Решение № 649 от 02.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Д.

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000519 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на «Риджънт кепитъл»АД, ЕИК 175382383, чрез адв.А.В. от САК насочена против Решение № 260253/12.02.2021 г., постановено по т.д. № 2339/2018 г. по описа на СГС, ТО.

Със същото първоинстанционния съд е уважил предявените от «КПМГ Одит»ЕООД при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на въззивника да му заплати съответно сумата от 24 240 евро, представляваща дължимо възнаграждение по фактура № 000014638/06.11.2013 г. за предоставени консултантски услуги и превод, възложени с писмо за ангажимент от 24.09.2013 г. и допълнително споразумение към него от 29.10.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 7 381,64 евро, представляваща законна лихва за забава върху присъдената главница за периода от 06.11.2015 г. до 05.11.2018 г. вкл., а отделно от това и сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, довела до неточно установяване на релевантните факти, а от там и до неправилно приложение на материалния закон.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

1

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и е навела подробни такива в подкрепа твърдението й за правилност на обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание съответно чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „КПМГ Одит“ЕООД против „Риджънт кепитъл“АД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били обвързани от договорно правоотношение, основано на договор за предоставяне на консултантски услуги, изразяващи се в извършване на финансов дю дилиджънс /финансов анализ/ на „Токуда банк“АД и съдействие при сключване на сделка за придобиване на дял от акционерния капитал на посочената банка, вкл. основано на допълнително споразумение от 29.10.2013 г. към посочения договор, по силата на което възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши допълнителни услуги, изразяващи се в превод на изготвения доклад за финансов анализ на английски и руски език.

Работата му била възложена с писмо за ангажимент от 24.09.2013 г. и допълнително споразумение към него, подписани от изпълнителния директор на „Риджънт кепитъл“АД К.

Д..

Твърдяло се е и че ищцовото дружество изпълнило в срок задълженията си по договора и допълнителното споразумение, като изработило и предало възложения му анализ на 29.10.2013 г., обективирайки го в доклад, изпратен по ел.поща на посочената дата, вкл. в превод на руски език на 02.11.2013 г.

По доклада не постъпили възражения от възложителя, с което изпълнителят счел, че работата му е приета.

За същата издал две фактури - № 1000014481/30.09.2013 г. и № 1000014638/06.11.2013 г. и № 1000015198/14.01.2014 г., от които ответното дружество заплатило единствено дължимата по първата фактура сума.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да го осъди за заплати и задължението му по втората фактура, ведно с дължимата лихва за забава, считано от датата на предоставянето й на насрещната страна - 12.11.2013 г., от която дата се твърди, че ответникът е изпаднал в забава да плати паричното си задължение, посочено във фактурата.

В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове по основание и размер.

Оспорило е наличието на договорно правоотношение между страните по делото, основано на договор за консултантски услуги така, както се поддържа в исковата молба, като е поддържало от своя страна, че такъв и не се представя по делото. Освен това към момента на изпращане на писмото ангажимент и допълнението към него изпълнителният директор, който ги е подписал, не е имал самостоятелна представителна власт, поради което и извършените от него действия не ангажирали акционерното дружество.

Отделно от горното е възразил, че дори да се приеме, че такъв договор съществува, то ответникът не е страна – възложител по него, а такъв се явява трето за спора лице.

На самостоятелно основание е възразил ищецът да е извършил възложения му финансов анализ, вкл. да е отчел извършеното на възложителя, а последния – да го е приел.

Въвел е и възражение за погасяване на претендираното парично вземане по давност.

2

В допълнителните искова молба и отговор по нея страните са поддържали вече изложените твърдения и доводи.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка на оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази следното от фактическа и правна страна:

Според ангажираното като писмено доказателства "Писмо за ангажимент за предоставяне на консултантски услуги” от 30.09.2013 г., подписано от К. Д., в качеството му на представител на «Риджънт кепитъл»АД, се установява, че посоченото дружество е предложило постигането на споразумение „КПМГ България” ООД, като му е възложило да извърши анализ на финансовата дейност на „Токуда банк” АД /т.нар. „финансов дю дилиджънс“/, за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2013 г./, вкл. да предостави съдействие по изготвянето на договор за покупко-продажба на акции и друго необходимо съдействие по сделката.

Отразено е в писмото ангажимент, че е известно на страните, че „Риджънт кепитъл“АД е консултант на няколко чуждестранни дружества, между които и ОАО „Инвестбанк” АД, Русия, които разглеждат възможността да придобият дял от акционерния капитал на „Токуда банк” АД.

Отразено е още, че при съгласие с условията му /предложени от въззиваемата страна/, както и общите условия към него, посочени в Приложение № 1 /неразделна част от писмото/, насрещната страна следва да го приподпише и да върне екземпляр от него, което действие автоматично го превръща във валиден и обвързващ договор за двете страни.

За извършването финансовия анализ /дю дилиджънс/ е уговореното възнаграждение в размер на 32 000 евро, като отделно е договорено възнаграждение за съдействието за извършване на сделката и договор за покупко-продажба на акции - таван от 16 000 евро, базирано на усреднена часова ставка от 160 евро и условие, че ангажиментът няма да отнеме повече от 100 часа.

Уговорено е още, че възнаграждението ще бъде фактурирано 50 % при започване на работа по ангажимента и 50 % при издаване на доклада в работен вариант, а фактурите ще се издават на ответното дружество и дължимата по тях сума следва да се плати при представяне на фактурата.

С допълнително споразумение от 29.10.2013 г. към писмото за ангажимент страните са се споразумели и че въззивното дружество възлага на въззиваемото извършването на превод на финансовия дю дилиджънс доклад от английски на руски език срещу възнаграждение за работния доклад от 4 200 евро без ДДС и за окончателния доклад – превод единствено на добавените към финалния доклад параграфи, който следва да бъде таксуван по часова справка, възлизаща на 120 евро на час.

3

Установява се от ангажираните писмени доказателства, че писмото ангажимент и допълнителното споразумение са подписани от страна на въззивното дружество от К. Д., съответно на 30.09.2013 г. и 29.10.2013 г., в качеството му на изп.директор.

Противно на твърденията във въззивната жалба, в хода на първоинстанционното производство като писмени доказателства са приобщени възложения и изготвен дю дилиджънс доклад, съответно на английски език и руски език, изготвени от въззиваемото дружество във връзка с горепосочените първоначално и допълнително споразумения между страните.

Същото дружество е издало следните фактури във връзка с така постигнатите споразумения с писмото ангажимент и допълнителното споразумение към него: 1/ № 1000014481/30.09.2013 г., за сумата от 37 551,94 лева с ДДС /31 293,28 лева без ДДС, представляваща равностойността на 16 000 евро/; 2/ № 1000014638/06.11.2013 г., за сумата от 47 409,32 лева с ДДС /39 507,77 лева без ДДС, представляваща равностойността на 24240 евро/, в която е отразено, че представлява окончателно плащане във връзка с изготвяне на финансовия дю дилиджънс, вкл. 4 200 евро плащане във връзка с превод на финансов дю дилиджънс доклад по споразумение № 1 и 3/ № 1000015198/14.01.2014 г. за сумата от 41 682,65 лева с ДДС /34 735,54 лева без ДДС, представляваща равностойността на 17 760 евро/ с основание - плащане във връзка със съдействие при изготвяне на договора за покупко-продажба на акции, съгласно писмото за ангажимент.

Първоинстанционният съд е допуснал и изслушал съдебно счетоводна експертиза, която не се е оспорила от страните по делото и следва да се кредитира, като компетентна и обективна.

Същата е докладвала, че и двете фактури – съответно с № 1000014481/30.09.2013 г. за сумата от 37 551,94 лева с ДДС и № 1000014638/06.11.2013 г. за сумата от 47 409,32 лева, са осчетоводени при въззиваемото дружество, включени са в дневниците за продажба по ЗДДС и са подадени със справка-декларация до ТД на НАП. В счетоводството на същото дружество е осчетоводено плащане само по първата фактура, извършено на 07.10.2013 г. по банков път.

Т.к. липсва осчетоводяване на плащане по втората фактура към датата на предявяване на процесните искове в счетоводството на въззиваемия е отразено вземане към въззивника по тази фактура.

Вещото лице е изследвало и отговорило и на въпроса дали това вземане е било обект на прехвърляне по сключения между ищеца и „КПМГ Адвайзъри“ ЕООД договор по чл. 15 от ТЗ от 01.09.2017 г., като е дало отрицателен отговор на този въпрос.

Докладвало е и че в счетоводството на въззивника е осчетоводена единствено първата от обсъжданите фактури – тези от 30.09.2013 г., вкл. и извършеното по нея плащане на 07.10.2013 г., като само нея е включил в дневника за покупки по ЗДДС и е подал със справка декларация пред НАП, съответно – само за нея е ползвал данъчен кредит.

Фактурата от 06.11.2013 г. не е осчетоводена при въззивника и за нея той не е ползвал данъчен кредит.

Вещото лице е изчислило и размера на дължимата законна лихва върху процесната сума от 24 240 евро, за периода от 06.11.2015 г. до 05.11.2018 г., като е посочило, че тя възлиза на 7 381,71 евро, чиято левова равностойност е 14 437,37 лева.

По отношение на спорния по делото въпрос дали въззиваемото дружество е изпълнило задълженията си по договора за консултантски услуги, респ. – предало ли е изработеното и придружаващите го документи на възложителя, страните са ангажирали като писмени доказателства разменената между техни служители електронна кореспонденция – З. М. – служител на „КПМГ България” ООД, с променено наименование „КПМГ Одит“ООД, 4 вписано на 28.11.2017 г. в ТР при АВп, който е отговарял пряко за оперативното управление на проекта и комуникацията с възложителя, К. Д. – изпълнителен директор на „Риджънт кепитъл“АД и А. Т. - представител на инвеститорите.