Решение № 1717 от 08.11.2012, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1825

07.11.2012 г. град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, ХІІІ наказателен състав

На тридесет и първи октомври през две хиляди и дванадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН

МУТАФЧИЕВ

Секретар:

Рая Александрова-Василева,

Прокурор:

…………………… като разгледа докладваното от съдията Мутафчиев НАХД № 2940 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано по повод жалбата на А.Г.Ф., ЕГН – **********,***, против наказателно постановление № 774/08.02.2011 г. на началник сектор „Пътна полиция” при МВР – Бургас. С атакувания акт на жалбоподателя са наложени наказание „глоба” в размер на 200 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е постановено отнемането на 12 контролни точки.

В жалбата се твърди, че АУАН е съставен след изтичането на преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя, а препис от акта не е връчен на нарушителя. Изтъква се, че по делото е налице съмнение дали системата, с която е установено нарушението, е от одобрен тип и дали е преминала ежегоден метрологичен контрол, както и че наказателното постановление е антидатирано.

Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление и да присъди направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата в съдебно заседание.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване.

Съдът, като взе предвид доказателствата, намира за установено от фактическа страна следното :

На

28.03.2010 г. в 16.20 ч. по главен път ІІ-99 в посока гр. Созопол - гр. Бургас, на разклон на с. Атия система за видеоконтрол „SITRAFFIC ERS 400” № 003059049644 засича лек автомобил марка „БМВ”, модел „730” с рег. №

*** със скорост 116 км/ч при разрешена максимално допустима скорост 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Пътният участък, където е заснет автомобилът, е извън населено място.

На 16.04.2010 г. служителят в сектор „Пътна полиция” при МВР – Бургас Т. Д. изготвя справка в централна база – КАТ, от която се установява, че засеченият автомобил е собственост на А.Г.Ф..

На

30.10.2010 г. на господин Ф. е връчена призовка да се яви на 03.11.2010 г. в сградата на сектор „Пътна полиция” в гр. Бургас, за справка във връзка са нарушение, извършено на 31.03.2010 г. в 17.21 часа, Атия и за връчване на АУАН за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Очевидно, че в призовката се визира друго нарушение, а не констатираното по-горе, тъй като датите, а и часовете са различни. Тъй като жалбоподателят не се явява на 03.11.2010 г., на 24.01.2011 г. свидетелят Р.Й.И., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към МВР – Бургас, му съставя АУАН за това, че управлява на посочените дата и място автомобила с превишена скорост. Същевременно обаче актосъставителят „допълва” в акта, че господин Ф. като собственик не се явява за предоставяне на информация за нарушителя.

Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, като впоследствие препис от него не му е връчен. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното наказателно постановление.

По делото са представени снимки, снети от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, самият автомобил и неговият регистрационен номер.

В регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4823 е вписана стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400”, която е одобрена и вписана в регистъра на 06.10.2009 г. и е със срок на валидност на одобряване на типа до 06.10.2019 г. Служебно известно на съда (от производството по НАХД № 3349/2010 г. по описа на БРС) е обстоятелството, че конкретната видео-радарна система тип "SITRAFFIC ERS 400" с ID номер 003059049644, е преминала първоначална проверка през месец декември 2009 година, като срокът на валидност на първоначалната проверка е до месец декември 2010 година, т.е. към дата 28.03.2010 г. тя се явява технически годно средство.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, веществените доказателствени средства и от показанията на свидетелите В.Ж.П. и Р.Й.И..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното :

В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които влекат след себе си незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и налагат неговата отмяна. Мотивите за това са следните :

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. При подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване – чл.43, ал.5 от ЗАНН.

Установи се по делото, че АУАН не е предявен на нарушителя за подпис, нито му е връчен препис от него. Неспазване изискването на ЗАНН за предявяване акта на нарушителя е довело до лишаване на същия от възможността да се запознае със съдържанието на акта, да направи писмени възражения по него и да представи доказателства в предвидения от закона срок. При това положение и на основание чл. 52, ал. 2 ЗАНН административно наказващият орган е следвало да върне акта на актосъставителя. Вместо това, при неспазване на процесуалните правила, той е издал обжалваното наказателно постановление. Неспазването на разпоредбата на чл.

52, ал. 2 ЗАНН е съществено нарушение на производството по издаване на наказателното постановление и абсолютно основание за отмяна на същото.

На следващо място, както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на наказателното постановление не става ясно за какво нарушение в действителност е санкциониран жалбоподателят. В рамките на четири реда се твърди както, че господин Ф. е управлявал автомобила на 28.03.2010 г. в 16.20 часа на главен път ІІ-99 в посока гр. Созопол - гр.

Бургас, на кръстовището на с. Атия, т.е. приема се за доказано, че той е водачът, така и че той в качеството му на собственик не се явява за предоставяне на информация кой е управлявал автомобила, т.е. че самоличността на водача не може да бъде установена. Тази неяснота нарушава правото на защита на нарушителя, защото не е ясно в какво точно е обвинен, а и за какво точно е наказан, което безспорно налага отмяна на наказателното постановление.

Констатираните пороци правят безпредметно обсъждането на спора по същество.

По направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя.

В ЗАНН не е предвидена такава процесуална възможност. Съгласно чл. 84 ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила, се прилагат разпоредбите на НПК, в който също няма такава регламентация. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, чиято норма следва да бъде приложена по аналогия на закона в случая, тъй като урежда най-близка хипотеза (ТР № 3/85 на ОСНК), при отменяване на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, но както при оправдаване на подсъдимия по дела от общ характер, така и при отмяна на наказателното постановление (цялостно или частично), на подсъдимия и на жалбоподателя не се присъждат направените от тях разноски, сред които е и заплатено юрисконсултско възнаграждение. Предвиден е специален ред за претендирането им, но в друго отделно производство, заведено по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 774/08.02.2011 г. на началник сектор „Пътна полиция” при МВР – Бургас, с което на А.Г.Ф., ЕГН – **********,***, са наложени наказание „глоба” в размер на 200 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е постановено отнемането на 12 контролни точки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А.Г.Ф. за присъждане на направените от него разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : (П)

Вярно с оригинала: Р.С.А.-В.