Определение № 1911 от 15.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1911 гр. София, 15.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002103943 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Софарма“ АД, ЕИК 831902088, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Илиенско шосе“ № 16, чрез пълномощника му по делото адв. Л. В.- К., против Решение №4159 от 10.07.2024г. по в. гр. д. №9445/2022г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която е било потвърдено Решение № 20028355/07.04.2022г. по гр.д. № 12158 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 156-ти състав, с което дружеството- жалбоподател „Софарма“АД, ЕИК 831902088, е осъдено да заплати на С. А. Б., ЕГН 561101362, с адрес: гр. София, ж.к.

Овча купел“ ул. „Рачка“ № 44, ап. 19, на основание на чл. 71, ал.1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация и чл. 86 от ЗЗД сумата от 33 160,80 лв. ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на неполучена разлика от трудово възнаграждение в следствие на дискриминационно поведение на основание „лично положение“ за периода от 26.02.2017г. до 01.03.2021г.; сумата от 3588,16 лв., представляващи мораторна лихва за периода 01.03.2018г.-01.03.2021г. върху вземането за имуществени вреди за разлика в трудовото възнаграждение; сумата от 8883,69лв., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на неполучено допълнително трудово възнаграждение в следствие на дискриминационно поведение на основание „лично положение“ за периода от 26.02.2017г. до февруари 2021г.; сумата от 958,22 лв. представляващи мораторна лихва за периода 01.03.2018г.-01.03.2021г. върху вземането за имуществени вреди от неполучено допълнително трудово възнаграждение; сумата от 1024лв. ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на неплатена разлика между изплатеното и действително дължимото 1 обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в следствие на дискриминационно поведение на основание „лично положение“; сумата от 6144 лв. ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на неплатена разлика от гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в следствие на дискриминационно поведение на основание „лично положение“. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 т.2 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея С. А. Б., ЕГН 561101362, с адрес: гр. София, ж.к. Овча купел“ ул. „Рачка“ № 44, ап. 19, чрез пълномощника му по делото адв. Ц. Г., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

През процесния период /февруари 2017г.-февруари 2021г./ страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по което ищецът С. Б. е изпълнявал длъжността „стоковед“ в отдел „Внос“ на ответното дружество при основно месечно трудово възнаграждение от 1200лв. и допълнително такова, определено въз основа на това основно месечно възнаграждение, като при прекратяването на правоотношението на ищеца са изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал. 3 от КТ съобразно размер на основно месечно възнаграждение от 1200лв. През същия период период при ответника е работило още едно лице на длъжността „стоковед“ в отдел „Внос“-Константин Караджов, който е получавал възнаграждение, идентично с това на ищеца, както и четирима други стоковеди, двама от които са били с профил „активни вещества“ и двама- с профил „помощни вещества“, които са получавали основно месечно възнаграждение, както и съответстващото му възнаграждение за прослужено време, в по-висок размер от ищеца.

С решение на КЗД от 20.07.2010г. било дадено предписание на ищеца да се определи възнаграждение занапред като това на колегите му, изпълняващи същата длъжност.

При предявен иск по чл. 71 от ЗЗДискр съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация, и ако успее да го направи, то в доказателствената тежест на ответника е да установи, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Представените по делото писмени доказателства, вкл. решение на Комисията за защита от дискриминация от 20.07.2010г., 2 съдебни решения по искове по чл. 71 от ЗЗДискр и по чл. 225 от КТ, влязло в сила на 05.05.2023г. решение на СРС, 52-ри състав по дело№ 10292/2017г., обосновават вероятен извод, че определянето на основно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 1200лв. месечно е проява на дискриминация на основание „лично положение” и е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 14, ал.1 от ЗЗдискр. Тези решения са постановени въз основа на факти, осъществени преди процесния период, но по делото не са били ангажирани доказателства, че след това фактическата обстановка е била променена и че решението на КЗД от 20.07.2010г. е било изпълнено, както и че фактите в периода 2014г.2017г., визирани в съдебните решения, са различни от фактите в процесния период. При възстановяването на ищеца на работа при ответника през 2014г. не е установено да е било изпълнено предписанието на КЗД, тъй като му е било определено основно възнаграждение в размер на 1200 лв., а към този момент при ответника други стоковеди са получавали повисоко възнаграждение. Влязлото в сила съдебно решение по дело № 10292/2017г. на СРС, 52-ри състав, потвърдено с Решение от 29.07.2022г. по дело № 1/2020г. на СГС, ІV-Г състав, недопуснато до касационно обжалване, разглежда идентични с процесните като основание претенции, но за периода от 25.02.2014г. до 25.02.2017г., като с него са приети за доказани фактите, изграждащи основанието на исковете- че в този период ответникът е провел дискриминация по отношение на ищеца, определяйки му основно възнаграждение от 1200 лв., което е по-малко от това за длъжността стоковед активни и помощни вещества. По делото не се твърди и не се установява след 25.02.2017г. фактическата обстановка да е променена, а напротив- приложените по делото щатни разписания, служебни бележки, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, свидетелски показания, установяват, че както в периода от 25.02.2014г. до 25.02.2017г., така и през процесния период от 26.02.2017г. до 01.03.2021г. при ищеца е имало едни и същи щатни бройки за стоковед, една и съща организация на работата и разделение на стоковедите на такива с профил и без профил. За неоснователни са счетени доводите на ответника за нищожност на Решение №

347/24.11.2015г. по дело № 1530/2015г. на ВКС, с което е бил уважен иск на ищеца по чл.

225 от КТ, като дължимото му обезщетение е определено при основно трудово възнаграждение от 1800лв., което е следвало да получава. По това възражение съдът е посочил, че решението е постановено от законен състав в рамките на общата компетентност на съдилищата, а мотивите му са ясни и разбираеми- посочено е,че обезщетението по чл.

225 от КТ следва да се определи с оглед на полагаемото се възнаграждение, а не на изплатеното от работодателя, че полагаемото се в случая е било 1800лв., колкото е било на останалите стоковеди.

При така установените факти в тежест на ответника по исковете е било да докаже, че определянето на по-нисък размер на възнаграждението на ищеца се дължи на обективни причини, а не на неравното му третиране спрямо другите стоковеди. По делото се установява, че преди да бъде уволнен през 2011г. ищецът е изпълнявал длъжността стоковед в отдел „Внос”, а след отмяната на това уволнение с влязло в сила съдебно решение на 25.02.2014г. ищецът е възстановен на длъжност със същото наименование и в същия отдел като тази, от която е бил уволнен. Към 2014г. при ответника е била предприета промяна в 3 организацията на работа, като стоковедите вече са били две основни групи- такива с профил активни/помощни вещества, насочени към производствената дейност, и такива без профил, дейността на които е насочена към научно-изследователската дейност, като за всяка от този тип длъжности на 01.01.2014г. са били съставени нови длъжностни характеристики. Въз основа на длъжностните характеристики и на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че задълженията на двете групи стоковеди не са идентични, но изискванията за заемането на длъжността, както и необходимата компетентност за изпълнението й са еднакви, а част от преките им задължения също съвпадат, като разликите между трудовите функции са свързани с насочеността на дейността и работата на звената, които стоковедите обезпечават. Сами по себе си трудовите функции са сходнисвързани са с обезпечаването с материали и суровини на звената, чиято работа обслужват, като при стоковедите без профил има и засилен проучвателен елемент. За обстоятелството, че различията в трудовите функции обосновават различие и в трудовото възнаграждение, ответникът следва да проведе главно и пълно доказване, като установи съществени различия в характер, обем и интензитет на работа, на отговорности, както и в значимостта на работата за интересите на работодателя. В случая свидетелите са посочили, че работата на ищеца е била свързана със звена, в които работят около 100 човека, а стоковедите с профил обезпечавали работа на звена , в които работят около 2000 човека. Съдът е приел, че броят на работещите с материалите не винаги води до извод до завишен обем на работа на стоковеда, защото с една заявка може да се поръча количество материал за 2000 души и за 100 души, като обработката на тази заявка от стоковеда не е съществено различна в зависимост от броя на хората, за които е предназначена. Отделно в случая стоковедите с профил са били четирима, а тези без профил са двама, поради което и не може да се обоснове извод, че обемът на работа е съществено различен. За да се обоснове подобен извод, ответникът е следвало да докаже, че съществеността на работата на стоковедите без профил и тези с профил и ценността на работата им за работодателя е съществено различна, обема на работа на всеки от стоковедите с профил, а не на четиримата глобално, както и обема на работа на всеки от стоковедите без профил, а такива доказателства по делото не са били ангажирани. Приел е, че научно-развойната дейност при съобразяване предмета на дейност на ответника е от съществено значение за него, а от показанията на свидетеля Христов се установява, че реално външно-търговската част от задълженията на стоковедите е отпаднала, поради влизане на България в ЕС. Същевременно свидетелят Караджов е посочил, че проучването на новите проекти и лекарствени проекти било свързано със завишените изисквания на Европейската медицинска агенция, изисквало се предварително проучване на патентна чистота, на качества, отговарящи на европейски изисквания, на необходимите медицински изследвания, което било част от работата на стоковед без профил, наложило се много работа предварително да бъде извършена, за да се приеме, че доставчик е подходящ, подбор се извършвал между много доставчици. Според съда така събраните доказателства сочат, че обемът на работа на стоковедите без профил е увеличен във времето, а обемът на работа на стоковедите с профил е намалял с времето. Предвид горното е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че диференцираният размер на основното 4 възнаграждение на стоковедите при ответника се дължи на разработени от работодателя обективни критерии за определянето му. Обстоятелството, че на стоковеда без профил Караджов възнаграждението е идентично с това на ищеца не може да обоснове извод, че по отношение на ищеца не е проведена дискриминация, тъй като не е установено при определяне и на неговото възнаграждение да са съобразени обективни причини за занижения му размер спрямо това на стоковедите с профил. По посочените съображения съдът е приел, че по отношение на ответника при определяне на основното му месечно трудово възнаграждение и зависещото от него допълнително трудово възнаграждение е проявена пряка дискриминация от ответника. За процесния период на ищеца е следвало да се заплаща месечно възнаграждение в най- високия размер, определен на стоковед при ответника в отдел „Внос“, тъй като изискванията и необходимата компетентност за длъжностите са идентични, трудовите функции са сходни и не е установен обективен критерий, по който работодателят е определил различни възнаграждения на стоковедите без профил и на стоковедите с профил от една страна и от друга страна- различните възнаграждения на отделните стоковеди с профил. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през процесния период на стоковедите без профил основното възнаграждението е било постоянно- по 1200 лв. месечно, а на стоковедите с профил основните месечни възнаграждения са били различни в процесния период- на Албена Митова / Явор С.ов е било в размер от 1700лв. до април 2017г., а от май 2017- 1800лв., от март 2020г.- 2000лв.; на Тодор Колесков основното месечно възнаграждение било в началото на периода в размер от 1800лв., а от март 2000г. -2000лв.; на Адриан Христов в началото на периода възнаграждението е било 1800лв.; от май 2017г. е било 1900лв; от март 2000г. е било 2000лв. При липса на доказателства за обективни критерии, при които е определено възнаграждението на тези стоковеди и за разликите между тях, съдът е приел, че в случая следва да се вземе предвид най-благоприятното за ищеца възнаграждение- това на стоковеда Адриян Христов. Предвид горното съдът е приел, че предявените от ищеца искове с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр за заплащане на обезщетения за причинените му от ответника в резултат на извършената спрямо него пряка дискриминация имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получените от него трудови възнаграждения, допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения за процесния период и действително следващите му се такива, следва да бъдат уважени.