Решение № 260476 от 17.03.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 260476 17.03.2021 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХХ граждански състав

На двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ при секретар Зинаида Монева изслуша докладваното от съдията Иван

Дечев гражданско дело № 749/2020г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на “Алекс Строй 22“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б жк.“, бл., вх., ет., ап., представлявано от Н. А. Ж, против “АКЗ Бургас“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б, жк.“представлявано от управителя А. М. С, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3600 лева възнаграждение по договор за изработка – водоснабдителни и канализационни услуги, за което е издадена фактура № 65/30.04.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

Ищецът твърди, че по силата на договора е извършил водоснабдителни и канализационни услуги по акт 2, като е издал фактура № 65/30.04.2018г. за сумата от 3600 лева. Възнаграждението обаче не е платено от ответника. Моли се за уважаване на исковете.

Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответникът с отговора си оспорва иска. Заявява се, че наистина на 09.08.2017г. между дружествата е сключен договор за извършване на СМР по част ВиК за сумата от 7500 лева. На 20.09.2017г. е бил сключен и договор за полагане на гипсова мазилка и подова замазка. Към момента не е настъпила изискуемостта на претендираното вземане.

Според договора всички плащания следва да се извършат в срок от 15 дни, от датата на представянето на фактура и надлежно подписан акт 19. До момента фактурата не е представена на ответника и не е осчетоводена от него. Ответникът е заплатил 3900 лева и е задържал остатъка от 3600 лева до отстраняването на некачествено изпълнени СМР по втория договор от 20.09.2017г. Твърди се, че ищецът като изпълнител е извършил възложените работи по двата договора със съществени недостатъци, които са довели до пълна или частична невъзможност за използване на изработеното по предназначение. Ответникът съгласно ЗЗД е поискал заплащане на разходите за поправката на недостатъците, в общ размер от 7287.07 лева. В случая се касае до скрити недостатъци, които са се проявили по-късно и представляват компрометирана мазилка и ръждясали метални профили, некачествено изпълнени ВиК връзки, непоставени ъглови профили по светли отвори и ръбове. За тези недостатъци ответникът е уведомил ищеца и го е поканил да ги отстрани.

Ищецът обаче е бездействал, поради което ответникът е възложил и съответно заплатил тези разходи на друго дружество. Ответникът е прихванал дължимата сума в размер на 3600 лева срещу задължението за плащане на разходите за отстраняване на недостатъците по двата договора. Прави се евентуално и съдебно възражение за прихващане за сумата от 3600 лева. Предявява насрещен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 7287.07 лева, представляваща извършените разходи за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР по двата договора.

Ответникът по насрещния иск с отговора си го оспорва като неоснователен. До настоящия момент ищецът не е уведомявал ответника, че са констатирани недостатъци, нито е даван срок за поправянето им. Ищецът сам на себе си е продал СМР по протоколи обр.19, в които обаче не става ясно какво е включено. Фактурите касаят други обекти, а не процесните. Извършените СМР от Алекс Строй 22 ЕООД са приети без забележки.

Бургаският районен съд, като съобрази закона и представените по делото доказателства, намира следното:

Главният искът за установяване дължимост на сумата по фактура № 65/30.04.2018г. за 3600 лева с ДДС лева се явява основателен.

Няма спор, че страните са свързани в облигационно правоотношение, породено от сключен договор за извършване на СМР от 09.08.2017г. Договорът е приложен по делото и то от самия ответник, записаните в него клаузи са ясни и не се оспорват от никоя от страните. Според договора /чл.1.1/, възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да извърши срещу заплащане СМР по част ВиК на обект на възложителя, представляващ жилищна сграда в гр.Бургас, жк.“Братя Миладинови“. Договорените СМР са описани в Приложение № 1, което всъщност е офертата от ищеца.

Според тази оферта, цената само за труд и полагане на монтаж възлиза на 7500 лева и включва изкопаване на тръбни канали в тухлена зидария, полагане на хоризонтални щрангове и укрепване, полагане на тръбна разгъвка по бани и боксове и полагане на изолация по вертикален и хоризонтален тръбопровод.

Изрично е записано, че СМР не обхващат включване към мрежата на мръсната канализация. Според чл.5.1 стойността на възложените СМР ще се определи на база реално изпълнени работи и по цени, съгласно Приложение № 1. Според чл.5.3 всички плащания се извършват в срок от 15 дни, след представяне на фактура от страна на изпълнителя, придружена с описаните в чл.6 документи, т.е. акт образец 19.

Ответникът в отговора си е признал наличието на процесния договор. Няма спор също, че СМР по договора са изпълнени от ищеца, като ответникът е заявил, че е платил частично дължимото възнаграждение /платени са 3900 лева/, а е задържал остатъка от 3600 лева, до отстраняване на некачествено изпълнени работи както по този договор, така и по друг, сключен между страните договор, а именно от 20.09.2017г., с предмет полагане на гипсова мазилка и подова замазка в същата сграда. Този договор не се оспорва от ищеца. Той също има за Приложение № 1 офертата на ищеца за видовете

СМР и единичните им цени.

Издадената от ищеца фактура №

65/30.04.2018г. за неплатения остатък от възнаграждението за СМР по част ВиК в размер на 3600 лева с ДДС наистина не е осчетоводена от ответника, както е установила изготвената икономическа експертиза. Ответникът не е включил фактурата в дневниците за покупки и не е ползвал данъчен кредит по нея. Този факт обаче в случая няма връзка с решаването на спора. Това е така, тъй като ответникът не оспорва нито договора, нито извършването на СМР от страна на ищеца. БРС приема, че фактурата е била известна на ответника, който също така е подписал и съответните образци на актове за СМР. Тези актове за СМР са представени от ищеца и са неоспорени.

Следователно работата по договора за ВиК е била извършена от изпълнителя-ищец и надлежно приета от инвеститора-ответник. Представена е фактурата за СМР, подписани са съответните образци на актовете, т.е. изпълнени са договорните условия за изискуемост на вземането за възнаграждението. Част от него е платено, остава дължима сумата от 3600 лева, предмет на настоящото дело.

Не се споделят ответниковите възражения, че ищецът некачествено е работил и по двата договора, че СМР-тата по тях са с късно проявени недостатъци, поради което сумата от 3600 лева е задържана правомерно, докато се отстранят недостатъците, а отделно ответникът е платил на друго юридическо лице да ги отстрани.

В тази връзка БРС съобразява представените по делото актове за СМР, касаещи и двата договора. Те всички са подписани за инвеститора-ответник. След като това е така, следва извод, че записаните в тях СМР са качествено извършени и съответно са приети без възражения от възложителя. В тях не са констатирани недостатъци на извършеното. При това положение БРС приема, че СМР-тата и по двата договора са извършени според договореното и качествено, след като са приети надлежно от другата страна. Впрочем това е и принципът, заложен в чл.264, ал.3 ЗЗД, който предвижда, че ако възложителят не направи възражения за недостатъци, работата се счита за приета. Очевидно е, че се касае за СМР, чиито недостатъци, ако има такива, биха били видими още при приемането им и след като извършеното е прието без забележки, повече възложителят не може да се позовава на това обстоятелство. Ето защо според БРС са без значение последващите във времето възражения от страна на ответника, в хода на делото, че извършеното е некачествено. Приложеното от ответника към отговора му писмо до ищеца /на стр.32 по делото/, в което се прави оплакване от компрометирана мазилка и ръждясали метални профили, няма данни да е получено от адресата, който е отрекъл да знае за писмото /друг е въпросът, че в това писмо се признава, че се дължи сумата за ВиК услуги от 3600 лева, върху която се упражнява право на задържане/. Ето защо не може да се приеме, че с това писмо /впрочем неизвестно кога подписано/, ответникът се е възползвал от правото си по ЗЗД своевременно да възрази по качеството на извършените СМР. БРС приема, че качеството на положената мазилка, предвид естеството си, може да бъде установено още при приемане на извършените СМР, т.е. при подписване на акта за СМР, в който обаче няма никакви записани възражения от ответника. Съдът не дава вяра на разпитания по делото св.Панайотов, служител на третото лице АКЗ Бургас ЕООД, с което ответникът е в облигационна връзка по повод на отстраняване на твърдени от него пропуски, допуснати от ищеца, който е заявил, че мазилката била крива, но това се установило след като бил пуснат ток по жилищата. Това е неправдоподобно, доколкото дали мазилката е крива много лесно според съда може да се установи при огледа, съпътстващ приемане на извършените СМР. Както стана ясно обаче, при подписване на актовете за СМР, такива възражения не са повдигани от ответника, следователно мазилката следва да се приеме за качествено извършена. Що се касае до това, че самите метални ъгли били започнали някъде да ръждясват, както е заявил този свидетел, то за тях също няма възражения при подписването на актовете за приемане на СМР, освен това тези ъгли са почнали да ръждясват след време, т.е. след приемането им и за това не може да бъде винен ищецът-изпълнител. Свидетелят също така е споделил, че били открити и пропуски по ВиК частта /предмет на първия договор/, като в някои от жилищата била останала недоизградена мръсната канализация. Тук БРС намира за нужно да отбележи, че според офертата на ищеца, полагането и монтажа на ВиК е без включване към мрежата на мръсната канализация, т.е. недоизграждането на мръсната канализация не може да се вмени във вина на ищеца за неизпълнение на договора.

Налага се извод, че ищецът е изправна страна по договорите. Той е извършил уговорените по тях СМР, за което свидетелстват представените и подписани от ответника актове за СМР. Тези СМР са приети надлежно от ответника, който е бил възложител и по двата договора. Няма възражения за качеството при приемане на СМР. От заявеното в писмото на ответника е видно, че той не оспорва дължимостта на процесните 3600 лева. Ето защо в полза на ищеца е възникнало правото да получи възнаграждението, уговорено между страните, за свършената работа. Част от него, по твърдение на ответника е платено /това твърдение е неоспорено от ищеца/, остават неплатени 3600 лева по процесната фактура.

По възражението на ответника за прихващане и по предявения насрещен иск съдът намира следното:

Твърденията на ответника са, че процесните СМР са направени некачествено, което го принудило да ангажира друга фирма, която да отстрани недостатъците и съответно повторно да ги извърши. В тази връзка наистина ответникът е представил редица фактури, в които са записани подлежащи за заплащане суми за СМР, но тези СМР не са само за обекта в жк.“Братя Миладинови“, а са и за други обекти, нямащи общо с делото. Във фактурите за продавач е записано АКЗ Бургас ООД /ответникът по делото/, а за купувач е записано АКЗ Бургас ЕООД, т.е. наименованията на фирмите са идентични, различни са само правните им форми – едната фирма е ООД, а другата е ЕООД. И двете фирми имат един и същ управител. Експертизата по делото е установила, че фактурите са осчетоводени от издателя и получателя, включени са в дневниците им, по тях са отразени плащания. Всичко това обаче е без значение за спора, след като “АКЗ Бургас“ ООД е подписал без възражения актовете за СМР, изготвени във връзка със сключените с “Алекс Строй 22“ ЕООД два договора и така е приел като качествена извършената от ищеца работа. Ако възложителят е намирал, че работата е некачествена, не е следвало да подписва актовете за СМР, а е трябвало да възрази, както повелява чл.264 ЗЗД. След като от негова страна е нямало възражения, работата се счита за приета. Оттук е ирелевантно, че след това възложителят е счел извършената работа за некачествена и е възложил повторното й извършване на трето лице. Възлагането на работата на трето лице е в резултат на преценка на ответника и е по целесъобразност, но разходите, направени в резултат на такова възлагане, не могат да са в тежест на ищеца, след като извършеното от него е било надлежно прието без забележки.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dfff5271-2810-4803-8d3d-4987576cf3b2