Решение № 120 от 09.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Перник, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720102282 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 127а от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по искова молба на З. С. Б., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. К.ов Е., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 9884/17.05.2022 г., подадена чрез процесуалния им представител – адв. К. Б., против К. Х. Е., с ЕГН: **********, с която се иска: съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника К. Х. Е. за срок от пет години, считано от постановяване на решението 1/ майката на детето К. К.ов Е. да има право да подаде пред органите на МВР всички необходими документи за издаване на международен паспорт на детето; 2/ детето да има право да пътува, придружено при необходимост /когато не е възможно детето да бъде придружавано от майката/ от лицето Х.Д.Я., ********** от гр. **********, кв. *******, бл. 51, вх. Б, ет. 6, ап. 12, извън пределите на Република България до всички държави членки на ЕС, Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония с цел почивка, участие във футболен турнир и други състезания, когато възникне необходимост и в необходимия период.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че З. С. Б. и К. Х. Е. живеели на семейни начала в САЩ от 2009 г. като от съвместното им съжителство се родило детето им К. К.ов Е.. След раждането на детето майката се установила със същото трайно на територията на Р. България, а ответникът продължил да работи в САЩ. Поради това основно майката полагала грижи за сина си.

1

Първоначално отношенията между родителите били добри като при прибирането си в България двамата заедно извадили на детето международен паспорт, а бащата подписал безсрочна декларация – съгласие детето да пътува в чужбина с майка си.

С времето обаче отношенията между родителите се влошили и ответникът престанал да се прибира в Р. България. Така с времето контактите между страните били все по-редки, а с детето ответникът общувал по телефон и чрез социалните мрежи. На 16.02.2016 г. обаче международният паспорт на детето изтекъл, а същото предвид възрастта си все още нямало право да притежава лична карта. От своя страна бащата отказал да съдейства на майката за снабдяване на детето с документи.

Междувременно детето започнало училище, а освен това посещавало и школа по футбол към ФК „Миньор“ Перник. От училището, но основно от школата по футбол редовно се организирали състезания в съседни на България държави - Турция, Сърбия и Северна Македония, но и в държави от ЕС. Ищцата също имала желание с детето да посещават тези държави с цел почивка. Предвид липсата на документи обаче това било невъзможно, а детето страдало от обстоятелството, че не може да пътува в чужбина нито с майка си, нито със съотборниците си и да участва в състезания. Поради това ищцата счита, че е в интерес на детето да се постанови заместващо липсващото съгласие на бащата майка му да го снабди с нужните документи.

По тези съображения се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства: копие от удостоверение за раждане, копие от международен паспорт с изтекла валидност, копие от декларация съгласие детето да напуска Р. България, служебна бележка.

Препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което на ответника е назначен особен представител в лицето на адв. М. Х.. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на последната е постъпил писмен отговор - с вх. № 17171/27.09.2022 г. В същия се изразява становище за постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства при съобразяване на интересите на детето. Предвид обстоятелството, че не се иска промяна в местоживеенето на детето в друга държава се прави извод, че следва да се съобразят направените от ищцата искания.

Преди първото по делото съдебно заседание ответникът К. Х. Е. е посетил РС Перник като е депозирал молба да бъде представляван по делото от адв. А. А..

В тази връзка и в първото по делото съдебно заседание, проведено на 07.11.2022 г., адв. М. Х. е освободена като особен представител. От своя страна адв. А. е посочила, че доверителят й трайно живее в САЩ, поради което и за делото научил много късно след образуването му – случайно от оставени от длъжностни лица залепени съобщения по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на адреса му в Р. България.

В хода на производството по делото са представени и приети: молба по 2

ЗЗДН от З. С. Б., заповед за незабавна защита № 54/20.09.2022 г. по гр.д. № 5076/2022 г. на РС Перник, становище от ДСП Перник относно гр.д. № 5076/2022 г. на РС Перник, молба от К. Х. Е. за образуване на изпълнително дело, изпълнителен лист от 15.07.2022 г. по гр.д. № 5920/2016 г. на РС Перник, протокол по чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрДет. от съдебен изпълнител по изп.д. № 327/2022 г. на СИС към РС Перник и удостоверение по същото, становище вх. № 20801/17.10.2022 г. от отдел „Закрила на детето“ към ДСП Перник, удостоверение от Детско юношеска школа на ФК „Миньор“-Перник от 28.11.2022 г. и бележка от същия от 20.12.2022 г., два броя служебна бележка от сдружение Клуб по ориентиране „Кракра Пернишки“ от 25.11.2022 г.

По делото са изслушани лично двамата родители, детето /навършило 10 години по реда на чл. 15 от ЗЗакр.Дет./, социален работник Лора Рангелова и свидетели: Х.Д.Я. /на ищцата/ и Д. Х. В. /на ответника/.

В открито съдебно заседание, проведено на 16.01.2023 г., процесуалният представител на ищцата – адв. Б. счита, че са налице основанията за уважаване на иска с правно основание по чл. 127а от СК. Излага подробни доводи, че в интерес на детето е да има международен паспорт, за да пътува реално и да има възможност да посещава други държави съобразно интересите си.

Процесуалният представител на ответника адв. Ал. А., счита иска за неоснователен, поради което и иска същият да бъде отхвърлен. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява необходимост детето да има международен паспорт, нито да пътува да исканите държави още помалко с трето лице.

Двете страни претендират разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства /удостоверение за раждане/ се установява, че малолетният К. К.ов Е. е техен син. Не е спорно и че родителските права по отношение на детето са възложени на ищцата, а с ответника е определен режим на лични отношения – Решение № 384/26.04.2017 г. по гр.д. № 5920/2016 г. по описа на Пернишкия РС.

Изслушана лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание, проведено на 12.12.2022 г., ищцата З. С. Б. заявява, че синът й тренира ориентиране от м. юни 2022 г. като въпреки краткото време вече показвал добри резултати. Поради това детето се чувствало щастливо и имало интерес и желание да участва във всяко състезание, за да печели награди. В тази връзка твърди, че състезания по ориентиране се провеждали основно в Р.

България, но през 2023 г. клубът имал намерение да участва и в състезания в Р. Сърбия и Р. Чехия.

Освен ориентиране майката твърди, че от години детето тренирало и футбол от около пет години като футболната школа също организирала 3 състезания не само в България, но и в чужбина. Поради това детето имало желание да пътува заедно със съотборниците си извън Р. България и да вземе участие в мероприятията. В тази връзка майката допълва, че детето предвид възрастта си още нямало лична карта.

На следващо място ищцата поддържа, че детето има трайно установено местоживеене в Р. България – живее в гр. Перник като редовно посещава училище. От своя страна тя също имала постоянна работа в Р. България и твърди, че нямала намерение да напуска нито местоживеенето, нито работата си.

Предвид желанията на детето майката разяснява, че детето е пътувало извън страната за последно, когато е било на около три години и с ответника още били семейство. Допълва, че след това паспортът на детето изтекъл, когато същото било на около шест години, но въпреки тренировките по футбол не му се налагало да пътува, тъй като било още малко и за ниската възрастова група школата не организирала тренировки и посещения в чужбина. Тъй като детето растяло обаче това се променило, поради което в началото на 2022 г. К. осъществил връзка с баща си, за да го помоли да даде разрешение за издаване на паспорт. Ответникът обаче заблудил детето, че ще даде разрешение, но в крайна сметка му отказал. В тази връзка майката уточнява, че разговорът бил само между детето и баща му без нейно участие като детето й споделило за отношението на ответника. Уточнява и че тя поначало не общува с ответника. Поддържа, че е в интерес на детето да пътува и да посещава други държави, защото други деца включително му били разказвали колко е хубаво да пътуват, а синът й страдал, че няма тази възможност.

Изслушан лично по реда на чл. 59 от СК в съдебно заседание, проведено на 12.12.2022 г., ответникът К. Х. Е. заявява изрично, че не желае да даде разрешение за издаване на паспорт, тъй като счита, че ищцата иска да емигрира заедно със сина му в избрана от нея държава и така окончателно да го раздели с детето му.

В тази връзка ответникът разказва, че той самият от много години живее в САЩ, поради което имал желание да вземе детето при себе си – за период от около една година, за да му осигури издаване на американски паспорт.

Разяснява, че искал да направи това, защото счита, че за детето ще е много добре да има американско гражданство – за процедурата обаче били необходими около шест месеца до година, докато синът му не е пълнолетен, а навършел ли пълнолетие същото действие би отнело много години. Ищцата обаче категорично не дала съгласие за това.

Конкретно ответникът твърди, че действително синът му се обадил няколкократно зимата на 2022 г. като обяснило, че иска паспорт, за да пътува на туризъм в Турция, където имало аквапарк. Ответникът обаче започнал да разпитва детето за въпросни парк, къде и защо точно иска да отиде и от уклончивите отговори на сина си се усъмнил, че детето го лъже. Тогава ответникът му предложил да го вземе при себе си в САЩ, където също имало хубави паркове. Детето обаче отказало и това окончателно затвърдило 4 убеждението на баща му, че синът му прикрива причините да иска да пътува.

На следващо място ответникът твърди, че ищцата е наясно с обстоятелството, че същият живее в САЩ и не обитава жилището по адресната си регистрация в Р. България. Независимо че има контакт с него обаче ищцата завела настоящото дело без да го уведоми, разчитайки, че същият няма да научи въобще за производството. Дори лятото ответникът бил в България, но ищцата пак не го уведомила за делото, поради което и същият научил съвсем случайно.

Ответникът разказва подробно и че ищцата не му позволява да осъществява режима на лични контакти със сина си, поради което счита и че чрез настоящото искане ищцата отново цели да се възползва и да отдели детето от баща му като го извежда произволно извън Р. България вкл. без да уведомява ищеца за местоположението на детето и с кого е същото.

Ответникът обаче поддържа, че синът му имал желание да общува с него и да го вижда, но именно майката пречела на общуването им, като допълва, че в нейно отсъствие детето се чувствало спокойно и добре при баща си. В тази връзка и ответникът счита, че именно майката насаждала чувство на омраза и отчуждение у детето спрямо баща му. Допълва, че стига да можеше да общува нормално с детето си, не би имал против същото да пътува. Допълва и че е искал да взима сина си при себе си, но майката категорично отказвала.