Решение № 10148 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10148 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110155836 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 417198/19.12.2025 г. на „ЗАД ИГ Иво Груев, съдебен адрес: гр. София, ул. ХА5, ет. 1, офис 3, чрез адвокат Г. С. Я., срещу „ДЗ" АД, ЕИК:

...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз АД № 68, с която е предявен осъдителен иск по иск по чл.411, ал.1 КЗ за сумата от 157,09 евро, равностойност на 307,24 лв., представляваща непогасената част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт" по щета № ..... във връзка с настъпило на 13.09.2023 г. ПТП в гр. София, на пракинг на бул. „Ботевградско' шосе" N9 247, при което е пострадало паркиралото МПС „МАН" с per. № ..... ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2023 г. в гр. София, на пракинг на бул.

„Ботевградско шосе" № 247, водачът на МПС „Ивеко" с per. N° СВ ..... ТА при извършване на маневра на заден ход ударил паркиралото МПС „МАН" с per. № СВ .... ХН. Вследствие на удара на МПС „МАН" с per. № СВ .... ХН са нанесени материални щети. МПС „МАН" с per.

N° СВ .... ХН било застраховано в ЗЕАД „БВИГ" ЕАД, на основание застрахователна полица по застраховка „Булстрад Каско Стандарт", валидна към датата на настъпване на произшествието. Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС били описани в двустранен констативен протокол за ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис на претенция. Увредени са предна броня, предна решетка, кора под предна броня, въздуховод до радиатори и др. Ремонтът на автомобила е възложен на доверен сервиз на ищеца, а именно автосервиз „МВКТРАК ЕНД БЪС БЪЛГАРИЯ" АД. След като е отремонтиран, автомобилът е предаден на ползвателя му. За стойността на ремонта е издадена фактура за сумата от 4943,14 лв. с ДДС. С доклад по щета ЗЕАД „БВИГ" ЕАД е одобрило да се изплати на доверения сервиз, извършил ремонта на увредения автомобил, сумата от 4943,14 лв. с ДДС, съответстваща на издадената фактура за ремонт. Сумата е изплатена с преводно нареждане за кредитен превод на 04.06.2025 г.

Сочи, че към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие за управляваното от виновния водач МПС „Ивеко" с per. N° СВ ..... ТА е имало сключена с ответника „ДЗ" АД застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на 1 валидност от 15.08.2023 г. до 14.08.2024 г., съгласно вписванията в двустранния протокол за ПТП. Сочи, че с изплащането на застрахователното обезщетение от страна на ищцовото дружество и на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането то встъпило в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на причинителя на вредата и виновен водач в процесното ПТП - „ДЗ" АД. За уреждане на вземанията между застрахователя по имуществената застраховка и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на лицето, причинило вредата, на основание чл. 412 от Кодекса за застраховане ЗЕАД „БВИГ" ЕАД е предявило претенцията си срещу „ДЗ" АД за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4 943,14 лв. и 30,00 лв. ликвидационни разходи общо 4973,14 лв. Ответникът е одобрил и изплатил частично задължението си - платена е сума от 4665,90 лв., а остатъкът до пълния размер на задължението в размер на 307,24 лв. не бил погасен. Поради изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. счл. 45 ЗЗД срещу ответника, съставляващ регресен иск за сумата от 307,24 лв. ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и всички сторени по делото разноски.

Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата претенция като неоснователна, поради плащане на главницата.

Твърди, че е възстановил на ищцовото дружество сумата от 4665.90 лева (2385.64 евро), представляваща остойностени имуществени вреди по увредения в резултат на процесното ПТП т.а. “МАН” с ДК№ СВ .... ХИ, което обстоятелство е безспорно установено по делото, предвид направеното с исковата молба признание на този факт от страна на ищцовото дружество. Изплатената в полза на ЗАД „Булстрад ВИГ” АД сума е определена по нормативно установения ред и съответства на всички претърпени от увреденото лице имуществени вреди - следствие на процесното ПТП, поради което твърди, че не дължи други суми. Оспорва претендирания от ищцовото дружество размер на вредите, като счита същия за значително завишен, тъй като липсва причинно-следствена връзка между всички вреди, обезщетени от ищцовото дружество по застрахованото МПС, и процесното ПТП.

Счита, че уврежданията в долната част, под регистрационния номер на увреденото МПС, по кората под предната броня и левия въздуховод до радиаторите (позиция № 9 и № 10 от описа на вредите) на застрахования в ищцовото дружество товарен автомобил, наложили подмяната на посочените части с нови, не са настъпили в резултат на процесното ПТП, тъй като местоположението и характерът на уврежданията по тези детайли не съответстват на механизма на ПТП и на мястото и начина на реализираното съприкосновение между двата автомобила, участващи в събитието.

Твърди, че от представения към исковата молба Двустранен Констативен протокол за ПТП от 13.09.2023 г. било видно, че контактът между процесиите МПС-та е настъпил в задната част за т.а. „Ивеко” без да е причинил увреждания по посоченото МПС. Ето защо счита, че обезщетените от ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско” увреждания в долната предната част на автомобила (кора под предна броня и въздуховод ляв до радиатори) не могат да бъдат причинени при конкретната фактическа обстановка, респективно не могат да бъдат непосредствен резултат от посоченото застрахователно събитие. Твърди, че естеството, местоположението, степента и посоката на реализиране на посочените увреждания пораждат основателни съмнения, че същите са настъпили по друг начин, на друго място и при други обстоятелства, различни от посочените в ДКП от 13.09.2023 г.

Оспорва броя на технологичните часове и количеството на изразходваните материали, посочени в оценката на щетата и представените към исковата молба фактури като такива, които не съответстват на реално извършените и необходими ремонтни дейности, като счита, че същите са силно завишени. Твърди, че имуществените вреди на застрахованото при ищеца МПС възлизат на 4665.90 лева към датата на настъпване на застрахователното събитието. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

2

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че на 13.09.2023 г. в гр. София, на пракинг на бул. „Ботевградско шосе" № 247, водачът на МПС „Ивеко" с peг. № СВ.....ТА при извършване на маневра на заден ход ударил паркиралото МПС „МАН" с per. № СВ....ХН, застрахован при ищеца със застраховка „Каско“, като вследствие на удара на МПС „МАН" с per. № СВ....ХН са нанесени материални щети, както и че водачът на МПС „Ивеко" с peг.

№ СВ.....ТА е със застрахована „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, че последното е заплатило на ищцовото дружество сумата от 4665.90 лева (2385.64 евро), на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В становище от 04.03.2026 г. във връзка с проекта за доклад по делото, ответникът е заявил, че не оспорва плащането на застрахователно обезщетение в размер на 4943.14 лв. от ищцовото дружество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 13.09.2023 г. Около 6.40 часа в гр. София, на пракинг на бул. „Ботевградско шосе" № 247 водачът на товарен автомобил „Ивеко" с peг. № СВ.....ТА предприел маневра за движение на заден ход, при която реализирал пътно транспортно произшествие с паркирания зад него товарен автомобил „МАН ТГЕ" с per. № СВ....ХН.

Свидетелят Б. Г., водач на увредения автомобил „МАН ТГЕ" с per. № СВ....ХН обяснява, че автомобилът, който е управлявал е бил чисто нов към момента на настъпване на произшествието. Потвърждава, че той е участвал в изготвянето и е подписал двустранния констативен протокол за водач „Б“.

При така събраните доказателства, в това число гласните такива, вещото лице е дало отговор на поставените му задачи от двете страни и е потвърдило посочения по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП. Като причина за настъпването на последното от техническа гледна точка с оглед доказателствата по делото, вещото лице е приело, че такава се явява поведението на водача на товарен автомобил „Ивеко" с peг. № СВ.....ТА, който е предприел маневра за движение на заден ход, при която е реализирал ПТП с паркирания товарен автомобил „МАН ТГЕ" с peг. № СВ....ХН. Вещото лице е категорично, че всички вреди, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинноследствена връзка с механизма на произшествието. Стойността на ремонтните дейности и частите, необходими за възстановяване на увредения автомобил, на база пазарни цени към датата на произшествието е установена от вещото лице в размер на 4943.14 лв., респективно 2527.39 евро, а на база средни пазарни цени – 3926.74 лева, респективно 2007.71 евро.

Отделно, вещото лице е дало отговор на сумата, необходима за възстановяване на кора под пр.броня и въздуховод ляв под радиатори на товарния автомобил на база пазарни цени към датата на ПТП в размер на 277.84 лв., респективно 142.06 евро. Увреденият автомобил е бил в експлоатация от 22 дни, поради което вещото лице е приело, че необходимата сума за възстановяване на автомобила възлизат на фактурираната от официалния вносител на автомобила сума.

3

Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП изисква от в одачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а съгласно алинея 2 водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

В чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е уредено, че „преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, а съгласно алинея 2 „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“