Решение № 2718 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2718 гр. С., 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря Н. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110132677 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т. е предявил срещу А. М. А. и К. М. К. осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца всеки от тях по 1/2 от следните суми: сумата от 412.09 лв.

– главница за доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 91.36 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2022 г., сумата от 28.94 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и сумата от 7.27 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 19.05.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото 1 дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба№2 /28.05.2004 и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са заявили, че са заплатили задълженията си по делото.

С молба от 12.12.2022 г. ищецът е посочил, че всички претендирани по делото суми са заплатени, като се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

С оглед плащането на задълженията /което представлява конклудентно признание/, както и предвид ангажираните от ищеца доказателства съдът счита за безспорни всички елементи от фактическите състави на процесните вземания /включително и качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия/.

По делото е безспорно, че ответниците са заплатили процесните вземания в хода на процеса /след подаване на исковата молба в съда – на 30.11.2022 г./.

Предвид изложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло поради погасяване чрез плащане в хода на исковото производство.

По разноските:

Към датата на завеждане на делото /17.06.2022 г./ ответниците са били в забава на плащането на процесните задължения. Установява се, че вземанията са погА.и в хода на исковия процес, като с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, поради което дължат сторените от ищеца разноски. Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 50 лв.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., срещу А. М. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., и К. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр.

С. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 412.09 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 91.36 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2022 г., сумата от 28.94 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.04.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и сумата от 7.27 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 19.05.2022 г, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., и К. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Н. II“, бл. ., да заплатят на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. – разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т. като трето лице-помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3