Решение № 4358 от 06.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4358 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330103273 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът намира, че е сезиран с осъдителни искове, предявени от А. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г. К.“ № **, представлявана от пълномощник адв. Д. Б., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 46-46, представлявано от *** **** Г.

Т. Т. и А. В. М., и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 46-46, представлявано от **** П. Б. Д..

Ищцата твърди, че между нея в качеството на заемател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател бил сключен Договор за паричен заем № **** от **** г., по силата на който получила в заем сумата от 1000 лева, като била уговорена възнаградителна лихва в размер на 35,00 % лева, без да е посочен размера й в лева, годишният процент на разходите (ГПР) бил 41,87%, а общата сума дължима от заемателя била 1073,96 лева.

Твърди се, че съобразно чл.4 от договора, Т. в тридневен срок следвало да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договор за гарантиране на задълженията с дружество - гарант. Предвид това на датата на подписване на посочения по-горе договор за паричен заем бил подписан договор за предоставяне на гаранция № ***/**** г., между А. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, като по силата на въпросната сделка дружество поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД 1 задълженията на ищцата. Излага се, че обезпечаването се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на заемателя, в замяна на което заемополучателката дължала на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение от 354,04 лева, което се изплащало заедно с всяка вноска по договора за заем, а заплащането на възнаграждението на поръчителя следвало да се предава на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество се съгласявало да отчита паричните средства на „Файненшъл България“ ЕООД. Сочи се, че към двата договора бил изготвен погасителен план, според който за периода от 24.02.2023г. до 25.05.2023г. Т. следвало да погаси 4 месечни вноски всяка в размер от 357 лева, в която се включвало заемната сума, възнаградителната лихва и възнаграждението на поръчителя.

Заявява се, че от датата на подписване на договорите до датата на депозиране исковата молба в съда, ищцата заплатила всички суми по погасителния план.

Релевира се, че в договорения ГПР, респективно в общата стойност на плащанията, не било включено възнаграждението на поръчителя, като същото било разход, услуга, която косвено била свързана с основания договор за потребителски кредит. Отделно от това според ищцата с изключване възнаграждението на поръчителя от ГПР се заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК, определяща краен размер на ГПР, като по този начин заемателят се натоварва с допълнителни разходи по кредита, с което ГПР надвишава 50%. Предвид липсата на коректно посочване на общо дължимата сума, не бил спазен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът бил недействителен на основание по чл.22 ЗПК. С оглед недействителността на договора за заем, Т. намира за недействителен и договорът за поръчителство, тъй като поръчителството можело да съществува само за действително задължение. Релевират се доводи недействителност на клаузата за заплащане на възнаграждение по обезпечителния договор и на самостоятелно основание, тъй като уговарянето й било с цел заобикаляне императивните разпоредби на чл.21 от ЗПК, както и в противоречие с добрите нрави. Излага се, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД било едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и развиването на търговска дейност на последното дружество било с цел реализиране на търговска печалба в полза на собственика му, а клаузата, определяща възнаграждението за поръчителя целяла единствено „оскъпяване“ на кредита, извън нормативно установения размер в чл.19, ал.4 ЗПК и предвид това била недействителна.

Ищцата за периода от 24.02.2023г. до 25.05.2023г. заплатила на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 1073,96 лева, с която била погасена заемната сума от 1000 лева и договорна лихва от 73,96 лева, а на „Файненшъл България“ ЕООД заплатила сумата от 354,04 лева, с която било погасено задължението й да заплати възнаграждение за предоставяне на гаранция за обезпечаване задълженията по договора за паричен заем. Сочи се, че цената на всеки един от предявените искове е в размер на 10 лева и била първоначална.

Отправя се искане „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на А. Н. Т., сумата от 10 лева недължимо платена по нищожна клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***/**** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на А. Н. Т. сумата от 10 лева 2 недължимо платена по нищожна клауза за възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция № ***/**** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, представлявано от пълномощника **** М. К., с която се заявява, че предявените искове са неоснователни, с оглед на което се оспорват изцяло. Сочи се, че предвидените в чл.4 от договора за паричен заем обезпечения не целели заобикаляне нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, от тях не възниквали разноски по кредита, които следвало да бъдат включени в ГПР. Според ответника не била съобразена от насрещната страна разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, в която било предвидено, че при изчисляване на годишния ГПР по кредита, не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. „Изи Асет Мениджмънт“ АД не счита, че договорът за паричен заем нарушавал изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а и липсвали нарочни оплаквания на ищеца защо намира, че не били спазени изискванията на тази разпоредба.

Излага се, че ГПР не бил по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерски съвет, като същият бил във фиксиран размер, посочена била и общата сума за плащане по договора, като нямало изискване механизмът за пресмятане на ГПР да бъде посочен в договора за паричен заем. Релевира се в отговора на исковата молба, че договорът за предоставяне на гаранция било едно второ, акцесорно облигационно отношение и не би могло дължимото се възнаграждение на гаранта да бъде включено в ГПР по договора за паричен заем. Излага се, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 предвиждала, че ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора нямало как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение, кое точно, какъв разход ще направи за него или ще избере да не предоставя обезпечение, с оглед на което несъществуващи към деня на сключване на договора разходи и възнаграждения за гарант, нямало как да бъдат включени в ГПР. Според ответника твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция били неоснователни, както и че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен в противоречие на добрите нрави, тъй като в отношенията между правните субекти действал принципът на свободно договаряне. Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощника **** М. К., с който се заявява, че процесният договор за поръчителство бил действителен, тъй като отговарял на приложимите изисквания на закона, като не страдал от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водели до нищожност на договора. Сочи се, че дружеството „Файненшъл България“ ЕООД отговаряло на изискванията на закона по отношение на лицата, които можели да предоставят гаранционни 3 сделки по занятие, като то сключвало договори за поръчителство в рамките па дейността, за която било регистрирано. Според ответника твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство противоречал и заобикалял множество императивни правни норми на ЗПК, поради което бил нищожен, било несъстоятелно. Искането на ищеца за обявяване на нищожност на Договора за предоставяне на гаранция на основание противоречие с изискванията на Закона за потребителския кредит било напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от неприлагането им били относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто процссният договор категорично не бил. Ответникът намира за неоснователно и твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство бил нищожен, поради липса на предмет и основание. Излага се, че в случай, че се приеме договорът за заем да е нищожен, то договорът за поръчителство нямало как да бъде обявен за недействителен, тъй като по време на сключване на договора за поръчителство и по време на неговото изпълнение, нито една от страните по договора за паричен заем не смятала, че изпълнява нищожен договор.

Неоснователно било и твърдението договорът за предоставяне на гаранция да е сключен в противоречие с добрите нрави. Ответникът заявява, че при сключване на договора, е действало добросъвестно, а клаузите в договора за поръчителство били формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.

По реда на чл. 214, ал. 14 ГПК е допуснато изменение на всяка от осъдителните претенции чрез увеличаване на размера на иска както следва: по отношение на претенцията спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, същата се увеличава от сумата от 10 лв. на сумата от 64,36 лв., а досежно иска срещу „Файненшъл България” ЕООД – увеличение от сумата от 10 лв. на сумата от 354,04 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № **** от **** г., както и че е сключен между А. Т. и „Файненшъл България” ЕООД Договор за поръчителство от същата дата, при параметрите посочени в исковата молба.

В тази връзка по делото е представено и копие от процесния договор за потребителски кредит, с който на ищцата е предоставен паричен заем размер от 1000 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 35 %, и посочено ГПР от 41,87 % и обща дължима сума – 1073,95 лв. Срокът на договора е четири месеца.

Представен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № **** от ****г., сключен между А. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който 4 дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 354,04 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем № **** от **** г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същия има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.