Решение № 147 от 04.06.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 428/2025
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Аделина Троева, Албена Миронова, Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 35 · Закон за Българската народна банка
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 2 и ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 2 и ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 28 · Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. *, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Елизабета Кралева
Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500428 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на С.А. и П.А., двамата от гр. *, чрез адв. Й. Л.-П., САК, против Решение № 330/30.06.2025 год., по гр.д. № 939/2024 год. по описа на РС *.
С посоченото решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от С.А., ЕГН ********** и П.А., ЕГН*, и двамата от град *, ж.к.”*” блок*, ет.*, ап.* против „У.Б.” АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.*, пл. ,,*” №* искове за обявяване за нищожни следните клаузи от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от 07.04.2015г. и Анекс 1 от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от дата 07.04.2015 година: т.11.1. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.2. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора“; т.12.5. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.12.6. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.12.8. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”; т.11.1.1. от Раздел ІІ „Условия по договора”;
1 т.11.1.1.1 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.1.1а от Раздел ІІ „Условия по договора“; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.12.5. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.12.6. от Раздел ІІ „Условия но договора” и т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”, както и искови претенции с правно основание чл. 55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите в размер на 1000 лева - представляващи разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от тях завишени такива за периода от подписването на договора 07.04.2015г. до завеждане на исковата молба 28.04.2023 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 28.04.2023 година до датата на действителното й изплащане и в размер на 83,70 лева представляващи надплатено за годишна такса за управление на кредита за периода от 21.01.2021г. до 21.04.2023г.
Жалбата е подробно мотивирана. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и, че съдът не се е произнесъл по всички искания в петитума.
В жалбата се твърди, че на 07.04.2015 год. въззивниците са сключили с У.Б. АД Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физически лице №*, по силата на който са получили кредит в размер на 65 000 лева, които е трябвало да върне на равни месечни вноски от по 751,48 лева, за срок от 10 години, съгласно погасителен план. Обезпечението е ипотека върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, с идентификатор * по КККР на гр. *, с административен адрес: гр. *, ж.к. *, бл.*, ет.*, ап.*, с площ от 114,80 кв.м. и мазе.
На 05.01.2020 год. бил подписан Анекс № 1 към Договора, с който се внасяло съществено изменение на договореностите, като остатъчната главница се капитализирала с изтекли лихви, увеличен бил срокът за погасяване и кредитополучателите се задължавали да заплащат месечна такса към вноската по кредита. Променен бил начинът, по който се формира лихвеният процент по кредита, но клаузите на чл. 4.1 от Договора и раздел Трети от ОУ, като била дадена възможност на банката да променя лихвения процент при непредвидени в договора основания – в нарушение на чл. 143, т.
10 ЗЗП. Методиката, по която се изчислявал лихвеният процент била неясна за потребителя и изцяло във властта на кредитора.
Налице били неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП без потребителят да има право да се откаже от договора.
Тези клаузи били неравноправни по см. чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като не 2 били индивидуално уговорени. На практика договаряне не е имало, тъй като страните не са били равнопоставени.
Считат, че в случая чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП не дерогират горепосочената клауза.
На следващо място се твърди, че клаузите противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год.
Извън горното, касаещо неравноправността на процесните клаузи, банката-ответник не е спазила и собствения си метод за изчисляване на лихвата. Съгл. чл. 4.1 от договора, лихвата се изчислява на база тримесечния Софибор плюс надбавка в размер на 1,251%, а съгласно подписаният анекс, лихвата се формира от фиксирана надбавка в размер на 2,54% плюс осреднен депозитен индекс, който към момента на сключване на анекса е 0,06%. Такава актуализация не е била извършвана от банката, в противен случай месечната вноска би се намалила.
Иска се от съда да отмени атакуваното съдебно решение като неправилно и вместо това да постанови решение, с което:
І. Да обяви за нищожни като неравноправни следните клаузи от Договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №* от 07.04.2015 год. и Анекс № 1 към него: т.11.1.1 от Раздел ІІ „Условия по договора": „Годишната възнаградителна лихва върху текущия дълг (редовна или просрочена) се формира от приложимия към датата на олихвяване променлив пазарен индекс, приложим за съответния период на олихвяване в рамките на срока по лихвен план и фиксирана надбавка, установени по вид и начин на формиране в размера на т. 4.4.1, съответно 4.2 от договора“; т.11.1.1.1 от Раздел ІІ „Условия по договора": „Осредненият депозитен индекс (ОДИ) се изчислява от банката на база Лихвената статискита на БНБ… - цялата“; т.11.1.1.1а от Раздел ІІ „Условия по договора“: „В случай, че БНБ преустанови непрекъсваемостта на публикуването на данни в Таблицата и в резултат от това Банката се окаже в невъзможност да изчисли референтен лихвен процент, приложим по договора за кредит, Банката в съответствие със законовите изисквания прилага одобрен от Управителния й съвет план за действие при прекратяване на бенчмарк…“; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора": „Когато банката прилага като референтен лихвен процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент, основен лихвен процент (ОЛП)… възможните последици за кредитополучателя и третите задължени лица по договораза кредит, свързани с промени в стойността на ОЛП, се изразяват в промяна в размера на месечната погасителна вноска“; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора": „Когато … Възможните последици за кедитополучателя и третите задължени лица по договора за кредит, свързани с промени в стойността на бенчмарка, се 3 изразяват в промяна на стойността на приложимия по кредита бенчмарк, което може да доведе до промяна в размера на месечната погасителна вноска“; т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора": „Размерът на годишния лихвен процент (възнаградителната лихва) по т. 4.4.1/4.2 от Раздел І на Договора, съответно анюитетната вноска се променя съобразно прага на промяна на приложимия към периода на олихвяване индивидуално договорен с подписването на този Договор лихвен индекс, съгласно подробно изясненото и установено в т. 9.4 и т. 9.5 от ОУ при запазване на договорената фиксирана надбавка“; т.11.2. от Раздел ІІ „Условия по договора: „Еднократната комисионна за определяне към датата на договора степента на поетия с него кредитен риск, начислена върху общия размер на кредита“; т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора”: „Страните по настоящия договор се съгласяват, че до окончателното погасяване на кредита годишният лихвен процент по кредита се променя (увеличава/намалява) автоматично съобразно промяната на договорения приложим пазарен индекс и при условията на т. 9.4 и т. 9.5 от ОУ, което предпоставя съответната промяна в ГПР и общия размер на кредита“; т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора“: „Промяната съгласно приетото по т. 11.3 влиза в сила автоматично от датата на обявяването съгласно установеното в т. 9.3 от ОУ на новата стойност на пазарния лихвен индекс според периодичността му при запазване на определената в договора фиксирана надбавка и без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение между страните. Кредитополучателите се уведомяват за промяната на избраните определени от тях адреси за кореспонденция в т.ч. чрез електронните канали и на електронните им адреси, съответно на интернет страницата на Банката, съгласно установеното в ОУ“; т.12.5. от
Раздел
ІІ
„Условия на договора”:
„Кредитополучателят/ите заплаща/т на кредитора комисионни при условията на т. 10 и следващите от ОУ и раздел 1, т. 5.5 и т. 5.2 от договора“; т.12.6. от
Раздел
ІІ
„Условия на договора”:
„Кредитополучателят/ите, солидарните длъжници и третите задължени лица дава/т съгласието си неплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора“; т.12.8. от Раздел ІІ „Условия на договора”: „Неоспорените от кредитополучателят/ите в 14-дневен срок от датата на съответната операция данни за размера и движението по кредита (главница, лихви, такси, комисионни и разноски), съдържащи се в търговските книги на банката и извлеченията по кредита, ганарирани от информационната й система, се приемат за верни“; т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”: „За всички неуредени с договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото 4 законодателство и ОУ. Всички промени в ОУ влизат в сила от датата на приемането им от У.Б. АД и са задължителни за страните“;
ІІ. Да осъди ответното дружество да заплати солидарно на въззивниците/ищци сумата от 1000 лева, представляваща разликата между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от тях такива за периода от подписването на договора – 07.04.2015 год. до завеждането на иска (08.04.2023 год.), ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до изплащането й, както и сумата от 83,70 лева, представляваща надплатено за годишна такса за управление на кредита за периода от 21.01.2021 год. до 21.04.2023 год.
ІІІ. В случай, че горната сума не бъде присъдена на основание недължимо платена въз основа на нищожни клаузи по т. І, ответникът да бъде осъден да заплати на ищците същата сума като недължимо платена поради неправилно изчисляване на лихвата от банката-ответника за периода от датата на сключване на договора – 07.04.2015 год. до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва от завеждането на иска до изплащане на сумата.
Претендират се и разноските за въззивното и първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна У.Б. АД, чрез адв. Х. Х., САК, чрез когото оспорва жалбата и счита решението на РС за правилно, обосновано и законосъобразно и като така моли да бъде потвърдено.
Оспорват се твърденията, че по силата на Анекс № 01/05.01.2021 год. към процесния договор за банков ипотечен кредит от 07.04.2015 год. остатъчната редовна главница се капитализира с изтекли лихви, увеличава се срокът за погасяване на кредита и кредитополучателите се задължават да за плащат месечна такса към вноските по кредита.
Твърдят, че сключването на анекса е било изцяло в полза на кредитополучателя, тъй като по решение на УС на БНБ са преустановени дейностите по изчисляване и публикуване на индекса СОФИБОР и предоговарянето е било с цел яснота и прозрачност в отношенията между страните. Договорената промяна е единствено в цената на кредита и формирането на годишния лихвен процент и е довела до неговото намаляване с повече от три процентни пункта (от 6,20% на 2,60%).
Твърди се, че таксата от 3,10 лева е стандартна месечна такса за обслужване на сметката и няма отношение към кредита.
Счита, че атакуваните клаузи от договора и анекса не отговарят на условията за неравноправност по чл. 143 ЗЗП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима.
Разпечатката съдържа 40 от 363 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dffff9fd-b2b5-4477-9b86-21bd842150c1