Присъда № 16 от 12.09.2024, Районен съд - Сливница

МОТИВИ към Присъда № 16 от 12.09.2024 г. по НЧХД № 812/2023 г. по описа на районен съд – Сливница I н.с.

Делото е образувано по тъжба на И.Г.К. срещу Ц.Н. за извършено престъпление по чл.130, ал.2НК за това, че на 20.03.2023 г. в гр. Сливница, ул. „Петко Славейков‘ № 14, на строителен обект на фирма „Б.г.“ ООД е нанесъл удари с ръка по гърба на И.Г.К., ЕГН **********, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето, като му е нанесъл следното травматично увреждане – подкожен хематом в областта на гърба, надлежащо на гръбначния стълб, кръвонасядания в гърба вдясно.

Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански иск срещу подсъдимия Ц.Н. за сумата от 5 000 лева, представляваща претенция за обезщетение на причинени неимуществени щети в резултат на извършеното от подсъдимата престъпление по чл.130, ал.2НК, ведно със законната лихва от датата на деянието, който съдът е приел за съвместно разглеждане в производството с Разпореждане от 14.12.2023 г.

В хода на съдебното следствие повереникът на тъжителя и самият тъжител поддържат тъжбата и предявения с нея граждански иск.

Подсъдимият и неговия защитник оспорват тъжбата, не признават обстоятелствата изложени в нея. Оспорват гражданския иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото пр.пр. № 708/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Костинброд, ТО – Сливница е видно, че И.Г.К. е подал сигнал до Прокуратурата за нанесените му удари на 20.03.2023 г. от страна на подсъдимия Ц.Н..

От пострадалия, от подсъдимия, от свидетели - очевидци С.Б.С. и Т.В.Т. са снети обяснения за случая.

На подсъдимия е връчен Протокол за предупреждение да не влиза в пререкания, да не се саморазправя и да не оказва физически тормоз на И.К..

С влязло в сила Постановление на прокурора от 12.06.2023 г. е отказано образуване на досъдебно производство, доколкото деянието се преследва по тъжба на пострадалия до съда.

Горното е породило интересът у тъжителя да подаде тъжбата, с която е сезиран съда.

От представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение /л.10/ се установява, че на 21.03.2023 г. в 16.50 ч. пострадалия И.К. е посетил съдебномедицински кабинет, където му е извършен преглед, в резултат на който лекарят е констатирал наличие на подкожен хематом в областта на гърба, надлежащо на гръбначния стълб, кръвонасядания в областта на гърба в дясно. Дадено е становище, че така установените травматични увреждания се дължат на удари с или върху тъпи предмети с ограничени контактуващи повърхности, каквито биха могли да бъдат и ударите с юмруци и биха могли да бъдат получени по начин и време, съобщено от пострадалия, а именно нанесен побой от мъж на 20.03.2023 г. в 10.00 ч.

Обективираното в съдебномедицинското удостоверение се потвърждава и от изготвената и приета по делото Съдебно-медицинска експертиза /л.58/, която е дала заключение, въз основа на медицинската документация по делото и разпита на свидетелите, че на пострадалия е причинена контузия на гръдния кош, изразяваща се в кръвонасядане в дясно по лопатъчната линия, дъговидно кръвонасядане на 7 см под гореописаното кръвонасядане, кръвонасядане с подкожен хематом в областта на гърба на ниво десети гръден прешлен. В експертизата също е направен извод, че тези травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи премети с ограничена неохлузваща повърхност и 1 отговарят да са получени по начина, сочен в тъжбата – удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце. Вещото лице е дало заключение, че тези травматични увреждания, в съвкупност, са причинили болка и страдание на пострадалия като тези болки, при обичаен оздравителен процес, отшумяват за 7-10 дни.

При разпита си в открито съдебно заседание /протокол от 12.09.2024 г. л. 65/, вещото лице обосновава, че макар и да няма механизъм, който да установява с конкретика деня и часа на възникване на травмата, то има определени белези, по които може да се определи, приблизително, давността на една травма. В случая, обяснява, че от вида на травматичните увреждания и по специално цветът им се прави извод, че са възникнали във времевия период, който посочва пострадалия.

Съдът кредитира така обсъдената СМЕ като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалния опит и знания на вещото лице, което при изготвянето й се е ръководело и от наличните по делото материали. Експертизата не е оспорена от страните.

От показанията на свидетеля С.Б.С. /протокол от о.с.з. от 19.03.2024 г. л.31/ се установява, че същият е работил заедно с пострадалия на обект на фирма „Б.г.“ в гр.

Сливница на дата 20.03.2023 г., като И.К., на тази дата, извършвал там изкопни работи с багер и товарел с пръст камион, на подизпълнител от друга фирма, а свидетелят пренасял с машина Бобкат кофраж. Свидетелят отишъл при И., който бил извън багера си до камиона, който товарел, защото при него настанала глъчка, суматоха, викане, каране. Свидетелят бил на отстояние 5,6 метра от случващото се и видял, как И. тръгнал към багера си, а едно яко момче /посочва подсъдимия в залата/ започнало да го налага с юмруци по гърба. Свидетелят възприел 5, 6 и дори повече удари с юмруци от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, докато последният се отдалечавал към багера си. Едновременно с това подсъдимият изричал обидни думи срещу И. „мръсник, простак, не те е срам“, които думи били отправени, понеже И. бил закачил с багера си брезента на камиона, който е товарел. И. не отвръщал на ударите и на обидите, само се предпазвал и навеждал глава. Свидетелят е възприел на мястото на инцидента единствено пострадалия, подсъдимия и шофьора на камиона. След инцидента пострадалият останал на работното си място, но не продължил работа с багера, а изчакал във фургон до края на работното време, като се оплаквал, че го боли гърба. Свидетелят установява, че камионът, който товарел пострадалият след инцидента повече не се е върнал на обекта.

В противоположна посока са показанията на свидетеля Т.В.Т. /протокол от о.с.з. от 19.03.2024 г. л. 35/, който също е присъствал на инцидента, като шофьора на камиона, който е товарел с багера пострадалият. Този свидетел заявява, че действително е възникнал конфликт между пострадалия и синът на собственика на фирмата, в която работи свидетеля, а именно Ц.Н.. Конфликтът възникнал, тъй като при товарене на камиона от багериста /пострадалият/, последният направил няколко грешки при товаренето и скъсал платнището на камиона, с което се покрива товарът. Към момента на повредата на място били само шофьорът и багеристът. Шофьорът се обадил на началника си, както наричал сина на собственика на фирмата, в която работи, а именно подсъдимия и той дошъл на място.

Започнал да вика по багериста, тъй като същият за трети път бил късал платнище на камион на подсъдимия, но не го е удрял. След случилото се шофьорът и подсъдимият напуснали обекта и не се върнали повече. Установява, че в този ден за първи и единствен ден е извършвал превоз на този обект. Като е осъществил само един курс на товарене и извозване, като при второто натоварване, видял, че платнището е скъсано и не е извършвано второ товарене на камиона, поради тази причина. Свидетелят заявява, че на мястото на инцидента са присъствали само той, подсъдимият и пострадалият.

Предвид противоречията в съществената част от показанията на свидетелите, а именно относно конфликта между подсъдимия и пострадалия, съдът ги постави в условията на очна ставка. При извършването й свидетелят С. заяви, че е виждал свидетеля Т. и го 2 разпозна като шофьора на камиона, който е товарел пострадалия и който шофьор, към момента на инцидента е бил покрай камиона, обикалял около него. Свидетелят Т. от своя страна заяви, че не е виждал свидетеля С. и същият не е присъствал на инцидента. И двамата свидетели поддържат казаното от тях и всеки от тях заявява, че той казва истината.

Съдът като обсъди и прецени показанията на двамата свидетели-очевидци на случилото се, кредитира като логически, обективни и достоверни показанията на свидетеля С.. Това е така, доколкото същият не се явява заинтересован в полза или във вреда на някоя от страните в производството. Показанията му са логични и последователни и не се отличават от обясненията му дадени по пр.пр. № 708/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Костинброд, ТО – Сливница. Наред с това свидетелят разпозна шофьора на камиона, в който е товарел пострадалия, а именно свидетелят Т.. Сам последният заяви, че в този ден е бил единствения, в който е работел и човекът, който е товарел камиона му е бил пострадалият и е бил само два пъти през този ден на обекта, в който се е намирал и свидетел С. – веднъж при първото натоварване на камиона и втори път при опит за второ натоварване, което не се е осъществило, поради скъсания брезент. Това показва, че действително свидетелят С. е бил на мястото на инцидента, тъй като е видял и запомнил шофьора на камиона, който само този ден е бил на обекта и само в два момента – при първото натоварване на камиона и при опит за второ натоварване, когато е възникнал конфликта.

Показанията му кореспондират с медицинската документация по делото съдебномедицинско удостоверение и СМЕ, които установяват получените травматични увреждания и причинно – следствената им връзка с нанесени с удари със свита в юмрук ръка. Наличието на травматични увреждания у пострадалия, а именно хематоми по гърба и кръста на 20.03.2023 г. е възприела и свидетелката Габриела И.ова Костадинова – дъщеря на пострадалия /протокол от о.с.з от 19.03.2024 г. л. 33/.

Наред с това съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. в частта, в която заявява, че е възприел единствено виковете на подсъдимия срещу пострадалия, но не и нанасянето на удари спрямо него, доколкото съдът счита, че този свидетел е заинтересован в полза на подсъдимия, намира се в подчинено положение спрямо него, който възприема като свой началник, поради което и смекчава неговото поведение и угодно прикрива обстоятелствата с нанесените удари.

Отделно от това, съдът счита, че е възможно и свидетелят Т. действително да не е възприел ударите, доколкото свидетелят С. заявява, че е видял свидетелят Т., към момента на инцидента, покрай камиона, да обикаля около камиона, като нанасянето на ударите от страна на подсъдимия спрямо пострадалия е възможно да се е осъществило в момент, в който свидетелят Т. не е имал видимост към тях, докато е обикалял камиона.

В обясненията си подсъдимия Ц.Н., дадени преди приключване на съдебното следствие /протокол от о.с.з. от 12.09.2024 г.л.66/, същият отрича да е нанасял удари на пострадалия. Признава за възникналия конфликт с пострадалия на 20.03.2023 г., във връзка с повредено платнище на камиона при товарене с багера на пострадалия на обект в гр.

Сливница, както и че се е ядосал и го е нагрубил без да влиза във физическа саморазправа с него. Заявява, че не знае защо пострадалият смята, че го е бил.

Обясненията на подсъдимия не се ползват с висока степен на достоверност, доколкото същите имат и характер на защитно средство, а и в частта, че не е нанасял удари на пострадалия не се подкрепят от мнозинството доказателства по делото, а единствено от показанията на свидетеля Т., които съдът обоснова, че не кредитира в тази част, поради заинтересованост на свидетеля в полза на подсъдимия.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка намира от правна страна следното:

3

Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 НК.

От обективна страна: от обсъдените по-горе доказателства се установи, че подсъдимият съзнателно е причинил на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, доколкото са причинени кръвонасядания, които са от естеството си да причинят болки и страдания на пострадалия и са причинили реално такива, които кръвонасядания не водят до разстройство на здравето, доколкото отшумяват и се заличават за кратък период от време. Не са налице разкъсвания на кожата, отоци, които да обосноват разстройство на здравето, а и такова обвинение не е повдигано.