Решение № 107 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330108592 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, против С. С. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П. Ответникът като собственик на имот, находящ се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл.

34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за БГВ, както и услуга за разпределение, на обща стойност 452.98 лева, през периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г. Предвид забава в плащането, се дължала и сумата от 60.43 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2023 г. 17.02.2025 г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 3219/2025 г. на ПРС, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с законна лихва от дата на депозиране на заявлението - 18.02.2025 г. и разноски. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5, поради което ищцовото дружество подало настоящата искова молба.

1

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.02.2025 г., до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва, че ответникът е клиент на топлинна енергия.

Оспорва, че ищецът е доставял до обекта на ответника топлинна енергия, за която да се дължи плащане.

На следващо място, оспорва, представените с исковата молба доказателства – преписизвлечение от сметка и справка, тъй като същите представлявали едностранно съставени свидетелстващи документи, които отразявали изгодни за издателя си факти.

С оглед на гореизложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3219/2025 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.02.2025 г. срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 452.98 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН ***, за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., както и сумата от 60.43 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 04.07.2023 г. до 17.02.2025 г., ведно със законна лихва от 18.02.2025 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, със събрани сведения, поради което и съдът е дал указания за предявяването на установителните искове. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. П., публикувани в местен ежедневник - * и в национален всекидневник – * от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

Първият основен спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника, е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в ***.

От приетите по делото писмени доказателства /л.55-56/- Нотариален акт за продажба на недвижим имот *** и Удостоверение за сключен граждански брак на *., се установява, че И. Х. С. е придобил през време на брака му със С. С. С., недвижим имот – апартамент ***, ведно с избено помещение *, ведно с * от общите части на сградата и от правото на строеж.

Ето защо и съдът приема, за неоснователно възражението на ответника, че С. С. С. не е собственик на процесния имот.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, при което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно 2 предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за БГВ, сградна инсталация и за услуга разпределение.

Следващият спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника, е дали на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния период, съответно дали дължи претендираните за тази енергия, суми.

Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на вещото лице * В. Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в ***, където се намира процесния апартамент № *, е работила през целия процесен период, като е подавала топлоенергия за отопление и БГВ на включените в съответната мрежа абонати, т.е. сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, всички отоплителна тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и не се е начислявала потребена топлоенергия на същият, както и, че през имота не преминава 3 щранг лира. Установява също, че в имота има монтирано 1 бр. водомерно устройство за отчитане изразходването количество топла вода за БГВ, като начисленията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са се правили на база 1 бр. лице по 140 литра на денонощие от 09.2025 г. до края на процесния период, поради неосигурен достъп за отчет на водомерното устройство. Според вещото лице, за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването – за БГВ – на 1 бр. лице по 140 литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет. Вещото лице установява, че за имота през процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 2,57685 МWh, в т.ч. 0,71797 МWh за отдадена сградна инсталация, 0,00 МWh за отопление и 1,85888 МWh за БГВ.

Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено, а и същото не е оспорено.

От страна на ответника не са ангажирани доказателства за осигуряван достъп на разпределителя.

Съгласно чл. 18, ал. 3 от Общите условия, купувачът в СЕС е длъжен да има средства за дялово разпределение на топлинната енергия в имота си – индивидуални топломери или индивидуални разпределители, монтирани на всички отоплителни тела, както и водомер за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота му. Същият е длъжен да осигурява на продавача при необходимост, свързан с изпълнение на задълженията му достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дялово разпределение в своя имот – чл. 13, т. 3 от Общите условия.