Присъда № 32 от 13.05.2026, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 32/13.05.2026 г. по н.о.х.д. № 213 по описа на Добричкия районен съд за 2025 г.

На 04.03.2025 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Районен съд Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 99/2023 г. по описа на Областна дирекция на МВР - Добрич, по който на 05.03.2025 г. е било образувано производство пред първа инстанция срещу М. В. Г., ЕГН **********, за престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1 във вр. с чл. 206, ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че М. В. Г., на 17.02.2023 г., в град Добрич, противозаконно присвоила чужди движими вещи - пари, а именно сума в размер на 131429,12 лева (равностойни на 67365,00 евро при обменен курс 1,951 лева за 1,000 евро), собственост на Н. С. Т., гражданин на Руска федерация, роден на 08.03.1951 г. и на Н. Н. Т., гражданин на Руска федерация, родена на 04.02.1950 г., които владеела и пазила като налични по личната си банкова сметка в „*** с IBAN ***, като обсебването е в големи размери.

Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалите Н. С. Т. и Н. Н. Т., чрез повереника си, предявяват граждански иск срещу подсъдимата М. В. Г. за сумата от 69365,00 евро (с равностойност 135331,12 лева), представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 17.02.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, като се иска конституирането им и в качеството на частни обвинители в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и на пострадалите; Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и да се извършват съдебни следствени действия по делегация; Оставя без уважение искането на защитата на подсъдимата М. Г. за отмяна на взетата спрямо нея на досъдебното производство мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева. Не са налице основания за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“, взета спрямо подсъдимата М. Г. на досъдебното производство; Приема и прилага към материалите по делото актуална справка за съдимост на подсъдимата М. В. Г. с рег. № 250310005000114604/10.03.2025 г. и не се налага събирането на нови доказателства; На основание чл. 252, ал. 2 от НПК, делото следва да бъде 1 насрочено в едномесечен срок от разпоредителното заседание; Не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.

Съдът, за да се произнесе по предявения граждански иск взе предвид следното:

Съвместното разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е отклонение от общото правило, че наказателната отговорност се реализира и осъществява по НПК, а гражданската - по ГПК. Правото на участие като страна по граждански иск обаче не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие.

В настоящия случай, отчитайки размера на предявения граждански иск, както и с оглед обстоятелството, че е налице процесуална възможност производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът е намерил, че разглеждането на гражданския иск в наказателното производство ще затрудни процеса, поради което не е приел за съвместно разглеждане същия, като е отказал да конституира пострадалите Н. С. Т. и Н. Н. Т. в качеството на граждански ищци в процеса.

Такова решение не противоречи на практиката на институциите на Съвета на Европа по приложение на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. В контекста на достъпа до правосъдие, на пострадалия е признато правото да участва (да обжалва отказа) в процеса като частен обвинител и да изисква присъда, благоприятна за интересите му. Последното значително улеснява реализирането на гражданската претенция, с оглед задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 413, ал. 2 от НПК и чл.

300 от ГПК.

С определения съдът конституира Н. С. Т. и Н. Н. Т. в качеството на частни обвинители в процеса.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич поддържа повдигнатото обвинение, счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като пледира подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на вмененото й престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 5 (пет) години. Пледира се на подсъдимата да бъдат наложени и кумулативно предвидените наказания - лишаване от права за заемане на държавни или обществени длъжностни за срок от 3 (три) години, както и конфискация на половината от имуществото й. Пледира се в тежест на подсъдимата да бъдат възложени сторените по делото разноски.

Повереникът на частните обвинители Н. С. Т. и Н. Н. Т. пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като относно наказанията които счита, че следва да й бъдат наложени се солидализира със становището на представителя на държавното обвинение.

Подсъдимата М. В. Г. дава обяснения по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение.

По пренията защитникът на подсъдимата М. В. Г. пледира за признаването й за невиновна и оправдаване по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение, като се навеждат доводи, че подсъдимата не е извършила 2 вмененото й престъпление, като е налице гражданскоправен спор.

По пренията, на даденото й право на лична защита, подсъдимата Г. заявява, че се придържа към казаното от защитника й.

В последната си дума подсъдимата заявява: „Моля да бъда оправдана“ (цитат).

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Частните обвинители Н. С. Т. и Н. Н. Т., и двамата граждани на Руската федерация, притежавали в режим на семейна имуществена общност недвижим имот в Република България, а именно жилище - апартамент със застроена площ от 56,06 кв. м., ведно с 8,33 кв. м. идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** Апартаментът се намирал във въведена в експлоатация сграда и имал административен адрес: гр. ***, обл. Бургас, ул. „*** На 07.02.2023 г. Н. С. Т. и Н. Н. Т. отчуждили горепосочения имот чрез покупко-продажба, извършена чрез пълномощник в предвидената от закона нотариална форма. Купувач по сделката бил украинският гражданин А. З., като по нея бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том ІІ, peг. № ***, дело № *** г. по описа на С. А., нотариус с район на действие Pайонен съд Несебър, вписан под № 208 в Регистъра на Нотариалната камара.

При сключването на сделката продавачите Т.и били представлявани от адвокат Д. Д. Б. по чиято адвокатска банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“, купувачът А. З. превел продажната цена в размер на 69365,00 евро (с равностойност 135331,12 лева).

Подсъдимата М. В. Г. имала изрично пълномощно с № *** (с нотариална заверка на подписите от нотариус в Руската федерация Л. Н. О., регистрирано в регистъра на нотариуса под № ***) от Н. и Н. Т.и да ги представлява при сключването на гореописаната сделка, като получи сумата по нея от адвокат Б. и в срок десет дни от сключването на сделката да им предаде паричната сума от 67365,00 евро, на територията на Руската федерация. Между частните обвинители Н. С. Т. и Н. Н. Т. и подсъдимата М. В. Г. била постигната договорка тя да задържи за себе си сума в размер на 2000,00 евро за услугата, като на тях предаде разликата между 69365,00 евро и задържаните 2000,00 евро, а именно 67365,00 евро. Предаването следвало да бъде извършено в град Тула, Руска федерация.

Съгласно волята на продавачите, в деня на сделката - 07.02.2023 г., адвокат Б. превел постъпилата от купувача по неговата адвокатска банкова сметка сума в размер на 69365,00 евро към друга банкова сметка, а именно по банковата сметка на подсъдимата М. В. Г. в „***, изрично посочена в пълномощното от семейство Т.и - IBAN ***, като сумата е била на разположение на подсъдимата още на 07.02.2023 г.

Тъй като банковата сметка на подсъдимата Г. била левова (в лева, а не в евро), при постъпването на сумата от 69365,00 евро по нея, парите били превалутирани и обменени при курс на банката 1,951 лева за 1,000 евро и 3 постъплението по сметката на подсъдимата било в размер на 135331,12 лева.

Подсъдимата Г. не изпълнила поетото задължение да предаде паричната сума от 67365,00 евро на частните обвинители Т.и на територията на Руската федерация, в уговорения десетдневен срок от сключване на сделката.

Впоследствие подсъдимата изтеглила паричните средства от банковата си сметка, като до приключване на разследването не ги възстановила на Н. и Н.

Т.и.

Анализ на доказателствения материал:

Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия (обвиняемия) са доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение. Подсъдимата М. В. Г. не се признава за виновна, дава обяснения по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение. Защитната й позиция, поддържана в наказателното производство се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено. Както вече бе посочено, подсъдимата Г. дава обяснения по подигнатото й с обвинителния акт обвинение.

Подсъдимата Г. не отрича, че е получила по банковата си сметка инкриминираната сума, както и че не е предала същата на Т.и, като навежда доводи, че това се дължи на обективни причини. Така например в съдебно заседание, подсъдимата дава следните обяснения: „Не смятам, че нарушавам закона, тъй като има директиви и разпоредби в Европейския съюз и в Република България, поради които аз не мога да преведа или изпълня пълномощното на господин Т., а по-точно да бъде занесена в евро сумата на територията на Руската федерация, защото господин Т. ги изисква на територията на Руската федерация, изрично е написано в пълномощното, което е изпратил. Обяснението ми е следното: не желая да нарушавам закона по никакъв начин. Аз не мога физически да прекарам през която и да било граница на Европейския съюз тази сума в наличност, дори и да бъде декларирана. Има и друг нюанс. На територията на Руската федерация също нямам право да внасям такава голяма сума и да я предавам лично.

Желанието ми е сумата да бъде преведена по банкова сметка на името на господин и госпожа Т.и. Банкова сметка, която позволява от Европейския съюз да бъде направен този превод. Аз не се възползвам от сумата.

Съхранявам я и тя ще бъде предадена обезателно на семейство Т.и от моя страна, когато имам тази легална и законна възможност да го направя.“(цитат - л. 216 от делото).

В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимата М. Г., тъй като същите са обективни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, кореспондиращи както с писмените доказателства по делото, така и с останалите, събрани по делото гласни доказателства, обективирани 4 посредством показанията на частния обвинител Н. С. Т., дадени на 23.10.2023 г. по същото дело пред съдия в досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК.