Определение № 915 от 19.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. София, 19.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500539 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.407 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Г. Ю. А. срещу разпореждане от 25.11.2016 г., постановено по т. д. № 8266/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-17 състав, с което е постановено да се издаде в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД изпълнителен лист срещу него, за сумите, присъдени с решение от 15.07.2016 г., постановено по арб. д. № 6512/2016 г. на АС „Арбитер Юстициарум“ – гр. София. Поддържа, че частната жалба е депозирана в срок - неправилно е удостоверено в поканата за доброволно изпълнение от 29.01.2018 г., че е връчена при отказ, тъй като липсва име, длъжност, подпис и печат на връчителя, както и не му е връчен препис от арбитражното решение. Поканата за доброволно изпълнение от 15.06.2017 г. счита, че също не е редовно връчена, тъй като липсва удостоверяване на извършените посещения, поради което не е започнал да тече срок за обжалване на разпореждането. Твърди, че на 09.12.2025 г. е получил препис от обжалваното разпореждане. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като не му е връчен надлежно препис от арбитражното решение. Върху товарителница № 6100013725321 е удостоверено от куриера, че пратката е върната като непотърсена. Макар да е поставена дата 10.08.2016 г., липсва име и подпис на получателя. На основание чл.41, ал.3 ЗМТА решението влиза в сила и подлежи на изпълнени ес връчването му. При липса на доказано връчване, то не е налице подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл.406, ал.1 ГПК. с оглед на това неправилно с обжалваното разпореждане е постановено издаване на изпълнителен лист. Моли съда да отмени разпореждането от 25.11.2016 г., постановено по т. д. № 8266/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-17 състав, да върне делото на СГС за ново произнасяне.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната 1 жалба от насрещната страна „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Твърди, че по силата на договор за цесия от 08.08.2018 г. вземането му към жалбоподателя е прехвърлено на нов кредитор – „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, за което жалбоподателят е надлежно уведомен.

По тази причина не следва да участва по делото като страна. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на жалбоподателя на 31.10.2025 г., поради което частната жалба е депозирана извън установения срок на 21.12.2025 г. Съгласно формираната съдебна практика в арбитражното производство не се изисква установяване на факта на връчването, а на опита пратката да бъде предадена на което и да е лице на адреса на получателя.

Лисата на фактическо получаване на арбитражното решение не опорочава процеса, доколкото е удостоверен опитът същото да бъде връчено. С оглед на това счита, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за постановеното арбитражно решение, както и за издадения изпълнителен лист.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение от 15.07.2016 г., постановено по арб. д. № 6512/2016 г. на АС „Арбитер Юстициарум“ СНЦ Г. Ю. А. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 10 038, 94 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното изплащане на задължението., както и сумата от 80 лв. – направени разноски по арбитражното дело и 831, 17 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Представено е удостоверение от АС „СНЦ Арбитер Юстициарум“ за влизането в сила на решението на 10.08.2016 г. г., както и доказателства за начина на връчването му на страните.

Относно връчване на арбитражното решение на жалбоподателя е представен плик, ведно с товарителница № 6100013725321. В графата, попълвана от получателя, е вписана датата 10.08.2016 г. Липсва отбелязване на трите имена на получателя, липсва положен подпис на получателя или на негов пълномощник. Върху лицевата страна на пощенската пратка е поставен формуляр обр.250, в който е удостоверено от началника на пощенската станция с положен от него подпис, че пратката не е потърсена от получателя.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че арбитражното решение е връчено на длъжника по реда на чл.32, ал.2 ЗМТА и е постановил издаване на изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

На основание чл.407, ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

2

Ответникът по жалбата поддържа, че частната жалба е депозирана извън установения срок, тъй като поканата за доброволно изпълнение е връчена на 31.10.2025 г., а частната жалба е депозирана на 22.12.2025 г.

Върху гърба на поканата е поставена дата 29.01.2018 г. и е посочено името на връчителя Д. Т., както и качеството й на деловодител. В края на разписката и извън удостоверителното изявление на деловодителя е налице отбелязване, че съобщението е връчено лично при отказ в кантората на ЧСИ К.

П.. В нормата на чл.44, ал.1, изр.5 ГПК е регламентирано, че отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. В случая липсва удостоверяване от страна на връчителя след изявлението за връчване на поканата при отказ, поради което се налага изводът, че поканата за доброволно изпълнение от 29.01.2018 г. не е надлежно връчена на длъжника и съответно не поставя началния момент, от който тече срока за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Ответникът по жалбата е представил призовка за принудително изпълнение, в която длъжникът е уведомен за насрочения опис на движими вещи. Призовката е връчена на 31.10.2025 г. Същевременно началото на срока за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист се поставя от момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение, с която на основание чл.428, ал.2 ГПК се връчва и копие от подлежащия на принудително изпълнение акт. Ето защо с връчването на призовката за принудително изпълнение не започва да тече срока по чл.407, ал.1 ГПК.

Въззивинят съд счита, че срокът за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е започнал да тече от момента на връчване на препис от обжалваното разпореждане. В случая това е сторено на 09.12.2025 г., когато жалбоподателят е удостоверил върху молба вх. № 276154/04.11.2025 г., стр.21 от делото на СГС, че е получил преписи от документите по делото. С получаване на исканите преписи, включително и на разпореждането от 25.11.2016 г., е започнал да тече срока по чл.407, ал.1 ГПК. Тъй като частната жалба е депозирана на 22.12.2025 г., то двуседмичният срок за обжалване е спазен.

Неоснователно е оплакването на ответника по жалбата, че неправилно му е връчен препис от частната жалба, предвид сключения договор за цесия от 08.08.2018 г., по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлило вземането си към жалбоподателя на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. На основание чл.226, ал.1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

По изложените съображения въззивният съд счита, че частната жалба е депозирана от легитимирани страни, в срока по чл.407, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист въз основа на представеното от кредитора арбитражно решение, което не му е надлежно връчено.

3

На основание чл.406, ал.1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато изпълнителното основание е влязло в сила решение на арбитражен съд, в производството по издаване на изпълнителен лист следва да се извърши проверка и относно валидността на арбитражното решение, доколкото на основание чл.405, ал.5 ГПК съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 от Закона за арбитража (ЗАрб.). На основание чл.51, ал.1, изр.1 и 2 ЗАрб. окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила и обявено арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението.

В разглеждания случай молителят е представил арбитражното решение. За установяване връчване на арбитражното решение на длъжника кредиторът е представил плик, обсъден по – горе. Въз основа на него обаче не би могло да се направи обоснован извод, че препис от арбитражното решение е редовно връчен на длъжника, тъй като единствено е посочена дата на получаване на пощенската пратка – 10.08.2016 г., без да се отбележат трите имена на получателя, както и без да е положен подпис на получателя или на негов пълномощник.

Не би могло да се приеме, че е осъществен фактическия състав на фикцията по чл.32, ал.5 (предишна ал. 2, изм.- ДВ, бр. 63 от 2025 г.) ЗАрб., съгласно която когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. В случая липсват каквито и да е данни относно доставката, включително липсва удостоверяване, че получателят не е намерен на адреса след посещение от връчителя. При липса на удостоверяване на опитите за връчване от страна на връчителя, не може да намери приложение фикцията на цитираната норма.

По изложените съображения следва да се приеме, че представеното по делото изпълнителното основание е редовно от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, валидно е по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАрб., но не е надлежно връчено на длъжника, съобразно изискването на чл.51, ал.1, изр.2 ЗАрб., поради което не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното разпореждане следва да се отмени, като молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се остави без уважение, а издаденият изпълнителен лист следва да се обезсили.

Воден от гореизложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 25.11.2016 г., постановено по т. д. № 8266/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-17 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 144564/11.11.2016 г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, за издаване на изпълнителен лист срещу Г. Ю. А., ЕГН **********, с адрес ***, въз основа на арбитражно решение от 15.07.2016 г. по арб. д. № 6512/2016 г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициариум“, гр. София, като неоснователна.

ОБЕЗСИЛВА издадения на 02.12.2016 г. изпълнителен лист, въз основа на горепосоченото разпореждане.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5