Решение № 91 от 05.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200622 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Т. в качеството на упълномощен защитник на подсъдимата Л. И. Ц. - Л. срещу въззивно решение № 63/11.05.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 49/2023 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново.

В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК и се прави искане за цялостно оправдаване на подсъдимата, поради недоказаност на предявените обвинения за престъпления по чл. 354а, ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.

159, ал.4, т.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Защитата аргументира направеното с жалбата искане с доводи за несъответствие между описанието от обстоятелствената част на обвинителния акт, в която са включени периоди извън процесния и деяния, за които е постановена влязла в сила присъда и диспозитива на същия, в който са предявени обвиненията за престъпленията, за които подсъдимата е предадена на съд. Както и с подробно описание на дейността на свидетеля Л., /по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение/ която няма отношение към дейността на подсъдимата, предмет на настоящото обвинение. Излагат се и твърдения за неправилна оценка на обясненията на подсъдимата в частта относно липсата на знание за причината за процесното пътуване до /населено място/, като се оспорват изложените в решението съображения и се акцентира върху неправилното игнориране на показанията на Л. от първото съдебно производство, от които подсъдимата е заявила, че желае да се ползва като 1 доказателствено средство по делото. Оспорва се и направената доказателствена оценка на наличната доказателствена съвкупност, от която е изведена субективната страна на деянието по чл. 354а от НК, като се сочи, че по делото не са събрани категорични доказателства в посока знанието на подсъдимата за превозване на процесната дата на наркотични вещества с цел тяхното разпространение /липса на дактилоскопни отпечатъци върху иззетата цигара; предубеденост на свидетелите очевидци, депозирали показания за изхвърлянето й от колата; неправилна оценка на споразумението, сключено от Л. като признание на неговата и на подсъдимата вина в извършване на престъплението по чл. 354а от НК/.

С жалбата се оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието по чл. 159 от НК, поради недоказаност на елементите от фактическия му състав за създаване на порнографските материали с цел тяхното разпространение и липса на пряк умисъл от страна на подсъдимата за извършване на инкриминираното престъпление.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата Л. се представлява от упълномощения защитник адв. Т., която поддържа касационната жалба с наведените касационни основания и с искането за оправдаване на подзащитната й. Сочи, че доказателствата по делото са преимуществено в подкрепа на дейността на Л., която е предмет на сключено споразумение, както и инкриминираните факти сочат на извършено от същия престъпление и не касаят подсъдимата. Намира, че наложеното ефективно наказание няма да способства за поправянето на подсъдимата, поради средата, в която ще попадне при неговото изтърпяване и предвид младата й възраст. В заключение поддържа искането за оправдаване на подсъдимата, поради липса на безспорни доказателства в подкрепа на обвиненията, за които е предадена на съд. подсъдимата Л. в последната си дума пред ВКС моли да се отмени присъдата на първия съд и заявява, че не е извършила престъпленията, за които е предадена на съд и е допуснала грешка да се довери на Л.. Моли да получи шанс за нормален живот.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, в съдебно заседание пред ВКС намира жалбата на подсъдимата, чрез упълномощения й защитник за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Счита, че доказателствената дейност на въззивния съд е законосъобразна и при липса на допуснати нарушения по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Намира, че съобразно приетите факти материалният закон е приложен правилно и субективната страна на деянията е безспорно установена. Наложеното наказание намира за справедливо отмерено и съобразено с предходната съдимост на Л., поради което счита, че жалбата на подсъдимата следва да се остави без уважение, а въззивното решение да се остави в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимата основания и доводите на страните в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда №4/22.02.2022 г. по н.о.х.д. №830/2021 г. на Окръжен съд - Русе подсъдимата Л.

2

И. Ц. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.354а, ал. 1, пр.3 и 4, вр. чл.

20, ал.2 от НК в съучастие с Б. Л. Л. като извършител, за което е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 6000 /шест хиляди/ лв., /оправдана е по обвинението по чл. 26, ал.1 от НК и относно придобиването на наркотичните вещества/ както и за престъпление по чл. чл. 159, ал.4, т.3, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК за извършването на което при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъдена на пробация за срок от една година с пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК. На осн. чл. 23, ал.1 от НК с присъдата е определено общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 6 000 лв. и на осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено с определение 38/13.09.2019 г. по н.о.х.д. 602/2019 г. на ОС-Русе, при наличието на съответните предпоставки за това. подсъдимата Л. е осъдена да заплати разноските по делото и съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

С въззивно решение № 98/18.07.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 161/2022 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, присъдата на окръжния съд е била отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При новото разглеждане на делото е постановена присъда № 39/23.11.2022 г., с която подсъдимата Л. И. Ц. е призната за виновна в това, че на 15.10.2020 г. в /населено място/ и /населено място/ сама и в съучастие с Б. Л. Л. като извършител без надлежно разрешително е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества, метамфетамин, хероин и марихуана /подробно описани в присъдата с активен компонент и нето тегло на различните вещества/ на обща стойност 665,90 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 6000/шест хиляди/ лв., като е оправдана частично по предявеното й обвинение по чл. 26, ал.1 от НК, за периода от началото на месец декември 2020 г. до 14.12.2020 г., за придобиване и държане на датата 15.12.2020 г. и да е извършила деянието в областите /населено място/ и /населено място/.

Със същата присъда подсъдимата Л. е призната за виновна в това, че в периода от 07.12.2020 г. – 13.12.2020 г. в /населено място/ и на неустановено място на 28 пъти в съизвършителство с Б. Л. Л. създала порнографски материали, а именно 28 цифрови снимки /подробно описани в присъдата с файлови имена / съхранявани в паметта на мобилен телефон /подробно индивидуализиран в присъдата/, поради което и на осн. чл. 159, ал.4, т.3, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъдена на пробация за срок от една година с пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1/с периодичност 2 пъти седмично/ и по т. 2 от НК.

С присъдата, на осн. чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимата Л. общо найтежко наказание измежду наложените със същата присъда, а именно лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим на 3 изтърпяване, като на осн. чл. 59, ал.1 от НК при изтърпяването на същото е приспаднато предварителното задържане на подсъдимата и периода на изтърпяване на мярката за неотклонение „домашен арест“. На осн. чл.23, ал.3 от НК към общото най-тежко наказание е присъединено и наказанието глоба в размер на 6 000 лв.

На осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода, наложено с определение 38/13.09.2019 г. по н.о.х.д. 602/2019 г. на ОС-Русе, което да изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата окръжният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимата Л. направените разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.

С въззивно решение № 63/11.05.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 49/2023 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново присъдата на окръжния съд е била изменена, като наказанието на подсъдимата за престъплението по чл.354а от НК е било намалено на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв., както и в същия смисъл е намалено в частта относно общото най-тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК. В останалата част присъдата на окръжния съд е била потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимата Л. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна.

По оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила:

Касационната проверка намери релевираното оплакване по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за неоснователно.

Доводите срещу формулировката на обвинението по чл.354а от НК с внесения обвинителен акт са несъстоятелни. Съдържащите се в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства, които предшестват инкриминирания период за това обвинение не са залегнали в диспозитива на същия, с оглед вида и характера на повдигнатото обвинение, което е за конкретен времеви период и именно той е фиксиран в заключителната част на процесуалния документ като елемент от фактическия състав на предявените обвинения.

Процесуалният закон не съдържа забрана в обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочват по-широк кръг от обстоятелства, свързани с инкриминираните деяния, при положение, че имат връзка с тях. В това именно се състои разликата между обстоятелства на обвинението и обстоятелствена част на обвинителния акт, като втората категория е значително по-широка и може да съдържа несъставомерни факти, докато първата очертава състава на престъплението, за което се повдига обвинение и съдържа само съставомерни факти и обстоятелства. В този смисъл не е налице нарушение при формулировката на обвинението чрез включване в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства извън процесния период, доколкото същите се намират в неразривна връзка с инкриминираните деяния и способстват за определяне на правната им квалификация /относно целта на държане на наркотичните вещества от подсъдимата; относно 4 предназначението на създадените порнографски материали, предмет на престъплението по чл. 159 от НК и др./.

Аналогично неоснователни са и доводите от жалбата на защитата, че в обвинителния акт се съдържа подробно описание само на престъпната дейност на свидетеля Л. /по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение/ и липсва такова относно деянията на подсъдимата. Обвинителния акт по делото е внесен за престъпления, осъществени от подсъдимата и Л. едното от тях при условията на съизвършителство, а второто извършено съвместно от две лица и е бил внесен общо за двамата преди Л. да изрази позицията си производството спрямо него да се проведе при условията на гл.29 от НПК. При постигнато съгласие за споразумение спрямо едно от подсъдимите лица, наказателното производство по отношение на останалите подсъдими продължава, /по постигнатото споразумение се произнася друг съдебен състав/ като законът не поставя изискване след одобряване на споразумението да се изготвя нов обвинителен акт за останалите подсъдими, като съдебното производство по делото продължава по първоначално внесения обвинителен акт, в който по правило се съдържат и обстоятелствата, свързани с обвиненията за споразумелите се лица, поради което чрез общата формулировка на обвинението по отношение на подсъдимата и Л. / производството спрямо когото е приключило със споразумение/ не е допуснато процесуално нарушение със съществен характер.