Протокол № 677 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 677 гр. Варна, 19.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20223100100079 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Ищецът ВЛ. АК., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Ю.Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призован.

Представява се от прокурор И.Б., приета от съда от преди.

Вещото лице В. СВ. Д., редовно призована, не се явява.

Вещото лице К. Д. КР., редовно призована, не се явява.

СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личната карта на ищецът, след което му върна същата.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Прокурор Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.

Адв. Г.: Няма да правя уточнения и допълнения на исковата молба.

Прокурор Б.: Няма да правя уточнения и допълнения към отговора на исковата молба.

1

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца ВЛ. АК. против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 46 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес притеснения и неспокойство в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпления по чл.116 и чл.119 от НК, по които воденото срещу него наказателното производство по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, НОХД № 191/2020г. по описа на ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна присъда /след триинстанционно производство/, както и от факта на задържането му под стража за 96 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното й изплащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.01.2019г. след семеен скандал, баща му А.

А. под въздействие на употребен алкохол започнал безпричинно да напада него и майка му С. А.а и да се заканва да ги убие. Започнал да хвърля по тях и да чупи в гърбовете им предмети, да извършва физическо насилие срещу майката и да прави опит да задуши ищеца.

В отговор на това ищецът нанесъл два удара с нож в тялото на баща си А., в следствие на което той починал. На 01.01.2019г. бил задържан за 24 часа в РУ [1]Варна, а на 02.01.2019г. с постановление на прокурор бил задържан за срок от 72 часа в сектор „Арести“ към ОС „Изпълнение на наказанията“-Варна. На същата дата бил привлечен като обвиняем по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна за извършено тежко умишлено престъпление по чл.116 от НК. Посочва, че на 03.01.2019г. по ЧНД № 5/2019г. по описа на ВОС спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение за непълнолетен – „Под надзора на Инспектор при ДПС“ към РПУ Аксаково и бил освободен от ареста. На 20.01.2020г. бил отново привлечен като обвиняем, този път за престъпление по чл.119 от НК. Прокуратурата внесла обвинителен акт срещу него за извършено убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, по който било образувано НОХД № 191/2020г. Била постановена присъда № 27/02.06.2020г., с която ВЛ. АК. е признат за виновен в извършване на престъпление – убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана и му наложил наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от 2 години. Присъдата е обжалвана от ищеца, като по образуваното ВНОХД № 275/2020г. по описа на Апелативен съд Варна е постановена нова присъда, с която ВЛ. АК. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивният съдебен акт е протестиран и делото е пренесено за разглеждане пред ВКС, като постановената оправдателна присъда на АС-Варна е оставена в сила с решение № 60126/01.07.2021г. по КНД № 481/2021г. по опис на ВКС.

Ищецът твърди, че по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, ученик 2 в частна профилирана гимназия „Антоан дьо Сент Екзюпери“ гр.Варна и се е справял много добре с учебния материал – участвал е в различни занятия по сертификационна програма за дигитален маркетинг. Посочва, че е успял успешно да завърши гимназиалното си обучение през 2021г. с отличен успех. Въпреки това излага, че при първоначалното му задържане под стража за 96 часа е бил в много тежко психическо състояние с оглед случилото се, не можел да спи, да яде и да пие вода. Участвал при провежданите разпити и процесуално-следствени действия. Изпаднал в шок във връзка с престоя му в ареста, както и от факта, че не може да изпрати баща си. Притеснявал се за живота си занапред, за отношението на съучениците, учителите му и съседи в с.Осеново, които узнали за събитията във връзка с изнесени публикации и снимки в ел.медии. Във връзка със състоянието си се наложило да посети и психолог. Посочва, че за случилото се узнали и приятели и роднини в Руската федерация, като баба му и чичо му отказали да се видят с него и да разговарят, което го натъжило много. Претендира за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди сума в размер на 46 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.07.2021г. – датата на постановяване на необжалваемият съдебен акт на ВКС по КНД № 481/2021г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България , чрез Окръжна Прокуратура – Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Твърди, че искането за заплащане на обезщетение за това че му е повдигнато обвинение при доказаност на извършителството на деянието е в разрез с морала и на това основание е неоснователно. Посочва, че спрямо ищеца, предвид възрастта и фактите по повод на деянието, е била взета най-леката мярка за неотклонение, която не му е причинила никакви неудобства и притеснения в ежедневието, а задържането под стража по реда на чл.64, ал.2 от НПК е било за по-малко от 24 часа. Продължителността на наказателното производство преминало през 3 фази е била в рамките на разумното – от 2 01.01.2019г. до 01.07.2021г. Посочва, че отрицателно въздействие върху психиката на ищеца е оказала както продължителната тежка семейна обстановка, така също и факта на извършване на деянието спрямо баща му. Оспорва Прокуратурата да има отношение към информацията в електронните медии, тъй като информацията за воденото срещу ищеца дело не е предоставяна от ответника. Що се отнася до това, че съседите им в с.Осеново узнали за извършеното от ищеца, счита че подобна информация се разпространява лесно и бързо в малките населени места, като посочва също, че за това е съдействала майка му, която уведомила по телефона своя позната за случилото се. Отделно от това счита, че събитията около смъртта на бащата не са се отразили съществено негативно в живота на ищеца, който продължил образованието си. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. В условията на евентуалност претендира за определяне на намален размер на обезщетение от този по исковата претенция предвид на това, че същият е крайно завишен и несъобразен с икономическия стандарт в страната за периода на висящността на наказателното производство.

3

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи твърденията си за претърпени от него неимуществени вреди /стрес, психически болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес притеснения, неспокойство, безсъние/ от посочения вид и произход и размер - вреди от незаконосъобразно повдигнатото обвинение, вреди от наложените мерки за неотклонение, които са резултат и са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на ответника – че е образувано наказателно производство и ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, както и че по повдигнатото обвинение и по него е постановена и влязла в сила оправдателна присъда.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че носи доказателствена тежест да установи твърденията си, които изключват претенциите на ищеца.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА изисканото и постъпило НОХД № 191/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Адв. Г.: Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена тежест. Да се приеме изисканото и постъпило дело.

Прокурор Б.: Нямам възражения по доклада на делото. Да се приеме изисканото и постъпило дело.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 7492/28.03.2022 г., депозирана от вещото лице В. СВ. Д., в която същата заявява, че се е запознала с материалите по делото, но счита, че за обективно изготвяне на допуснатата съдебно – психологична експертиза е необходимо в състава да бъде включено и вещо лице психиатър.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че предвид постъпилата молба от вещото лице В. СВ. Д. в състава на допуснатата съдебно – психологична експертиза е включено и вещо лице психиатър, а именно д-р К. Д. КР..

Адв. Г.: Заявявам, че доверителят ми не е търсен от вещите лица, независимо че е внесен указаният депозит.

Прокурор Б.: Аз на 13-ти април бях в съдебно заседание по чл. 5 от ЗЛС и там беше назначена като вещо лице д-р К., но нямаше експертиза и съда се питаше какво става и дали някой има информация.

Аз получих Определението на съда, с доклада по делото, с писмо от официалния ответник – Прокуратурата на Република България. Скоро преди заседанието видях, че сте допуснала съдебно – психиатрична експертиза с въпросите, които сме поставили, но в отговора сме пропуснали да поставим въпроса: Е ли, ако се установи някаква психическа травма, резултат единствено и само от проведеното наказателно преследване? Моля, доколкото няма изготвено заключение по допуснатата експертиза, да включим и този въпрос.

Адв. Г.: Не се противопоставям на искането за допълване на допуснатата съдебно – 4 психологично психиатрична експертиза.

СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към предмета на процесуалния спор

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, както следва: адвокатско Пълномощно от 11.01.2022 г.; вносна бележка от 13.01.2022 г.; Постановление за задържане на обвиняем по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК от 02.01.2019 г.; Постановление за привличане на обвиняем от 02.01.2019 г.; Постановление за привличане на обвиняем от 20.01.2020 г.;

Искане № 1/19/03.01.2019 г.; Разпореждане № 919/26.02.2020 г., постановено по НДОХ № 191/2020 г. по описа на ВОС-2л.; Обвинителен акт № 1/2019/19.02.2020 г.-4л.; Присъда № 27/02.06.2020 г. по НОДХ № 191/2020 г. по описа на ВОС; Присъда № 10/30.10.2020 г. по ВНОХД № 275/2020 г. по описа на ВОС; Решение № 60126/01.07.2021 г., постановено по НД № 481/2021 г. по описа на ВКС-3л.; Диплома за средно образование № 015523/15.06.2021 г.; статии от интернет от 02.01.2019 г.-11бр.; Сертификат от Google за дигитални умения.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, изисканото и постъпило НОХД № 191/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ДОПЪЛВА задачата на допуснатата Съдебно – психологично психиатрична експертиза с тази формулирана в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, а именно: Ако се установи някаква психическа травма у ищеца, резултат ли е тя единствено и само от проведеното наказателно преследване или се дължи и на други причини, какви?