държавния служител
- чл.67,ал.3 · Закон за държавния служител
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178,ал.1,т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46,ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.140,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 149 · Кодекс на труда
- чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9,ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 424 гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20202100502233 по описа за 2020 година
С решение № 93 от 15.07.2019г., постановено по гражданско дело № 280/2019г. по описа на Районен съд Малко Търново е осъдена Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Н. Т. П., ЕГН ********** от гр. Ц., ул.„П.“ № *, ет.*, сумата от 1685,51 лева главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. – разликата между положения нощен труд и преизчисления дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Главна дирекция “Гранична полиция“ е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 127,80 лв., представляваща равностойността на непредоставени ободрителни напитки по време на положените от ищеца 213 нощни дежурства за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., като искът е отхвърлен за сумата от 18 лв. до претендираната сума от 145,80 лв.
Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните 1 работи, е осъдена да заплати на Н. Т. П. сумата от 400 лева съдебноделоводни разноски, както и да заплати по сметка на Малкотърновския районен съд държавна такса в размер на 117,42 лева и 210 лева разноски за експертиза. С горепосоченото решение Н. Т. П., е осъден да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция“ сумата от 52,67 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Янка Табакова, съдебен адрес: гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на РС- Малко Търново е неправилно поради нарушение на материалния закон и е немотивирано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно е компенсиран положеният извънреден труд, ако такъв е налице. Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и не намира приложение КТ, тъй като нито в ЗМВР , нито в ЗДСл има непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените случаи се прилага съответното този нормативен акт.Ако законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично с тази в КТ, препращането е пряко, като се посочват примери в тази насока. Въз основа на законова делегация са приети подзаконови нормативни актове, които регламентират детайлно съответната материя. На осн.чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР през исковия период са издадени няколко наредби на министъра на вътрешните работи- Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,Наредба №8121з-592/25.05.2015г, Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Тези подзаконови нормативни актове уреждат идентична материя с НСОРЗ, НРВПО и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Това означава, че служебното правоотношение на ищеца, като държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР се регламентира от разпоредбите на специалните спрямо КТ и ЗДСл 2 нормативни актове- ЗМВР и издадените въз основа на него наредби. За процесния период относими са Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. Оспорен е изводът на съда, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на НСОРЗ,които според въззивника се прилагат само за работниците по трудови правоотношения. Счита, че държавните служители –полицейски органи, полагащи нощен труд имат защита изразяващи се в по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези за другите държавни служители и работещите по трудово правоотношение.
Нормите на ЗМВР уреждат по-високо възнаграждение за служителите в МВР, което включва и заплащане на нощния труд, независимо дали той е положен или не, и на тези служители не се начислява допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ не се прилага към полицейските служители, тъй като не са налице две от предпоставките за това: дневното и нощното работно време да са с различна продължителност и трудово възнаграждение да е заработено по трудови норми. Тъй като продължителността на дневното и нощното работно време за полицейските служители е еднаква : 8 часа, то коефициентът на преобразуване на нощния труд в дневен би бил 1. Счита, че неоснователно съдът е уважил претенцията на ищеца за заплащане на равностойността на ободряващите напитки. За исковия период са действали няколко заповеди за определяне размера на сумите за безплатна храна на служителите в МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, като във всяко от тях е предвидено, че сумата за ободряващи напитки е до 0,60лв, като точна сума не е конкретизирана. Съобразно чл.12 от Наредба №8121з-792/29.10.2014г и чл.10 от
Наредба № 8121з904/30.07.2015, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
3
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната страна – Н. Т. П., ЕГН **********, чрез адв.Иван Киселичков, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 5, ет.1, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че по фактическата обстановка е напълно изяснена по делото. Направен е анализ на правната уредба по Кодекса на труда и ЗМВР, като и издадените въз основа на законова делегация подзаконови нормативни актове. Счита, че липсата на правило, което да определи методология за превръщането на нощните часове в дневни по отношение на държавните служители – полицейски органи, води до извод за непълнота на уредбата и следва да намери приложение чл.9 от НСОРЗ, защото обратното би поставило в неравностойно положение полицейските служители спрямо работниците и служители, чийто правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, с категоричност се установяват положените от ищеца работни часове и съответно тяхното заплащане.
Изразява несъгласие с твърденията на ответника, че ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Неизпълнението от страна на работодателя да предостави тези напитки определя правото на служителя да търси изпълнение, което обаче не може да бъде реално такова, тъй като напитките следва да се предоставят в точно определен момент, а именно по време на нощно дежурство, поради което служителят има право на парично обезщетение.Когато едно задължение не е изпълнено виновно и последващото реално изпълнение е лишено от интерес, това води до трансформация на задължението в задължение за парично обезщетение.
Моли да се потвърди обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските по делото.
Съдът като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и събраните по делото доказателства , намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от Н. Т. П. , от гр.Ц., ул.“П.“ №*,ет.* ,чрез адв.Киселичков ,съдебен адрес : гр.Бургас, ул.“Васил Левски“№ 5,ет.1 против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 1184,04 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в 4 размер на 205,92 часа, за периода от 01.09.2016г до 01.09.2019 година, получени при преизчисляване на положения 1616 часа нощен труд с коефициент 1,143,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 18.12.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на длъжност старши полицай, в 02 група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ Малко Търново при РД”ГП”-Елхово.Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР.Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 205,92 часа , получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не е заплатено дължимото допълнително възнаграждение. В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 1685,51 лв за 243 часа извънреден труд.Предявен е и обективно съединен иск за заплащане на сумата 270лв ,представляваща дължимо заплащане на равностойността на ободряващи напитки, които не са осигурени от ответника за периода от 01.09.2016г до 01.09.2019г. Впоследствие е направен отказ от иска за сумата над 145,80лв.
Предявените искове са с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.60/2020г/ и чл.181,ал.3 ЗМВР/ в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се, че по отношение на ищеца намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в Наредбите на министъра на вътрешните работи от 2016г и 2018г.От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з776/29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи изчерпателно уреждат основанието и реда на изплащане на възнаграждение за нощен труд и по отношение на държавните служители в МВР не са приложими разпоредбите на НСОРЗ.Те са приложими само за работници по трудово правоотношение. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Липсват празноти в ЗМВР ,които да налагат приложение на НСОРЗ.Цитирана наредба не се прилага за полицейските служители, тъй като не са налице 5 кумулативните предпоставки за това : продължителност на нощното работно време ,по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Счита също ,че превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.По отношение на втория обективно съединен иск счита,че съобразно чл.12 от Наредба №8121з792/29.10.2014г и чл.10 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата,тъй като в противен случай ще се стигне до поставяне на държавните служители- полицейски служители в понеблагоприятно положение от работещите по трудово правоотношение.
Разпечатката съдържа 25 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e000c1cc-9f7c-4dd7-9ad4-a2a947472758