Протокол № 644 от 30.03.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 644 гр. Пазарджик, 30.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220104700 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

М. З. И. (ищец), редовно призован чрез адвокат М. В. М. (********** П.) от АК-П., не се явява и не се представлява.

Съдът ДОКЛАДВА вх.№ 4674/17.02.2026 г. писмено становище от адв.

М. В. М., Адвокатска колегия П., в качеството му на пълномощник на М. И., в следния смисъл:

В случай, че е служебно ангажиран или възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, насрочено за 27.03.2026г. моли:

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Поддържа изцяло депозираната исковата молба и приложените с нея доказателства.

Моли да бъде приет Списък с разноските по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Оспорва предоставения отговор.

Да се даде ход на делото по същество.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъдат уважени предявените от тях искови претенции, като основателни и доказани.

1

Моли съда да осъди и ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт.

Наред с изложените в исковата молба основания, изтъква и допълнителни аргументи в подкрепа на исковите твърдения:

Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

Процесния договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, като не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи.

Договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК. В договора за кредит е посочен ГПР като, чрез включването на допълнителните услуги към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други 2 преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В тази насока е й Решение на СЕС, девети състав, от 21 март 2024 г., по дело C-714/22, което е задължително за съдилища в страната, съгласно което:

В ГПР, следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница.

Съгласно Решение от 20.09.2017 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko и цитираната съдебна практика; т. 30 – 31 от Решение от 19.12.2019 г. по дело C-290/19 Home credit Slovakia, т. 48 – 52 от Решение от 16.07.2020 г. по дело C-686/19 SIA “Soho group” и други, същият системно приема, че посочването на правилен размер на ГПР има важно значение за това потребителят да може да направи информиран избор за това кой кредит да избере между няколко оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме, ако получи сумата по договора за кредит. Поради това и с оглед на важното значение, което ГПР има в това отношение (посочен е в съдебната практика - т. 65 от Решение по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko като съществен елемент за информиране на потребителя), то неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР съгласно националното право - по българския закон това са нищожност и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22 - 23 ЗПКр

В тази насока е и практиката на съдилищата в страната: Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991 / 2020 г. на Възз. II-е състав на Софийски градски съд, Решение № 764 от 06.06.2022 г. по в. гр. д. № 1004 / 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 151/29.03.2024г. по в.гр.д.

№62/2024г. по описа на Окръжен съд Враца, Решение № 159 от 27.03.2024 г. по в. гр. д. № 48/ 2024 г. на Окръжен съд - Благоевград, Решение № 171 от 23.05.2022 г. по в. гр. д. № 224 / 2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, Решение 3

№ 28 от 14.05.2021 г. по в. гр. д. № 76 / 2021 г. на Окръжен съд - Русе, Решение № 243 от 19.07.2022 г. по в. гр. д. № 301 / 2022 г. на Окръжен съд - Хасково и много други.

По отношение на размера на адв, възнаграждение:

Дейността на съдиите и на нас адвокатите е обществено значима, в тази връзка съдии от Окръжен съд Пазарджик, Окръжен съд Ямбол, Софийски окръжен съд, чиито решения ще приложа, вече колегиално застъпват тезата, че Решение на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С- 438/22, не означава, че на адвокатите следва да се присъждат унизителни възнаграждения, напротив не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд.

Тук следва да се посочи и фактът, че защитата му по делата на клиентът му е на основание чл.38 ал.1 от ЗА, т.е безплатна, т.е. той под никаква форма не бил взел каквото и да е възнаграждение от клиентът му за воденето, следенето и финализирането на заведеното от нас дело. Той ще получи адв. възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА, единствено и само, ако постигна положителен за клиента си резултат, т,е ако спечели делото и то след близо 78 месеца, след неговото завеждане, та дори и повече.

Наред с фактическата и правна сложност, следва да се вземе предвид и че адв. възнаграждение което се присъжда от съда, не означава, че същото представлява нетен доход, тъй като адвокатите, като лица на частна практика, следа да понасят и не малко разходи в изпълнение на професионалните си задължения: като тук следва да се включи разходите за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, върху получения след спадането им облагаем доход се дължат социално- и здравноосигурителните вноски, върху получената след спадането им основа се дължи ДДФЛ от 10 % и др.

В този смисъл е й най-новата практика на ВКС: Определение № 1071 от 4.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о.,ТК/., Определение № 816 от 20.02. 2025 г. на ВКС по ч. гр. д. №482/2025 г., III г. о., ГК, съгласно който: съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на 4 обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран.

В този смисъл е й практиката на ОС Пловдив: Определение № 1205 от 23.04.2025г. по в.ч.гр.д№ 939/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Определение №

1267 от 29.04.2025г. по в.ч.гр.д№ 883/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив и др., съгласно който: съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран.

В тази насока следва да се сподели и изключително подробните и правилни аргументи на Окръжен съд Пазарджик, по направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение с практиката на СЕС, а именно:

Решение № 354 от 22.10.2024г. по в.гр.д №433/2024г. по описа на ОС Пазарджик, съгласно което:

Макар, че делото не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения – сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. Не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд.

В тази насока следва да се сподели и изключително подробните и правилни аргументи на Окръжен съд Пловдив по направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение с практиката на СЕС, а именно:

Определение № 1577 от 12.06.2024г. по в.ч.гр.д № 1529/2024г. по описа на ОС Пловдив, Определение № 1789 от 01.07.2024г. по в.ч.гр.д № 1709/2024г. по описа на ОС Пловдив,

Определение № 1007 от 16.04.2024г. по в.ч.гр.д № 860/2024г. по описа на ОС Пловдив съгласно които:

. В този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му в никакъв случай не би могло да се определи като злоупотреба с 5 права. Но размера на възнаграждението е определен от съда съобразно така установената фактическа и правна сложност на спора, по нисък размер би бил израз на обезценяване на труда на адвоката, който е висококвалифициран.

В тази насока следва да се сподели и изключително подробните и правилни аргументи на Окръжен съд Бургас, по направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение с практиката на СЕС, а именно:

Определение №

1836 от 11.07.2024г. по в.ч.гр.д № 1012/2024г. по описа на ОС Бургас, съгласно което:

Законосъобразно е определен и размерът на адвокатското възнаграждение. От една страна, същият е определен съобразно минимума по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга, в духа на Решение на СЕС по дело C-438/22 г., хонорарът е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на спора. Адвокат М. е изготвил исковата молба, инициирала производството, отговор на искова молба по предявения от ответника насрещен иск и писмено становище поради невъзможността му да участва в откритото съдебно заседание по разглеждане на делото. Изброените документи, обективиращи процесуалните действия, не са бланкетни, а съдържат анализ както на действащата национална и международна уредба на правоотношенията, предмет на спора, така и актуалната съдебна практика.

По отношение на присъждането на ДДС към адв. възнаграждение:

Видно от предоставените по делото доказателства е че, във връзка с издадено от Национална агенция за приходите Удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023г. съм регистрирано по ЗДДС, лице.

Вече била налице практика на СЕС, която разреши спора, дали при представителство по чл.38 от ЗА, се начислява и ДДС, върху определеното адв. възнаграждение и съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025г. по дело С744/23 на СЕС: когато адвокат представлява клиента си безплатно, спечели делото и съдът му определи и присъди възнаграждение, което да плати загубилата страна, върху него се начислява ДДС.