Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 15.07.2022, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 108/2022
Вид
Решение № 130
Подписан
15.07.2022
В сила
13.02.2023
Състав
Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Севлиево, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20224230100108 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.

439 ГПК.

Постъпила е искова молба от А.А.Ю.., с ЕГН **********, от с.

********************* срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление област София, община Столична, населено място гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, ***, Бизнес център

„Люлин 6", ет. 2, представлявано от Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д.. Ищцата твърди, че в края на месец декември на 2020 г. получила покана за доброволно изпълнение, издадена от Частен Съдебен Изпълнител И.И. с peг. № 735 с район на действие Габровски Окръжен Съд, по изпълнително дело № 20207350400910 на 23.11.2020 г. с изходящ №9177/23.11.2020 г.. С поканата ЧСИ я уведомил, че въз основа на изпълнителен лист издаден на 30.05.2013 г. от Софийски градски съд на основание съдебно решение по търговско дело № 2816 от 2013 г. на Софийски градски съд, е осъдена да заплати следните суми: сумата от 23 024,08 лв., от които главница в размер на 11 019,95 лв., законна лихва в размер на 9 072,31 лв. за периода 30.10.2012 г. -07.12.2020 г., 805,40 лв. присъдени разноски, 150,00 лв. разноски по изпълнителното дело, 1976,42 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 07.12.2020 г..

Като взискател, в чиято полза са вземанията в поканата било посочено дружеството ответник „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. С поканата бил връчен на ищцата и описаният в нея изпълнителен лист, а именно изпълнителен лист издаден на 30.05.2013 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело № 2816/2013 г., на основание чл. 404, т. 1 от ГПК и чл. 51, ал. 1 от ЗМТА. С изпълнителният лист заедно с А.Р.К. били осъдени солидарно да заплатят на „П. КРЕДИТ България" ЕООД сумата от 11019,95 лв., заедно със законната лихва от 30.10.2012 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 670,40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лв. разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатената от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист. Взискателят по изпълнителен лист и този по изпълнителното дело били различни юридически лица, което вероятно станало в резултат на цесия, за която ищцата не била 1 уведомявана. До получаване на поканата за доброволно изпълнение ищцата не била търсена нито от взискателя, нито от други лица, включително други ЧСИ, да извърши плащане на задълженията по гореописания изпълнителен лист. От датата на издаване на изпълнителния лист - 30.05.2013 г. до датата на получаване на гореописаната покана за доброволно изпълнение през месец декември на 2020 г., изтекъл период от време, надхвърлящ пет години, а именно - седем години и половина. През този период взискателят не предприел спрямо ищцата никакви действия, които да прекъсват, респективно спират теченето на погасителната давност по смисъла на чл. 116 и чл. 115 от ЗЗД. Затова ищцата счита, че, както кратката тригодишна, така и т. нар. обща петгодишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД, за задълженията, описани в изпълнителния лист, изтекла и задълженията били погасени по давност. Ищцата не дължала нито сумите по изпълнителния лист, нито останалите суми, описани в поканата за доброволно изпълнение - изтеклите лихви, разноските по изпълнението и таксите по Тарифата към ЗЧСИ. Иска постановяване на решение, с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на дружеството „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД, че не дължи изпълнение, като погасени по давност, на следните суми: сумата от 11 019,95 лв., заедно със законната лихва от 30.10.2012 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 670,40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лв. разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатената от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, за които суми бил издаден изпълнителен лист на 30.05.2013 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело № 2816/2013 г., на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА, и които суми са предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20207350400910 по описа на ЧСИ И.И. с peг. №735 и с район на действие Габровски ОС. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. В отговора заявява, че със сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на вземания между „П. Кредит България" ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, първото дружество цедирало вземането си спрямо длъжника А.А. И., към момента с фамилно име Ю., произтичащо от договор за кредит № 1012084358, заедно с всички принадлежности към него, на второто дружество. Ответното дружество било упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване ответника изпратил на предоставен от ищцата адрес: с.

*********************, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща. Същото не било получено на адреса от А.А.Ю.. и се върнало с отбелязване „сменен адрес", което било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД. В случай на приемане, че А.А.Ю.. не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, представя с отговора уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което ищцата да бъде уведомена за сключеният на 08.08.2018 г. договор за цесия. Въз основа на процесния изпълнителен лист, на 07.08.2013 г. било образувано изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841. С депозирана на 07.08.2013 г. от П. Кредит молба, на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, като било поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжниците, разкрити в Банка ДСК ЕАД. На тази дата била прекъсната погасителната давност. На 30.08.2013 г. по делото били изпратени запорни съобщения до множество банки, вкл. до Банка ДСК АД. Последвало вдигане на наложения запор върху сметки в Банка ДСК АД, което било провокирано от постъпила от длъжника молба в тази насока през септември 2013 г.. Във връзка с наложените запори, на 23.07.2014 г. по делото постъпила сума, удържана от банкова сметка в Алианц Банк България АД, като това отново прекъснало погасителната давност и перемпционния срок. На 30.03.2015 г. били 2 изпратени нови запорни съобщения до редица банки, включително до Банка ДСК АД, където по-рано бил вдигнат запорът. На 13.01.2016 г. предходния взискател депозирал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи, което отново прекъсвало погасителната давност. На 11.04.2017 г. по делото бил насрочен опис на движими вещи, като била изпратена призовка до длъжника. На 14.02.2019 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от ответника, което действие също прекъсвало течащата погасителна давност, като с молбата на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, като било направено и искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. След като изп. дело № 8704/2013 г. било прекратено, новият взискател изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него на 03.11.2020 г. било образувано ново изпълнително производство по изп. дело № 910/2020 г. по описа на ЧСИ И.И.. С молбата си за образуване, взискателят - ответник възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, поискал извършване на справки за имущественото състояние на А.А.Ю.., налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което, отново прекъсвало погасителната давност за вземането. На 23.11.2020 г. било изпратено запорно съобщение до ОБЩИНСКА БАНКА АД. Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлявало годно да прекъсне погасителната давност основание, като погасителната давност е била прекъсвана многократно, в който смисъл ответника сочи съдебна практика. Погасителната давност относно процесното вземане не била изтекла. Ответника разграничава перемпционния и давностния срок, съобразно възприетото в цитирана от същия съдебна практика. Обсъждайки съдебната практика, ответника заявява, че от образуване на изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., на 07.08.2013 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия, а началния момент от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, като и в периода след 26.06.2015 г. по изп. дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М.и и изп. дело 910/2020 г. по описа на ЧСИ И.И., имало извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок. За процесното вземане не била изтекла погасителната давност.

В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове по заявените в исковата молба доводи.

В съдебно заседание ответника, поддържа отговора, по съображения изложени в докладвана молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 към КЧСИ, с район на действие СГС, че по молба от 07.08.2013 г. на „П. Кредит България" ЕООД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.05.2013 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело № 2816/2013 г., на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА, за следните суми: сумата от 11 019,95 лева, заедно със законната лихва от 30.10.2012 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 670,40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85,00 лв. разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50,00 лева, представляваща заплатената от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, е образувано посоченото изпълнително дело, срещу длъжниците А.А. И., с ЕГН ********** и А.Р.К., солидарно. С молбата за образуване на изпълнителното дело на 07.08.2013 г. взискателят П. Кредит България" ЕООД е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ, като е поискал и налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, разкрити в Банка 3

ДСК ЕАД. На 30.08.2013 г. по делото били изпратени запорни съобщения до множество банки, вкл. до Банка ДСК АД. Запора наложен от ЧСИ върху сметка на ищцата в Банка ДСК АД бил вдигнат, вследствие постъпила от длъжницата молба на 23.09.2013 г., в която се заявява, че по сметката постъпва сума от инвалидна пенсия, като в молбата длъжницата излага готовност да плаща вземането раазсрочено. На 30.03.2015 г. били изпратени нови запорни съобщения до множество банки, включително до Банка ДСК АД, където по-рано бил вдигнат запорът. На 13.01.2016 г. взискателя депозирал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи. На 14.02.2019 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от ответника - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като с молбата на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и било направено и искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 15.03.2019 г., производството по изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т 8 ГПК.

Установява се от изпълнително дело № 910/2020 г. по описа на ЧСИ И.И., peг. № 735, с район на действие Окръжен съд - Габрово, че същото първоначално е образувано като изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 към КЧСИ, с район на действие СГС, като двете дела са образувани въз основа на един и същ изпълнителен лист.