Решение № 28 от 12.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600240 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Габровски окръжен съд с присъда № 10 от 15.07.2024г., постановена по НОХД 162/2024г. по описа на съда, по реда на съкратеното съдебно следствие, е признал подсъдимият К. П. П. за виновен да е извършил следните деяния: по чл. чл. 194 ал.3 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание глоба в размер на 100лв. Признал го е частично за невинен да е извършил кражба на лични документи – лична карта и дебитна карта с посочени идентификационни номера и лист с изписан персонален идентификационен номер/ПИН/ за дебитната карта и го е оправдал по повдигнатото обвинение в тази му част.

Признал е подсъдимият за виновен да е извършил и деяние по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което му е наложил наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 700 лв.

На основание чл. 23 от НК съдът е определил едно общо наказание измежду така наложените, а именно една година и четири месеца лишаване от свобода, към което на основание чл. 23 ал.3 от НК е присъединил наказанието глоба в размер на 700 лв.

1

Отложил е изпълнението на така наложеното наказание на основание чл.

66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил е подсъдимият да заплати направените съдебни и деловодни разноски. Разпоредил се е с веществените доказателства.

Присъдата на Габровски окръжен съд е обжалвана от подсъдимия П. и неговия защитник – адв. Б.. При условията на алтернативност се иска или отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимият за невинен по повдигнатите му обвинения на основание чл. 9 ал.2 от НК, или приложение на нормата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия П. – адв. Б. поддържа жалбата. Излага подробно доводите си в тяхната алтернативност. Особено внимание обръща на искането да бъде намален размера на наложеното наказание за деянието по чл. 249 ал.1 от НК в съответствие със събраните доказателства за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които подробно анализира. Моли в този смисъл с решението си въззивният съд да измени постановената от първия съд присъда, но поддържа и алтернативното искане за оправдаване.

Представителят на апелативна прокуратура предлага присъдата на първостепенният съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата да бъде оставена без уважение, поради факта че не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Въззивният съд като обсъди направените с жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните, заявени в съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, намери за установено следното:

По фактическата обстановка

Подсъдимият К. П. П. е роден на 23.04.1998 г. в гр. Плевен. Живее в гр.

Ихтиман. Български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан/реабилитиран/.

В началото на 2023 г. подсъдимият К. П. живеел в гр. Севлиево. През периода 09.01.2023 г. – 17.02.2023 г. същият работел на длъжност „Работник зареждане на рафтове“ в търговски обект /магазин/ ********, находящ се на ******** в града. В този търговски обект работел и свидетелят В. В. Д. от гр.

2

Севлиево. Работещите в магазина ползвали общо помещение за преобличане в началото и в края на работната смяна, като личните им вещи не се прибирали и заключвали в индивидуални шкафове, а се поставяли на стелажи. На 13.02.2023 г. П. и Д. били заедно на смяна в магазина. След като сутринта отишъл на работа, Д. оставил раницата си на стелаж в съблекалнята. В предния джоб на същата раница Д. бил портфейла му, в който имало 10 лева, както и лични документи - лична карта, издадената на негово име банкова дебитна карта с № 474836хххххх1875 към банкова сметка в „Банка ДСК“ АД клон Севлиево, както и лист с изписан персонален идентификационен номер /ПИН/ към банковата карта. Същият ден, след като отишъл на работа и покъсно влязъл в съблекалнята, подсъдимият П. установил, че там в момента няма никой от колегите му. Решил да се възползва от отсъствието на хора и да извърши кражба, тъй като имал нужда от пари. От раницата на Д., взел портфейла на пострадалия. Проверил съдържанието му и видял, че в него, освен лична карта и сумата от 10 лева, са поставени и дебитна карта с изписани на нея имена на латиница на В. Д. и лист с изписан персонален идентификационен номер /ПИН/ за банковата карта. Прибрал при себе си портфейла с намиращите се в него пари, банкова карта и документи. В обедната почивка, подсъдимият П. излязъл от магазина и тръгнал да търси ATM-устройство, на което да ползва отнетата дебитна карта. Бил облечен с дълга шуба с качулка, тъмен панталон и носел тъмни обувки със светли подметки. По пътя изхвърлил личната карта на пострадалия в контейнер в близост до сградата на РУ на МВР - Севлиево, а в друг контейнер в района на кооперативния пазар изхвърлил портфейла. Взел за себе си 10-те лева и дебитната карта, както и листчето, на което бил изписан ПИН-кода за нея.

Отишъл на площад „Свобода“ в гр. Севлиево, където имало ATM устройство на „ПИБ“ АД. От него в 13:38 часа на 13.02.2023г. използвайки дебитна карта с № 474836хххххх1875, издадена от „Банка ДСК“ АД, изтеглил от сметката на свидетеля Д. в „Банка ДСК“ АД сума в размер на 200 лева. След това подсъдимият се върнал на работа в магазин „Темакс“. На същия ден след приключване на работната му смяна, подсъдимият П. отишъл на ул. „Хан Аспарух“ № 1, Закрит пазар в гр. Севлиево, където било разположено ATM № А5600493 на „ЦКБ“ АД. В 19:16 часа използвал гореописаната дебитна карта и изтеглил от сметката на свидетеля Д. в „Банка ДСК“ АД сума в размер на 400 лева. След тази втора по ред успешна трансакция, подсъдимият 3 продължил да тегли пари от сметката на пострадалия. В 19:17 часа от същия банкомат и със същата банкова карта изтеглил от сметката на свидетеля Д. сума в размер на 100 лева и след това - в 19:19 часа изтеглил още 30 лева.

След последната трансакция подсъдимият П. установил, че по сметката на свидетеля Д. няма повече наличност, поради което изхвърлил дебитната карта в разположен наблизо контейнер.

След като свършил работа В. Д. взел раницата си от стелажа, на който я бил оставил и се прибрал в дома си. Не проверил съдържанието й. Същата вечер, докато бил в дома си, получил обаждане по телефона от дежурния в РУ на МВР - Севлиево, който го уведомил, че в полицейското управление била предадена личната му карта, намерена в контейнер. Тогава пострадалият установил липсата и на портфейла си със сумата от 10 лева, дебитната карта с № 474836хххххх1875 и листа с изписан ПИН-код за нея. Обадил се на телефон за спешни случаи в обслужващата го банка с искане за блокиране на дебитната карта. На следващ ден проверил в офис на „Банка ДСК“ АД наличността по сметката си и установил, че по нея били извършени общо четири успешни трансакции и били изтеглени общо 730 лева.

След като бил установен, подсъдимият с протокол за доброволно предаване от 20.02.2023г. предал на служител на РУ на МВР – Севлиево 5 банкноти с номинал по 50 лева, 1 банкнота с номинал от 20 лева и 1 банкнота с номинал от 10 лева, общо сумата от 280 лева, съставляваща част от изтеглената обща сума от 730 лева. С разписка от 17.03.2023 г. тези пари били върнати на свидетеля Д..

Първоинстанционният съд е възприел и кредитирал депозираните свидетелски показания, от разпитаните в това качество лица в хода на разследването по делото като обективни, логично и последователно излагащи фактите и обстоятелствата от значение за установяване на релевантните, включени в предмета на доказване елементи от съставите на вменените във вина на подсъдимия престъпления, за които е предаден на съд. В тези гласни доказателства съдът не е констатирал противоречия, които да изискват отделен анализ при установяване на описаната по-горе фактическа обстановка. Те безспорно се подкрепят и от всички събрани по делото писмени доказателства.

С показанията си свидетелят В. Д. установява обстоятелствата по 4 извършената кражба на личния му портфейл. Свидетелят е посочил къде е оставил пред деня на работното си място раницата, какво е било съдържанието на портфейла му - сумата от 10 лева, личната му карта, банковата му дебитна карта и лист с изписан пин-код за банковата. Изяснява се и как е констатирал извършената кражба – след като е получил обаждане от органите на полицията за намерената му лична карта и едва след това е предприел действия за блокиране на дебитната карта, които обаче са били закъснели, тъй като на следващия ден, след като посетил клона на „Банка ДСК“ в гр. Севлиево установил, че от банковата му сметка са изтеглени общо 730 лева. Показанията на пострадалия са напълно еднопосочни с тези на св.

Мишел Илиев. Те следва да се кредитират в частта, с която посочва, че е изисквал информацията от видеонаблюдението, както в магазина, където работили пострадал и подсъдим, така и от АТМ, прегледал също така общинските камери и установил от тях, че се касае за К. П.. Всъщност в тази част показанията на този свидетел са взети предвид и от решаващият съд, който е съобразил невъзможността да бъдат ползвани в частите, в които същият разказва за проведените беседи с подсъдимия. Свидетелските показания са напълно еднопосочни с инкорпорираните от ДП писмени доказателства. Видно от приобщеният трудов договор №901/09.01.2023г. К. П. е бил назначен на длъжност работник- зареждане на рафтове в „Темакс ЮГ“ ЕООД. Видно от приложената присъствената форма за месец февруари 2023 г. за магазин „Темакс“ – Севлиево на 13.02.2023г. подсъдимият и пострадалият са били по едно и също време на работа. А от заповед № 442/17.02.2023г. се установява, че след деянието трудовото правоотношение на подсъдимия е прекратено.

С протокол за доброволно предаване от 20.02.2023г. подсъдимият е предал на служител на МВР банкноти с различен номинал – 5 банкноти по 50лв, 1банкнота с номинал 20лв и 1 банкнота с номинал 10лв. С разписка от 17.03.2023 г. банкнотите са предадени на пострадалия.

С протокол за доброволно предаване от 22.02.2023г. е предаден магнитен носител, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение на банкомат в гр. Севлиево на „ПИБ“.

С протокол от 09.06.2023 г. е извършен оглед на веществените доказателства – 2 бр. дискове със записи.

5

С протокол за доброволно предаване от 12.05.2023 г. са приобщени като веществени доказателства по делото 2 броя дискове, съдържащи записи от камера за видеонаблюдение на банкомат ATM № 5400 на „ПИБ“ АД, намиращ се на пл. „Свобода“ в гр. Севлиево за периода 12:00ч. - 15:00 ч. на 13.02.2023 г., както и записи от камери за видеонаблюдение на Община Севлиево в гр.

Севлиево от 13.02.2023 г. Така предадените дискове със записи са подложени на експертно изследване в рамките на назначената и изготвена видеотехническа експертиза. Според заключението на експертизата, не са установени признаци на неправомерна намеса върху записаната информация върху двата диска. На записите от камери на Община Севлиево се вижда лице от видим мъжки пол, облечено с дълга шуба с качулка, тъмен панталон и тъмни обувки със светли подметки /обозначено условно като Обект 1/. Обект 1 се движи на територията на гр. Севлиево, отива до ATM-устройство, спира се за кратко, след което се връща обратно. Точният интервал, който обхваща записите, предоставени от Община Севлиево, по таймкод на записващото устройство е за времето от 13:31:16 ч. до 13:40:16 ч. на 13.02.2023 г. На записа от охранителна камера на ATM-устройство с № 5400 на „ПИБ“ АД, намиращо се на пл. „Свобода“ в гр. Севлиево се вижда как Обект 1 извършва трансакция и изтегля парична сума.

Съдебно-оценъчната експертиза е оценила стойността на отнетия мъжки портфейл на 10 лева.