Решение № 68 от 17.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Плевен, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело № 20254400900049 по описа за 2025 година

ИСК с правно основание чл. 694, ал.2 т.2 ТЗ с цена на иска 9000 лв.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба от НАП – СОФИЯ срещу „АРМС“ ЕООД с ЕИК*** и неговия синдик по предявен иск с правно основание чл. 694, ал.2, т. 2 ТЗ с цена на иска 9000 лв.

Ответникът „АРМС“ ЕООД с ЕИК*** не е изразил становище по иска.

Ответникът синдикът на „АРМС“ ЕООД с ЕИК*** К. Г. Б. е изразил становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като процесната сума от 9000 лв. представляват предплатени разноски по чл. 629б, ал.1 ТЗ и следва да се включат в сметката за разпределение съгласно ТР № 1/ 03. 12. 2018 г. по тълк. д. № 1/ 2017 г. на ОСТК на ВКС, съответно не следва да се предявяват по общия ред на предявяване на вземанията и да се включат в списъците на приетите от синдика вземания.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКВРЪЖЕН СЪД , като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, амира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

По отношение на ответника „АРМС“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност по т. д. № 20/ 2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

С Определение№ 158/ 24. 06. 2024 г. по в. т. д.№ 121/ 2024 г. по описа на ВТАС е определена сума за покриване на началните разноски по несъстоятелност на ответното дружество в размер на 9000 лв., като е дадена възможност на кредиторите да предплатят тази сума по набирателната сметка на ОС- Плевен, за което да се представят доказателства по делото.

По делото е представено заявление от НАП- София за предявяване на вземане в размер на 9000 лв., предплатена от кредитора по реда на чл. 629б, ал.1 ТЗ и е представено платежно нареждане, с искане на поредност на вземането по чл. 8722, ал.1, т.3 ТЗ.

Синдикът е съставил списък №2 на допълнително приетите вземания по чл. 688, ал.3 ТЗ на кредиторите на „АРМС“ ЕООД (н), като е приел вземането на НАП – София в размер на 9000 лв. главница за разноски , с поредност на вземането чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ.

Срещу приетото вземане на НАП - София е подадено възражение по реда на чл. 690, ал.1 ТЗ от несъстоятелния длъжник.

С Определение № 105/ 26. 02. 2025 г. по т. д. № 20/ 2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд постановено по реда на чл. 692, ал.4 ТЗ е уважено възражението на ответното дружество срещу приетото вземане на НАПСофия в размер на 9000 лв.предплатени по реда на чл. 629б, ал.1 ТЗ и включени в Списък №2 с приети вземания, като съдът по несъстоятелността е изключил тези вземания в размер на 9000 лв. от списъка на приетите вземания. Определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 ТЗ не подлежи на обжалване. В мотивите на определението е посочено, че предплащането на разноски по чл. 629б, ал. 1 ТЗ не са част от т. наречените „разноски по несъстоятелността“ по смисъла на чл. 723 ТЗ, тъй като не попадат нито в една от законовите хипотези, а имат свое специфично основание за тяхното плащане и имат специален режим на уреждане, предвиден в чл. 629б, чл. 632а ТЗ и тези разноски се възстановяват на съответното предплатило лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Съдът е прел, че това възстановяване става с предимство пред удовлетворяване на приетите вземания и за него не е необходимо да се съставя отделен списък на приети вземания, нито да се включва в отделна 2 сметка за разпределение и единствено е необходимо разрешение та съда по чл.

658, ал.1, т. 8 ТЗ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ, съгласно който кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор.

От доказателствата по делото става ясно, че вземането на ищеца е прието по реда на чл. 688 ТЗ от синдика като разноски с право на удовлетворение по чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ и по възражение на длъжника съдът по несъстоятелността с определение по чл. 692у, ал.4 ТЗ е изключил това прието вземане от списъка с приетите вземания.

С оглед на това, че определението на съда по чл. 692 ТЗ не подлежи на обжалване, законодателят е предвидил процесуалната възможност по исков ред кредиторът да защити правото си на вземане, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.

От доказателствата по делото става ясно, че основанието на вземането е разпоредбата на чл. 629б, ал.1 ТЗ, която дава възможност на кредитор на несъстоятелността да предплати начални разноски в производството по несъстоятелност, за да продължи това производство и това е направил ищецът въз основа на цитираното по - горе определение на ВТАС, като е предплатил сумата от 9000 лв.

Спорен момент в настоящото производство е следва ли направените от ищеца разноски по реда на чл. 629б, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на ответното дружество да бъдат предявявани и разноски ли са по смисъла на чл. 723 ТЗ.

При разглеждане на настоящия спор съдът съобразява ТР №1/ 31.12.

2018 г. по тълк. дело №1/ 2017 г. на ОСТК на ВКС, т.9 съгласно което за да стимулира кредиторите да предплатят необходимите разноски (начални или при вече открито производство по несъстоятелност), законодателят е 3 предвидил в чл. 632а ТЗ предплатените суми по чл. 629б и чл. 632 ТЗ да се възстановяват на предплатилия ги кредитор, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Увеличаването на масата на несъстоятелността предполага в нея да постъпят суми в резултат от събрани вземания или от осребряване имуществото на длъжника. Доколкото предплатените от кредитор суми са предназначени за покриване на разноските по несъстоятелността, вземането за тях представлява вземане за разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 ТЗ.

В тълкувателното решение е посочено, че разпоредбата на чл. 722 ТЗ урежда императивно реда, по който се удовлетворяват вземанията на кредиторите. При липса на специална разпоредба, която да създава привилегия за удовлетворяване на кредиторите, предплатили разноски, или за възнаграждението на синдика, тези вземания попадат в ред 3-ти (чл. 722, т. 3 ТЗ) и не могат да бъдат удовлетворени от сумите, получени от реализацията на обезпечението, учредено в полза на определен кредитор, след като същото е недостатъчно да покрие обезпеченото вземане. Противното би означавало предплатените разноски да бъдат за сметка на обезпечения кредитор, без той да е изразил съгласие за това. Разноските по несъстоятелността, независимо от тяхното естество, се покриват от сумите от реализацията на обезпечението само ако такива суми са останали след пълното удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ - извод, който следва от разпоредбите на чл. 724, ал. 2 и 3 ТЗ.

Възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката за разпределение по реда на чл. 728 ТЗ.

Когато паричните средства не са достатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по чл. 722, т. 3 ТЗ за разноски по несъстоятелността, предплатилите разноските кредитори следва да бъдат удовлетворени преди останалите кредитори с вземания за разноски поради установената за тях привилегия в специалната разпоредба на чл. 632а ТЗ. При недостатъчност на средствата в масата на несъстоятелността за цялостно удовлетворяване на вземанията на предплатилите разноските кредитори, по аргумент от чл. 722, 4 ал. 2 ТЗ, те се удовлетворяват по съразмерност.

С оглед цитираното тълкувателно решение на ОСТК на ВКС съдът приема, че предплатените суми по чл. 629б, ал.1 ТЗ представляват разноски по смисъла на чл. 723 ТЗ (а не както е изложено в определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал.4 ТЗ), като тези разноски не следва да се предявяват като вземане по реда на чл. 688, ал.3 ТЗ, а следва да се включват в сметката за разпределение от синдика предвид привилегията на това вземане, определена в разпоредбата на чл. 632а ТЗ. Следователно това вземане, макар и не изрично предявено, следва да се включи в сметката за разпределение по ред трети съгласно чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ и да се удовлетвори предпочтително пред другите кредитори от този ред, но след удовлетворяване на обезпечените и кредиторите с привилегии по чл. 722, ал.1, т.1 и т. 2 ТЗ.

По така изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като съгласно цитираната задължителна тълкувателна практика разноските, направени по реда на чл.

629б, ал.1 ТЗ, се включват в сметката за разпределение по чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ, но не следва да се предявяват като вземане, предвид привилегията на това вземане по чл. 632а ТЗ. Това вземане ще се удовлетворява по специалните правила на разпределението на паричните средства получени от осребряване имуществото на длъжника, а не по общите правила на изплащане на разходи по реда на чл. 658, ал.1, т.9 ТЗЗ, както е посочено в определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал.4 ТЗ. Действително това вземане е определено по размер, основание и са налице доказателства за неговото възникване, поради което се включва в сметката за разпределение ведно с другите приети вземания.

В съдебното производство не са правени искания за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 694, ал.2, т.2 и чл. 723 ТЗ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения на основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ иск от Национална агенция 5 за приходите (НАП), със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“К.Д.“***, представлявана от директор на Дирекция „Държавни вземания“ С.Х. срещу „АРМС“ ЕОО Д(н) с ЕИК***, със седалище и адрес на управление с. З., община М.Т., област Б., ул.“З.“*** и СИНДИКА на „АРМС“ ЕОО Д(н) с ЕИК*** К. Г. Б. за установяване съществуването на неприето вземане, предявено от НАП – София и изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по чл. 692, ал.4 ТЗ по възражение на длъжника „АРМС“ ЕОО Д(н) с ЕИК*** за сумата от 9000 лв. предплатени от НАП – София по реда на чл. 629б, ал.1 ТЗ начални разноски в производството по несъстоятелност на „АРМС“ ЕОО Д(н) с ЕИК*** по т. д. № 20/ 2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 376 ГПК и съдът ОБЯВЯВА РЕШЕНИЕТО на 18. 07. 2025 г. в Търговско деловодство на Плевенския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 376, ал.3 ГПК подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок считано от 18. 07. 2025 г. пред ВТАС.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 6