Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2262 от 01.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1844/2024
Вид
Решение № 2262
Подписан
01.11.2024
В сила
26.11.2024
Състав
ВАНЯ ВАСИЛЕВА КИСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79, ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2262 гр. Бургас, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120101844 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от И. Н. М., ЕГН:

**********, в качеството си на ЧСИ, рег. №* по описа на Камарата на ЧСИ, с район на действие БОС, чрез адв. С. К. – БАК, със съдебен адрес: *, срещу Н. М. М., ЕГН:

**********, с която се претендира приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, в качеството й на ЧСИ, сумата от 725.98 лева, представляваща пропорционална такса по ИД №494/2013г., по описа на ЧСИ И. М., начислена по т.26 от ТТРЗЧСИ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.11.2023г. до окончателното и плащане за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №6939/2023г. по описа на БРС.

Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба на взискателя „ЕОС МАТРИКС“, е образувано ИД №494/2013г. по описа на ЧСИ И. М., рег., №* на КЧСИ за задължения на ответника по изпълнителен лист от 13.05.2013г., издаден по ч.гр.д. №2172/2013г. по описа на БРС.

Сочи се, че с молба с вх. №8651/19.07.2021г., взискателят е уведомил ЧСИ И. М., че задължението към взискателя е изплатено и след събиране на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, делото следва да бъде прекратено.

Посочва се, че ответникът е уведомен за задължението си към ЧСИ М. със съобщение с 1 изх. №20736/01.11.2021г., връчено при отказ за получаване.

Твърди се, че въпреки уведомлението за дължимите суми, ответникът не е изпълнил задължението си.

Правният си интерес ищецът обосновава с обстоятелството, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД 6939/2023 г. по описа на Бургаски районен съд, като е издадена заповед за изпълнение №3584/30.11.2023г, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането си.

В изпълнение на указанията на съда е предявен искът, по който е образувано настоящото производство и се претендира сумата от 725,98 лв., представляваща такса по т.26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.

Изложени са подробни съображения за дължимостта на претендирана сума от страна на ответника.

Така предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, предявен по реда на чл.422 от ГПК, като същият е допустим.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. К., който поддържа предявените искове. Прави изменение на размера на иска чрез неговото намаляване, поради извършено от ответника плащане на част от сумата в размер на 300 лв., в резултат, на което предявеният иск се поддържа до размера от 425,98 лв.

В съдебно заседание ответникът се явява лично. Изрично заявява, че не оспорва иска, не оспорва, че има такова задължение към ищеца, заявява, че е направил частично плащане в размер на 300 лв. по сметка на ЧСИ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.11.2023 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 725,98 лева – главница, представляваща дължими такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по ИД №494/2013г. по описа на ЧСИ И. М., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и направените съдебно-деловодни разноски.

На 20.11.2023 г. Районен съд – Бургас е издал Заповед №3452 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №6939/2023 г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – ищец в настоящото производство, претендираната със заявлението сума, както и претендираните от заявителя съдебно-деловодните разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което Районен съд – Бургас, с разпореждане от 21.02.2024г., постановено по ч.гр.д.

№6939/2023 г. по описа на БРС, е указал на заявителя, че може да предяви иск за 2 установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По настоящото производство е приложено ч.гр.д. №6939/2023 г. по описа на БРС.

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: наличие на валидно правоотношение, възникнало на основание чл. 426 ГПК, вр. чл. 18 ЗЧСИ; че е възложено извършването на определени действия в рамките на изпълнителното дело, както и че ищецът е извършил посочените от него действия, размера на претенцията, както и че сумата е начислена съобразно Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Ищецът е представил множество писмени доказателства за установяване на твърденията си.

Следва да се отбележи, че в съдебно заседание ответникът изрично е заявил, че не оспорва исковата молба и е признал задължението си. Заявил е, че е направил частично плащане на дълга. Обстоятелството, че е заплатена част от сумата също води до извод, че ответникът не оспорва задължението.

Вследствие на направеното от ищеца и прието от съда изменение на иска, исковата претенция е в размер на 425,98 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

От гореизложеното следва, че за сумата от 300 лв. /доколкото първоначалния размер на иска е бил 725,98 лв./, производството следва да се прекрати, както и да се обезсили заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК за тази сума, което компетентен да стори е настоящият съд, на основание т.13 от ТР4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 425,98 лв. и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на разноските, при този изход на делото, право на присъждане на разноски в негова полза има ищецът. Направено е искане в този смисъл своевременно и са представени списък на разноските и доказателства за реалното им извършване.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изхода на спора, ищецът има право на сторените в заповедното и в исковото производство разноски. Общият размер на претендираните от ищеца разноски е 850 лв., а именно: 450 лева, сторените в заповедното производство разноски, от които: 25 лева за държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение, а в настоящото производството сумата от 450 лв., от които: 25 лв. – държавна такса, 400 лв. - адвокатски хонорар, които следва да се понесат от ответника.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. М., ЕГН:

**********, дължи на ЧСИ И. Н. М., ЕГН: **********, в качеството й на ЧСИ, рег. №* по описа на Камарата на ЧСИ, с район на действие БОС, сумата от 425,98 лв., представляваща пропорционална такса по ИД №494/2013г., по описа на ЧСИ И. М., начислена по т.26 от ТТРЗЧСИ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.11.2023г. до окончателното и плащане за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №6939/2023г. по описа на БРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1844/2024г. по описа на БРС, за сума в размер на 300 лв., представляваща част от пропорционална такса по ИД №494/2013г., по описа на ЧСИ И. М., начислена по т.26 от ТТРЗЧСИ /в общ размер от 725,98 лв./.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №6939/2023г. по описа на БРС за сумата от 300 лв., представляваща част от пропорционална такса по ИД №494/2013г., по описа на ЧСИ И. М., начислена по т.26 от ТТРЗЧСИ /в общ размер от 725,98 лв./.

ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН: **********, да заплати на ЧСИ И. Н. М., ЕГН: **********, в качеството й на ЧСИ, рег. №* по описа на Камарата на ЧСИ, с район на действие БОС, сумата от 850 лева - разноски в заповедното и в исковото производство.

В частта, с която е прекратено производството решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част - в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4