Определение № 596 от 18.08.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 462/2023
- Вид
- Определение № 596
- Подписан
- 18.08.2023
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Диана Димитрова Митева, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 и ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 и ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 596 гр. Варна, 17.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20233001000462 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от името на Н. И. И., чрез пълномощник, срещу определение № 200/13.06.2023 по електронно дело 20213200900132 (ТД 132/2021 по описа на ОС – Добрич), с което е била отхвърлена молба на ищцата за изменение по чл. 248 ГПК на постановено в прекратително определение възлагане на разноски в полза на несрещната страна ЗД БУЛ ИНС АД.
Жалбата е регистрирана в рамките на преклузивен срок, отчитан до приемането на пощенска пратка в пощенска станция. Подателят на жалбата е надлежно упълномощен. Авансовата такса за обжалване не се дължи от страна, която е била освободена от първата инстанция от задължението поради материални затруднения. Определението за изменение на обжалваем съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване пред въззивния съд и производството по частната жалба е процесуално допустимо, на осн. чл.
274 ал.1 т. 2 вр чл. 248 ал.3 ГПК. Книжата са надлежно администрирани.
Жалбоподателката Н. И. , чрез адв. М. се оплаква за неправилно приложен закон, като сочи, че съдът е пренебрегнал изрично посочена и неоспорена от насрещната страна причина за предприето десезиране на съда и извънсъдебното поведение на застрахователя, който не само не бил уредил предварителната претенция на пострадало при документирано с протокол за ПТП застрахователно събитие, но и оспорвал с допълнителни възражения предявените пред съда искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди до постигането на споразумението в хода на процеса.
Счита, че възлагането на разноски на добросъвестната ищца, която своевременно се е отказала от претенцията си след предложеното едва след събирането на множество доказателства справедливо обезщетение, е в отклонение от установената съдебна практика по приложението на чл. 78 ал.4 ГПК. Отделно сочи, че искане за присъждане на разноски след постигнатата 1 спогодба ответникът не бил направил, а извън адвокатския хонорар, обявен в предварителен списък, тази страна не била конкретизирала и направени други разходи в размер на общо 1000лв, присъдени необосновано от първата инстанция. С доводи за неправилно отхвърляне на искането за поправяне на грешките при определяне на разноски при прекратяване на делото, моли за изменение по реда на чл. 248 ГПК на тази част от прекратителното определение след отмяна на обжалвания първоинстанционен акт.
Насрещната страна ЗД БУЛ ИНС АД не е упражнила право на отговор по жалбата, не е изразила и становище по молбата, разгледана от първата инстанция.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е разглеждал иск на пострадалата жалбоподателка, предявен срещу застраховател, поел риск по задължителна застраховка на автомобилисти за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, причинени от застрахован водач на МПС при ПТП без други участници. Няма спор, че исковата молба е предявена след провеждане на предварителното извънсъдебно производство по уреждане на претенция на пострадало лице, към която са били приложени документите, с които ищцата е разполагала към съответния момент (протокол за ПТП, епикриза за проведено лечение, фактура за медицински разходи и банкова сметка), но въпреки това застрахователят е отказал да определи компенсации за двата вида вреди (поискани в размер на 150 000лв и 1580лв) до представяне на влязъл в сила акт за налагане на наказателна отговорност на виновен водач или приключване на разследване срещу него. В хода на исковото производство, ответникът е оспорил вече значително редуцираната първоначална претенция (пред съда са съединени искове за само 50 000лв и 1580лв) като освен оспорването на твърденията за виновно причиняване на вредоносното ПТП от застрахован водач са добавени и възражения за съпричиняване с поведение на пострадалата, прякото причиняване на телесните увреждания и връзката им с направените разходи, както и е оспорен размер на неимуществените щети като неадекватен на критериите за справедливост. Въз основа на тази защита на ответника е разпределена доказателствена тежест, предприето е доказване и от двете спорещи страни и са събрани множество доказателства – експертизи, показания на свидетели, писмени доказателства, включително и такива, съставени като официални документи в хода на разследване на престъпни обстоятелства. В отговора ответникът е заявил бланкетно искане за присъждане на разноски, като периодично по делото са депозирани и нарочни списъци, първият от които включва претенция за заплатен адвокатски хонорар, а следващите – сумите депозирани за възнаграждения на вещи лица.
Още след провеждане на първото по делото заседание, в което са събрани експертизите по задачите на насрещните страни, ищцата е обявила началото на преговори с ответника за доброволно уреждане на претенциите, но въпреки това, пълномощникът на застрахователя е продължил да оспорва иска и заключенията на експертите и е настоял съдебното дирене да продължи с повторно възлагане на задачи на вещите лица. Преди следващото 2 заседание обаче е постъпило искане за прекратяване на делото с изричен отказ от спорната право, като ищцата е обосновала това неизгодно за нея процесуално действие с настъпил нов факт – извънсъдебно пълно уреждане на отношенията по обезщетяването й от застрахователя. След като това изявление за десезиране на съда е било докладвано и вещите лица са били освободени от ангажиментите им, съдът е прекратил производството и без да докладва наличните по делото списъци е осъдил ищцата за заплати на ответника направени деловодни разходи в размер на 3000лв. адвокатски хонорар и 1000лв други разноски.
Обжалваното определение е постановено по молбата на ищцата за изменение на това произнасяне. Искането за корекция на разноските е своевременно направено (макар и във форма на подадена жалба) в срока за обжалване на прекратителното определение и може да бъде разгледано по същество.
Съответно на процесуалния въпрос, разгледан от първата инстанция по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, въззивният съд съобразява трайно установената практика по приложение на чл. 78, ал. 4 ГПК, която допуска корективно тълкуване на основанието за възникване на отговорност за разноските в зависимост от обстоятелствата, предпоставили прекратяването на производството(определение № 144 от 22.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 644/2019 г., I т. о., ТК Определение № 129 от 7.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1597/2017 г., I г. о., ГК, Определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК). В общия случай, когато отказът от иск е резултат от признание на основателните възражения на ответника или несъществуването на предявеното пред съд право на ищеца, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил в процеса. Когато обаче отказът от иска е породен от факти, настъпили след сезирането на съда и е израз на добросъвестно процесуално поведение на ищеца, който се отказва от вече безпредметна защита поради получено удовлетворение на иначе съществувало по-рано свое право, отговорността за разноски ще следва да се разпредели при отчитане на добросъвестност на ответника, т. е. в негова полза не се дължат разноски ако е причинил предявяването на иска.
Систематичното тълкуване в съответствие с чл. 3 ГПК изисква дори и при изявления, които са външно проявени като неизгодно за ищеца десезране, но по същество основани на признание от насрещната страна на спорното право, да се прилагат по аналогия последици, съответни на разпоредби на чл. 78 ал. 2 и ал. 9 ГПК( в редакции преди ДВ бр. 11/2023г.). В тези случаи, съдът следва да съобрази дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяването на иска и тогава да му възложи разноските за този спор или съответно дали извън доброволното споразумение са останали непокрити от взаимните отстъпки някакви остатъчни претенции по направените съдебни разходи. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, както когато е станал причина за предявяване на иска, така и когато е предложил изгодно и за себе си споразумение. В конкретния случай за въззивния съд няма съмнение, че ищцата добросъвестно, след изчерпване на предвидена в закона предварителна рекламационна процедура, е предявила своите претенции, както и че своевременно е заявила както началото на преговорите, така и крайния 3 резултат от тях и така с поведението си е освободила ответника от тежестта на воден срещу него процес. Съответно с цялостното си поведение и застрахователят е демонстрирал, че няма допълнителни претенции за каквито и да са плащания след края на преговорите, приключили с удовлетворяване на ищцата. При това положение разноските по прекратеното поради извънсъдебна спогодба производство следва да останат в тежест на всяка от страните както са били направени, без да се определят и присъждат каквито и да са допълнителни суми.
Молбата за изменение на възложените в тежест на ищцата разноски за прекратеното производство е основателна и съответно обжалваното определение, произнесено в противния смисъл, следва да се отмени след което да се коригира по реда на чл. 248 ГПК и първоначално погрешното определяне на разноски в прекратителното определение.
По тези съображения и на осн. чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 200/13.06.2023 по електронно дело 20213200900132 (ТД 132/2021 по описа на ОС – Добрич), с което е била отхвърлена молбата на ищцата по чл. 248 ГПК, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ протоколно определение № 10/20.01.2023 по електронно дело 20213200900132 (ТД 132/2021 по описа на ОС – Добрич), на осн. чл. 248 ГПК по молба на Н. Н. И., В ЧАСТТА, с която е била осъдена да заплаща разноски в полза на ответника ЗД БУЛ ИНС АД, както следва:
РАЗНОСКИ не се определят, на осн. чл. 78 ал. 4 вр. ал. 9 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК с частна касационна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните при условията на на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4