Решение № 75 от 14.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000838 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260318/07.07.2021г., постановено по търг. д. №1092/2019г. по описа на Окръжен съд П., ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на основание чл.432 от КЗ на СП. Т. АТ., с ЕГН ********** сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно болки и страдания вследствие смъртта на сина на ищеца Т.С.

А. с ЕГН **********, която смърт е причинена от водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел Г.*, с рег. № *********, а именно С.М.М., с ЕГН ********** при настъпило ПТП по вина на С.М. на 16.12.2018г. около 4ч. на междуселищен път *** ****, 10-ти километър, между с. В. и с.К., общ.К., обл.П., при което управляваният от водача С.М.М. лек автомобил напуска пътното платно и се удря в крайпътно дърво, при което ПТП са загинали, както водачът на автомобила, така и синът на ищеца, като последният е получил множество травми, описани в исковата молба, които са несъвместими с живота, поради което и същият е починал, ведно със законната лихва върху обезщетението, начиная от 30.05.2019г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за 1 претендираната лихва за периода от 16.12.2018г. до 30.05.2019г. ЗД „Б.и.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 8 000лв., както и да заплати по сметка на ПОС сумата от 500лв., представляващи заплатени разноски от бюджета на съда за назначаване на експертизи. ЗД „Б.и.“ АД е осъдено да заплати на адвокат М.Д. Р. при АК П. и на адвокат С.Х.Ш. при АК П. сумата от 5 530лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – ЗД „Б.и.“ АД в частта, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата над 50 000лв. до 200 000лв. Счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо завишен и неотговарящ на принципите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическата конюнктура в страната и практиката на ВКС за сходни вреди. Изложени са подробни съображения в тази насока. Счита, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е не повече от 100 000лв. На следващо място са изложени доводи, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно липсата на съпричиняване. Наведени са доводи, че пострадалият сам се е поставил в рискова ситуация, пътувайки в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, с проба установяваща наличие на алкохол 2,12 промила и е пътувал без поставен обезопасителен колан. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 50 000лв.

В постъпилия отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от въззивамета страна – СП. Т. АТ., се оспорва изцяло същата.

С въззивната желба и постъпилия отговор не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

2

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – въззиваема страна в настоящето – СП. Т. АТ., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 16.12.2018г., около 04ч., на междуселищен път, между с. В. и с. К., общ. К. е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Ф.“, модел Г.*, с рег. № *********, управлявана от водача С.М.М.. Вследствие на ПТП- то, при което водачът на автомобила е самокатастрофирал, са починали синът на ищеца – Т.С. А., който е пътувал в автомобила, както и водачът.

Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения между ищеца и починалия Т. А., които живеели в едно домакинство. Между баща и син съществувала силна връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на Т. А. в живота на ищеца настъпили негативни промени. Същият напълно се изолирала от околния свят, изпитвал силна скръб от загубата не само на син, но и на единствен родственик, на чиято подкрепа разчитал с напредването на възрастта си. Угаснала надеждата да дочака внуци от единствения си син, когото сам е отгледал.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна полица №BG/02/118001676251 от 07.06.2018г., валидна към момента на ПТПто. Ищецът е отправил искане до застрахователя по чл.380 от КЗ, но последният не е изплатил обезщетение, като с писмо от 18.06.2019г. е отговорил, че няма основание да изплаща исканата сума, тъй като не била доказана виновността на водача. Ето защо предявява пред съда претенция за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт на сина му – в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 16.12.2018г.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба 3 ответникът ЗД „Б.и.“ АД е оспорил така предявения иск за неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по основателността на иска, с оглед предметните предели на въззивната жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното и присъдено обезщетение над сумата от 50 000лв. и наличие на съпричиняване.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила смърт на сина му Т. А.. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел Г.*, с рег. № ********* - С.М.М., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП на 16.12.2018г., в резултат на което е починал синът на ищеца – Т. А..

Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, не са спорни в настоящето производство. Безспорно е и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „Ф.“ и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на 4 застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №BG/02/118001676251 от 07.06.2018г., валидна към момента на ПТП-то.

С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба първият спорен във въззивното производство въпрос е относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите С.Т. и А.К. – съседи на ищеца и починалия му син, по безспорен начин се установява, че ищецът и починалият му 20-годишен син са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка, че вследствие смъртта на сина си ищецът е претърпял силни душевни болки и страдания. Между баща и син, които живеели в едно домакинство, съществувала изключително силна 5 връзка, уважение и разбирателство. Двамата живеели сами /съпругата на ищеца е починала преди 6 години/, като взаимно си помагали. Починалият Т. осигурявал издръжката на семейството и бил изключителна морална подкрепа за 74-годишния си баща. След смъртта на Т. у ищеца настъпила „коренна промяна, съсипан е“. Непрекъснато посещавал гроба на сина си, останал съвсем сам и безпомощен, бил подпомаган единствено от съседите си свидетелите. С времето негативните емоционални преживявания, не само че не отшумяват, но и се задълбочават. Показанията на двамата свидетели, като непосредствени и убедителни и като на незаинтересовани от изхода на делото лица, се кредитират изцяло и от настоящата инстанция. Несъответстващи на гласните доказателства и несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че ищецът и починалият му син не живеели в едно домакинство и че помежду им не съществувала бащина и синовна привързаност и взаимна обич.

Информацията, съдържаща се в гласните доказателства, е правилно преценена и от първоинстанционния съд. Въз основа на точен извод от депозираните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел за пълно и главно доказано наличието на претърпени от ищеца болки и страдания вследствие пътнотранспортния инцидент, описан в исковата молба. Несъстоятелно във въззивната жалба се коментира заключение от съдебнопсихологична експертиза, която не установявала изключително негативни емоционални последици при ищеца – такава експертиза по делото не е допускана.