Решение № 187 от 04.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни против Решение №555/12.05.2025 г. по гр.д.№2234/2024 г. на ОС – Пловдив, постановено по предявен от Г. И. Р. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. Последно във вр.чл.194, ал.1 от НК, повдигнато по ДП №58/2021 г. по описа на 04 РУ – Пловдив, по което обвинение ищцата е била оправдана с Присъда №132/25.06.2024 г. по НОХД №1596/2023 г. на РС – Пловдив, влязла в сила на 11.07.2024 г. С обжалваното решение съдът е уважил иска до размера от 24 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.07.2024 г. до окончателното плащане, и е отхвърлил претенцията за размера над 24 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., като е осъдил ответника да заплати разноски по делото.

Недоволни от решението са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№17939/16.05.2025 г. ответникът Прокуратура на Република България обжалва решението в осъдителната му част изцяло, с оплаквани за противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и доказателствата по делото.

Съдът безкритично е възприел показанията на разпитаните свидетели, които не съдържат конкретни факти, не установяват по категоричен начин наличието на причинна връзка между твърдените от тях негативни последици и наказателното производство срещу ищцата, и не съдържат данни за изключителна степен и интензивност на търпените от 1 ищцата вреди, не са отчетени и близките отношения между ищцата и свидетелите, които обуславят заинтересованост на свидетелите от постановяване на решение в полза на ищцата.

Не е анализирано от съда обстоятелството, че ищцата е осъждана 7 пъти в периода 1990 г.2014 г. преимуществено за престъпления от същия вид, включително и при условията на опасен рецидив, за което е търпяла наказание „лишаване от свобода“. В случая наказателното производство не е инцидентно събитие, което е поставило ищцата в непозната за нея ситуация. Два от констатираните от медицинската експертиза здравословни проблема – хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност и рецидивиращо депресивно разстройство датират от 2018 г. – преди периода, в който е протекло наказателното производство. Медицинската експертиза е посочила, че наличните заболявания имат връзка помежду си, и взаимно си оказват влияние върху хода на протичането. По делото не са събрани доказателства, които да установяват действително претърпени неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от воденото срещу ищцата наказателно производство, не се установява наличие на сериозни и трайни отражения върху психиката на ищцата, която многократно е била осъждана и е търпяла ефективно наказания „лишаване от свобода“. Не се установява случаят да е придобил обществен отзвук, от който ищцата да е била публично дискредитирана, или да са настъпили съществени и необратими промени в личността й и начинът на живот. Жалбоподателят счита, че определеният размер на обезщетението не съответства на принципа на справедливостта. Счита претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за изцяло неоснователна, поради което се настоява решението да бъде отменено в осъдителната му част изцяло, а при условията на евентуалност се настоява размерът на обезщетението да бъде намален и съобразен с принципа на справедливостта, както и със съдебната практика по сходни случаи. Настоява се за редуциране на разноските по делото, присъдени в тежест на ответника, съобразно резултата от въззивното производство.

С Въззивна жалба вх.№18296/20.05.2025 г. ищцата Г. И. Р., чрез адв. Н. К. и адв. Л.Г., обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушаване на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като не са преценени всички релевантни обстоятелства и не са обсъдени всички относими доказателства. Наказателното производство срещу ищцата е продължило почти 3 години, като не е приключило в разумен срок. От приетата СМЕ жалбоподателят счита за установено, че диагностицирания диабет и осъществените 5 хоспитализации за лечение на това заболяване са следствие от стреса, който ищцата е преживяла. Не са обсъдени всички релевантни обстоятелства, не е преценена тежестта на престъплението, в което е обвинена ищцата, наложените мерки за принуда, стандарта на живот към датата на увреждането.

Настоява се за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, и постановяване на ново решение в тази част, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, като по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата за двете съдебни инстанции.

2

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни, с правен интерес в обжалваната част, отговарят на изискванията за редовност, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Преписи от въззивните жалби са връчени на съответната насрещна страна, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК нито една от страните не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба на насрещната страна.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани. С двете въззивни жалби спорът изцяло е пренесен пред въззивния съд.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.

От събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Наказателното производство срещу ищцата е било образувано на 28.01.2021 г. срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.195 от НК.

На 29.11.2021 г. е издадено Постановление за привличане на ищцата в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.последно, вр. чл.194, ал.1 от НК /на л.24 от ДП/. Тъй като същата не е открита, за да й бъде връчено постановлението, на 22.12.2021 г. е обявена за общодържавно издирване. Открита е на 05.04.2022 г., на която дата е привлечена в качеството на обвиняем, като й е връчено издадено постановление, и по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата е разпитана в качеството на обвиняем /протокол на л.26 от ДП/.

От приложената Характеристична справка /на л.29 от ДП/ се установява, че към момента на привличането й в качеството на обвиняем, ищцата е била омъжена, с 3 деца, с начално образование, и не е работела. От направената Справка за съдимостта й /на л.30-31 от ДП/ се установява, че ищцата е била многократно осъждана за подобни престъпления, като последното й осъждане е било с влязла в сила присъда от 08.07.2014 г., като за всички предишни осъждания ищцата е била реабилитирана.

На 06.12.2022 г. са й предявени материалите по досъдебното производство /протокол на л.112 от ДП/.

На 13.03.2023 г. срещу нея е внесен обвинителен акт в съда, със същото обвинение, по който е образувано НОХД №1596/2023 г. на Районен съд – Пловдив. Делото е внесено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 05.04.2023 г., на която дата ищцата се е явила лично и с адвокат. В проведеното разпоредително заседание с протоколно определение делото е прекратено и наказателното производство е върнато на прокуратурата 3 за отстраняване на съществени отстраними процесуални нарушения в стадия на досъдебното производство.

Определението за прекратяване на съдебното производство е протестирано от Прокуратурата с частен протест, по който е образувано ВЧНД №941/2023 г. на ПРС, по което с Определение №429/09.05.2024 г. е отменено прекратяването на съдебното производство и делото е върнато на съда за продължаване на процесуалните действия.

След отмяната на прекратяването на съдебното производство са проведени 10 открити съдебни заседания – на 09.06.2023 г., 05.07.2023 г., 12.09.2023 г., 25.10.2023 г., 08.12.2023 г., 16.01.2024 г., 21.02.2024 г., 15.04.2024 г., 16.05.2024 г. и 25.06.2024 г., когато е постановена Присъда №132/25.06.2024 г., с която ищцата е оправдана по повдигнатото й обвинение, и е отменена взетата по отношение на нея мярка за неотклонение „Подписка“. Във всички проведени открити съдебни заседания ищцата се е явявала лично и не е ставала причина за отлагане на делото. Постановената оправдателна присъда не е протестирана от Прокуратурата и е влязла в сила на 11.07.2024 г.

За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди по делото е изготвена Съдебно-медицинска експертиза вх.№10931/24.03.2025 г., от която се установява, че към 2021 г., преди да бъде привлечена в качеството на обвиняем по процесното наказателно производство, ищцата е страдала от хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и от рецидивиращо депресивно разстройство. Към края на наказателното производство срещу нея на 11.07.2024 г. при ищцата са били налице множество заболявания, констатирани за пръв път в периода на воденото срещу нея наказателно производство - други видове стенокардия МКБ 120.8 /от Амбулаторен лист от 05.07.2023 г./; инсулинозависим захарен диабет МКБ Е11 /от епикриза от 01.08.2023 г./; тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм) МКБ Е05 /епикриза от 01.08.2023 г./; есенциална (първична) хипертония МКБ 110 – епикриза от 01.08.2023 г./; първична глаукома с отворен ъгъл МКБ Н40.1 /амбулаторен лист от 25.09.2023 г. и епикриза от 01.10.2023 г./; диабетна невропатия МКБ G63.2 – амбулаторен лист от 30.07.2024 г./. Налице е влошаване на общото здравословно състояние с включване на нови заболявания на еднокринната система, имащи отношение към обмяната на веществата (диабет, тиреотоксикоза) и поява на стенокардия – белег за изхемична болест на сърцето на фона на съществуващата хипертонична сърдечна болест, която от своя страна е резултат от хронично високо кръвно налягане. Стресът е признат рисков фактор за развитие на диабет. Когато дадено лице е подложено на стрес, човешкото тяло е подложено на редица промени – отделят се хормони на стреса, които повишават кръвното налягане, повишават нивата на кръвната захар и активират имунната система.

Някои телесни функции като храносмилане, растеж и възстановяване се забавят, за да се гарантира, че енергията се използва за борба със „заплахата“. Постоянният стрес може да затрудни контрола на кръвната захар. По време на воденото наказателно производство са налице условия за наличие на продължителен стрес с повишени нива на хормоните на стреса, което да затрудни контрола на кръвната захар с развитие на кетоацедоза, наложило извършване на пет хоспитализации на ищцата в процесния период. Още една 4 хоспитализация е през процесния период е извършена по повод провеждане на консервативно лечение на глаукома. Проведените хоспитализации са във връзка с лечението на декомпенсиран захарен диабет с кетоацедоза. Диагностицираните при Г. Р. заболявания имат връзка помежду си като рискови фактори, и си оказват взаимно влияние върху хода на протичане.

Заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза съдът намира за компетентно изготвено, подробно, мотивирано, логично, и в основната си част съобразено със събраните по делото писмени доказателства – медицински документи за проведени прегледи и хоспитализации на ищцата: Епикриза от ИЗ №19926 за хоспитализация на ищцата в Клиника по ендокринология в периода от 01.08.2023 г. до 06.08.2023 г. /на л.36-38/, Епикриза от ИЗ №68125/2892, за хоспитализация в Клиника по очни болести в периода от 10.10.2023 г. до 12.10.2023 г. /на л.39/, Епикриза от ИЗ №28484 за хоспитализация на ищцата в Клиника по еднокринология в периода от 31.10.2023 г. до 03.11.2023 г. /на л.40/, Епикриза от ИЗ №67543 за хоспитализация в Клиника по очни болести в периода от 26.09.2024 г. до 28.09.2024 г. /на л.45-46/, Амбулаторен лист №24213605В104 от 30.07.2024 г. /на л.42/, Амбулаторен лист №23285С07АА04 от 12.10.2023 г. /на л.43/, Амбулаторен лист №23186С068424 от 05.10.2023 г. /на л.44/, Медицинско направление за ТЕЛК от 29.11.2023 г.