Определение № 2705 от 01.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2705 гр. София, 01.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Частно касационно търговско дело № 20268003901559 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК.

Р. Н. Р. обжалва Определение № 997/25.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 726/2026 г. на АС-София за потвърждаване на Определение № 1547/14.04.2025 г. на СГС, с което сезираният съд е приел, че е международно компетентен да разгледа парични искове за вземания от неоснователно обогатяване, предявени от дружество, регистрирано в държава извън Европейския съюз (ЕС).

Частният касатор поддържа, че при обосноваване на българската компетентност въззивният съд погрешно се е позовал на КМЧП, вместо да приложи чл. 7, пар. 2 или чл. 25, пар. 1 от Регламент № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламента). Според касатора неприлагането на относими към спора императивни норми е довело до очевидна неправилност на обжалвания акт като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът – чуждестранно дружество „ЮНИВЪРСЪЛ ТУРС КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, намира, че обжалваното определение е правилно и че не следва да се допуска касационно обжалване. Излага съображения по същество.

Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК вр. чл.

28, ал. 3 КМЧП съдебен акт. Следователно е допустима.

Учреденото в Съединените американски щати (САЩ) търговско дружество с фирма „ЮНИВЪРСЪЛ ТУРС КОРПОРЕЙШЪН“ е предявило срещу Н. Р., действащ като едноличен търговец, парични осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1, евентуално – чл. 59 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за връщане на получена без основание сума, евентуално – на сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно с обезщетение за забава. Частният касатор е универсален правоприемник на починалия в хода на процеса Р..

Ответникът е заявил възражение за липса на международна 1 компетентност на сезирания български съд, позовавайки се на уговорена подсъдност на спора пред съд в САЩ съгласно сключен между страните договор за заем, съставляващ и основание за получаване на процесната сума.

Първоинстанционният съд е отхвърлил отвода за некомпетентност.

Приел е, че исковете се основават на извъндоговорен източник и че доколкото ищецът е регистриран извън територията на ЕС, компетентността за разглеждането им се определя от общото правило на чл. 4, ал. 1, т. 1 КМЧП.

Отрекъл е релевантността на уговорката за съд, съдържаща се в договора за заем, тъй като последният не е източник на процесните вземания.

Въззивният съд е достигнал до идентичен извод, отчитайки международния елемент в отношенията (ищецът и ответникът имат регистрация и седалище в различни държави), липсата на приложим международен договор акт или двустранен договор между САЩ и Република България, който да изключва приложението на общите правила на КМЧП съгласно чл. 3 от Кодекса, и основанието на исковете, заявено от ищеца – неоснователно обогатяване. Така е приел, че компетентен да разгледа спора, вкл. по обуславящия въпрос относно валидността на заема, е съдът по адреса на ответника съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 38 КМЧП.

При изложените факти не се установява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същата би била налице, ако актът е неправилен в резултат от нарушение на императивна разпоредба или на логиката, установимо без анализ на данните и доказателствата. В случая частният касатор навежда оплакване, че съдът е изградил извода си на неприложим към спора закон (КМЧП) вместо на приложимия нормативен акт – Регламент № 1215/2012. Това нарушение действително е видимо от мотивите на обжалваното определение: съгласно чл. 3, ал. 1 КМЧП приложението на Кодекса е субсидиарно и се изключва, когато уредбата на отношенията с международен елемент е предмет на друг закон, а такъв (в смисъл на нормативен акт, част от вътрешното право на страната) е Регламент № 1215/2012; по общото правило на чл. 4 Регламентът е приложим при определяне на международната компетентност, когато ответникът е с местоживеене в държава-членка, независимо от местоживеенето (седалището, адреса или основното място на стопанска дейност) на ищеца – в друга държава-членка или в държава извън ЕС; съгласно чл. 6 от Регламента националното международно частно право на съответната държава членка се прилага (извън изключенията в посочената разпоредба), когато ответникът, а не ищецът, няма местоживеене в държава-членка; местоживеенето на ищеца е релевантно само в изрично уредените хипотези (напр. чл. 18, пар. 1 от Регламента). Неприлагането на Регламента обаче не е довело до неправилност на акта (втори елемент от основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК), тъй като спорът не попада в изключение от неговото общо правило (чл. 4), според което компетентен в случая е българският съд. Сочените от касатора разпоредби на чл. 7 и чл. 25 от Регламента не могат да привържат международното отношение с правораздавателен орган в САЩ, защото според буквалния им текст те определят за компетентен съд отново в държавачленка. Но същите биха били и предметно неприложими – процесното вземане произтича от неоснователно обогатяване, а не от деликт по смисъла на чл. 7, пар. 2, а договорно учредената компетентност касае единствено разглеждането на спорове за вземания, произтичащи пряко от договора за заем, каквито не са процесните.

2

По тези аргументи не следва да се допуска касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на

997/25.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 726/2026 г. на АС-София.

Определение

№

Определението е необжалваемо.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3