Решение № 526 от 14.04.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

………./ .04.2020 г. гр.

Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН

ИВАНОВ мл.с. ИВАН СТОЙНОВ при секретар Петя Петрова като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов въззивно гражданско дело № 2273 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 4803 от 08.11.2019 г., постановено по гр.д. № 7231/2019 г. по описа на ВРС, XLII с-в, с което първоинстанционният съд e ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните: ищцата Е.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от пълномощника си адв. Н.И. от ВАК, със съдебен адрес: *** и ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, Варна Тауърс Г, бул. „Вл.Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет – П.С., Г.К.и Я.Д., че ищцата Е.И.Х., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 СУМАТА от 335,60 лева –представляваща цена за доставена ел.енергия за периода от 18.04.2018 г. до 23.05.2018 г., за което е издадена фактура № **********/25.5.2018 г., представляваща служебно ел.енергия с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Д-р Иван Селимински“ № 3, вх. А, ап. 9, с абонатен номер **********, който се води на партида с клиентски номер **********, с титуляр ищцата Е.И.Х., ЕГН **********, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е спазена нормативно установената корекционна процедура и е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество, а именно чл. 48 ПИКЕЕ. Подробно излага фактите във връзка с извършената проверка на СТИ, съставяне на констативен протокол и прилагането на корекционната процедура, които елементи са довели до решението му служебно да начисли на сумата от 335,60 лв. за периода 13.04.2018 г. – 23.05.2018 г. Твърди, че от допуснатата по делото ССЕ се установява, че служебно начисленото количество ел.енергия реално може да бъде доставено и потребено от абоната. В заключение сочи, че сумата се дължи по силата на чл.

200, ал. 1 ЗЗД и е налице основание за заплащането и́, поради което искът е неоснователен. В съдебно заседание поддържа жалбата.

В срока по чл.

263 ГПК въззиваемата Е.И.Х. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно.

Подробно излага доводи за незаконосъобразност на извършената корекционна процедура. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. С молба от 19.02.2020 г. поддържа отговора на въззивната жалба.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба Е. И.Х. сочи, че е потребител на ел.енергия по силата на договор за предоставяне на ел.енергия, сключен при Общи условия за предоставяне на услуги на потребителите от енергиен оператор, за което била открита партида при ответника с абонатен номер **********, който се водел на партида с кл.номер **********, за обект, находящ се на адрес: гр.

Варна, ул. Д-р Иван Селеменски № 8а. В края на 2018 г. ищцата завява в исковата си молба, че била установила при справка в клиентски център на ответното дружество, че й била начислена сумата от 335,60 лв. – цена за доставена ел.енергия, за което й била издадена фактура с номер **********/25.5.2018 г., /за периода от 18.4.2018 г. до 23.5.2018 г. съгласно уточнителната молба от 28.5.2019 г./ но т.к. ищцата не била ползвала ел.енергията, не платила фактурата. По този повод ищцата твърди, че от служител в клиентския център разбрала, че следвало да заплати задължението или ответното дружество щяло да предприеме мерки, вкл. и по съдебен ред, за събирането на сумата. По същество ищцата сочи, че за нея е налице правен интерес от водене на ОУИ, макар и несъвсем да е точно посочено, но при ясното твърдение на ищцата, че не дължи сумата. Недължимостта на сумата ищцата обосновава със следните две основни твърдения: 1. Количеството доставена ел.енергия и свързаните с него услуги – не били доставени. Така начисленото количество ел.енергия не било реално доставено, поради което и не се дължало за плащане, а и сумата била начислена произволно от ответника. 2.

Оспорена е метрологичната точност на електромера, измерващ потребеното количество ел.енергия, като се твърди, че СТИ е неизправно, не било преминало пред последваща метрологична проверка и поради това и начисленото количество ел.енергия /а не вода както е записано/, поради което и начисленото количество не се явявало точно измерено. На следващо място е сторено в исковата молба и възражение за изтекла погасителна давност, като ищцата се позовава на нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД и ТР 3/2012 г. В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателственото искане по делото да бъде приобщено представеното с исковата молба копие на справка за дължими суми от електронния сайт на ответното дружество.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв. Н.Б. от ВАК, с който намира предявения иск като допустим, но неоснователен. Не се оспорва, че между ответното дружество ищцата съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на електроенергия за посочения в исковата молба обект, както и ел.енергията е доставяна до обекта на потребление на ел.енергия. В раздел І и II от отговора на искова молба ответникът навежда възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а именно: 1. Твърди се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел.енергия а именно ищцата и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение, поради което и ищцата имала качество потребител на ел.енергия, което се желае да бъде отделено за безспорно. 2. Правата и задълженията на енергийното предприятие и потребителя се уреждали от ЗЕ, ПИКЕЕ приети от ДКЕВР по точка 3 от Протокол 147/14.10.2013 г. на осн. чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго

- Про Мрежи“ АД /Одобрени с Решение № ОУ – 05 на

ДКЕВР от 21.7.2014 г. и ОУ на ДПЕЕ на Е.ОН България Продажби АД - праводател на ответника – приети с Решение № ОУ – 06 на ДКЕВР от 21.7.2014 г. В конкретния случай корекцията била извършена по реда на чл. 48 ПИКЕЕ. 3. Налице било законово основание за извършване на корекционната процедура. С изменението на ЗЕ обн. в ДВ бр.54/2012 г. възразява ответното дружество била създадена нова точка 6 на ал. 2 на чл. 98а, според която общите условия на крайния снабдител с ел.енергия следвало да се съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма било предвидено създаване на Правила за измерване на количеството ел.енергия, тяхното обслужване, вкл. и установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията на СТИ /средства за търговско измерване/.

Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 , т. 6 ЗЕ, подчертава ответното дружество влязла в сила на 17.7.2012 г., т.е. с изменението на закона се въвеждала нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно било предвидено право на крайния снабдител с ел.енергия да извършва корекции на сметки на потребители, или реално след изменението на ЗЕ от 2012 г. съществувало законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия Закон за енергетиката за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на Правилата за измерване на количеството ел.енергия. В този смисъл ответното дружество се позовава и на Решение № 111/17.7.2015 г. постановено по т.д.№ 1650/2014 г. на

ВКС, като обобщава, че така в чл. 25 от новите ОУ на ПЕЕЕПП бил предвиден ред и срок за уведомяване на клиентите в случаите на неизмерена, неправилно и или неточно измерена ел.енергия по реда на ПИКЕЕ /по аргумент на чл. 25 от новите ОУ на ПЕЕЕПП, приети в съответствие с чл. 104а ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ – 05/ 21.07.2014 г. на ДКЕВР. Подобно задължение на операторите на съответната мрежа, сочи ответната страна, било предвидено в чл. 47 от ПИКЕЕ. Т.е., според ответното дружество били налице всички предпоставки за възникване в полза на „Енерго Про Продажби“ АД на законоустановеното право да извърши корекция на сметките на потребителя за минал период от време при констатирано неправилно, неточно или изобщо неизмерено количество потребена ел.енергия. 4. Според ответната страна ищцата сезирала РС Варна с искова молба по повод извършена корекционна процедура на основание чл. 48 ПИКЕЕ, в която било налице неправилно и или неточно измерване на ел.енергия – чл. 48, ал. 1, т. 1 Б от ПИКЕЕ. В тази връзка ответното дружество твърди, че изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно – осигурявало непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Иван Селимински“, бл. 2, вх. Б, ап. 24, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********. „Електроразпределение Север“ АД, твърди ответното “Енерго - Про

Продажби“ АД, било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на ЕРМ /електроразпределителната мрежа/ чрез която се извършвал пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия при наличие на валидна лицензия затова Л – 138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и същото това дружество било оператор и разпределителната мрежа по см. на § 1 т. 34б, б.

„ а” от ДР на ЗЕ и собственик на СТИ и съгласно чл.116, ал. 6 ЗЕ имало право да извършва технически проверки на СТИ, като изпълнявало и това дружество добросъвестно договорните си задължения съгласно изискванията на чл. 63 ЗЗД. За извършената проверка, се твърди в отговора на отговора на искова молба, бил съставен констативен протокол № 1104627/23.5.2018 г. от провелите проверката служители на ЕРП Север АД в изпълнение на нормата на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ. КП бил подписан от двама свидетели, които не били служители на ответното дружество, респ.според ответната страна били спазени разпоредбите на чл. 48 ПИКЕЕ, а при проверката било установено неправомерно присъединяване към ЕРМ като към изходящата токова клема на входящия АП – 63 бил присъединен проводник тип 1 х6мм2 ползващ се за фаза, който от там директно влизал в имота и захранвал ел.инсталацията и по този начин консумираната ел.енергия не се отчитала и заплащала от абоната. Ответното дружество сочи, че съгл. чл. 38, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 г., от чиито разпоредби страните по договора и по спора били обвързани, в случаите на техническа неизправност на СТИ електроразпределителното предприятие извършвало корекция. В този случай коригираните количества ел.енергия били равни на консумираната от потребителя енергия за аналогичен период от предходната година а съставеният КП бил годно основание и можел да послужи за изготвяне на справка за корекция на начислени суми за потребена ел.енергия, което имало обвързваща сила по отношение на потребителите. Безспорно за ответното дружество в процесния обект на потребление била консумирана ел.енергия, която не била заплатена а ако била потребявана ел.енергия в количество, различно от отчетеното, то се дължало заплащането му по силата на договорната връзка. Фактическият състав, на който възниквало правото на ответника за извърши корекция на сметката на ищцата, релевира ответното дружество в отговора си, не включвал като елемент наличието на определено виновно поведение от страна на абоната или на друго лице а извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя а конкретизирала цената на доставена и реално потребена ел.енергия. Във връзка с горните констатации, уточнява ответното дружество, била съставено от „ЕРП Север“ АД Справка № 48176_F683/25.5.2018 г. и поради невъзможността част от потребената ел.енергия да бъде точно измерена била приложена корекционната процедура за фикционно изчисление на доставеното количество ел.енергия за 90 дни /един отчетен период/ по одобрената от ДКЕВР методика и в изпълнение на чл.