Определение № 2 от 03.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Б., 03.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501323 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№13125/11.11.2025г., подадена от Р. Г.

М. и Е. А. А., чрез адв. И. С., против Определение №1841/08.10.2025 г. по гр.

№962/25 г. по описа на РС-Р.

С частната жалба се обжалва определението, с което производството по делото е прекратено, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че е налице забрана за пререшаване на спора на основание чл.299 ГПК. Жалбоподателят се позовава на мотивите по гр.д.№ 71/2020г. на РС Р. стр.5, като сочи, че съдът в настоящото производство е приел точно обратното – че е налице частична идентичност между сградата по гр.д.№ 71/2020г. и настоящото -гр.д.№ 962/2025г. Изтъква се, че иска по гр.дело № 71/2020г. е отхвърлен защото описаната в постановлението за възлагане сграда, легитимиращо ищците като собственици, не съответства на сградата заснета с идентификатор ***, което е истина. Но това несъответствие се твърди, че се дължи именно на грешката в кадастъра, като между двете вещи (сгради) е налице пълно несъответствие поради грешното заснемане, защото се касае за две различни вещи. Твърди се, че вещта, която физически съществува, не съответства на вещта, отразена в кадастъра, поради което не е налице идентичност на предмета на спора по делата.

1

Жалбоподателят подробно обосновава тезата, че между двете дела не е налице съвпадение в предмета, а само в страните. Сочат се белезите, по които се индивидуализира една вещ - местоположение, граници, етажност и площ застроена и разгъната застоена площ (РЗП). В територии, за които има влязла в сила КК, обектите на кадастъра са и съответните сгради, които се отразяват с идентификатор. Поддържа се, че при такава карта на съответното населено място имотът се индивидуализира по начина, показан в кадастралната карта, дори когато в действителност е различен. Независимо от това по силата на закона, счита се, че вещта (в случая сграда) е такава каквато е посочена и описана в КК. Това е предмета на делото, спорната вещ. И тя е тъкмо такава каквато е описана КК, дори в действителност да е различна поради грешка в заснемането. Изтъква се, че СПН по делото обхваща именно тази предмет, така както е посочен в КК, а не обекта, който съществува в действителност, поради което не е налице идентичност на предмета по двете дела.

Оспорва се и доводът на съда, че по в решението по гр.дело № 71 /2020г. е обсъждал въпроса за грешка в кадастъра, тъй като такъв не е бил предявен, назначената експертиза не е обсъждала този въпрос и съдът не се е произнесъл валидно по него, като се твърди, че на място има четири сгради.

Сочи се, че грешка в кадастъра не може да се предявява с възражение, поради което и дори такова да е било направено с отговора на исковата молба по гр.дело № 71 /2020г. не е станало предмет на делото. На следващо място, в мотивите си към решението, съда се е ограничил да заключи, че грешката в кадастъра не води до промяна на собствеността, защото КК няма вещно прехвърлително действие. Което принципно е така, но в случая грешката в кадастъра води до невъзможност да се идентифицира имота, което не е взето в предвид от съда.

По изложените съображения се иска да се приеме, че сградата, предмет на иска по гр.дело № 962/2025г., а именно двуетажна масивна сграда, построена в северозападната част на УПИ-I първи, планоснимачен № 116 - сто и шестнадесети, в квартал 14- четиринадесети по плана на с.Б., община Р. одобрен със Заповед №РД- 15-0609/ 2007г.,на кмета на община Р. състояща се от: първи етаж - апартамент разположен в северната част на сградата с приблизителна застроена площ от 160 кв. метра, фоайе и стълбище, осигуряващо подход към втория етаж, пет броя студия всяко от които 2 състоящо се от стая със санитарен възел и преддверие, ведомствено кафене с кухня; втори етаж два апартамента, всеки от които с приблизителна площ от 160 кв. метра, четири броя студия и две стаи всяка със собствен санитарен възел, не е идентична със сграда с идентификатор *** по КККР на с.Б., община Р. поради и което не е налице хипотезата на чл.299 ГПК.

Иска се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на РС Р.за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в срока по чл. 267 ГПК е подала отговор и оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че изложените в нея доводи касаят съществото на спора, както че в нея се съдържат съпоставяния и твърдения за сгради, описани в постановление за възлагане и заснетата в КК сграда с идентификатор ************, като се твърди, че същите са различни и на това основание се сочи допустимост па исковата претенция. Насрещната страна поддържа, че именно тези обстоятелства са спорните и че по тях РС Р.се е произнесъл с решението си по гр.д.№ 71/2020г. , като ги е обсъждал по същество, а не по допустимост.

Твърди се идентичност на страните, предмета и основанието и по двете дела, а оттук и сила на пресъдено нещо за пререшаване на настоящия спор. Освен един и същи страни се твърди, че предмета е един и същ - предмет на двете дела е спор по отношение на сграда ************, като с решението по делото от 2020г. съдът е постановил влязъл в сила съдебен акт за цялата сграда, а предмет на настоящото дело е част от нея. След като с влязъл в сила съдебен акт съдът е отхвърлил искът на ищците да бъдат признати за собственици на цялата сграда с идентификатор ************, то на практика PC се е произнесъл и по собствеността на отделните части от същата сграда, каквато е сега спорната /искът е отхвърлен за по-голямото, което включва и по-малкото/. Изтъква се, че мотивите по гр.д. № 71/2020г. на РРС, съдът е обсъждал липсата на доказателства за собственост не само върху цялата сграда ************, но и по отношение на всичките четири отделни сгради от същата, които съществуват на място, в това число и сграда, представляваща двуетажна масивна сграда в северозападната част на УПИ I- I 16. кв. 14 по плана на с. Б., заснета като част от сграда с идентификатор ************, предмет на исковата молба по настоящото дело. Освен идентичност на страните и предмета и по двете дела е идентично поддържаното придобивано основание от ищците.

3

Развиват се подробни доводи за недопустимост и на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, който на основание цитираната задължителна съдебна практика /ТР/ като собственически иск, съдържа установителна правото на собственост част и се поглъща от предявен иск за собственост. След като последният е бил предявен и с влязло в сила решение, в което е обсъждана грешка в кадастъра, е отречено правото на ищците изцяло върху спорната сграда, то е недопустимо да се предявява отделен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за вещ, спрямо която спорът за собственост е приключил с влязло в сила решение. Сочи се, че искът по ЗКИР не е самостоятелен иск, а като вид установителен иск за собственост се обхваща и от силата па пресъдено нещо по предходното дело, по което РС Р.се е произнесъл по установителната част на претенцията, като я е отхвърлил по отношение на цялата сграда /а това включва и отделните и части, предмет на настоящото дело/. Връзката на предявените искове е обратна - след установяване на правата върху даден недвижим имот, съдът може да посочи, че същите неправилно са отразени в КК. След като съдебното решение гр. делото от 2020 год. отхвърля тази собственост в полза на същата сграда и за същите ищци е недопустимо да се обсъжда като отделен иск наличието на грешка в КК и отново да се преразглежда спорът за собствеността, решен с влязлото в сила решение по делото от 2020 г.. отделно се твърди липса на интерес от предявяване на иск по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, тъй като от влизане в сила на предходното решение не е извършвана промяна в кадастралната карта, т.е. не са настъпили нови обстоятелства. По изложеното се иска потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на направените в производството разноски.

Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими - частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

За да се произнесе по съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 962/2025г. по описа на РС Р.е образувано по искова молба от Р. Г. М. и Е. А. А., с която против К. Г. Х., са предявени следните искове – за признаване за установено по отношение на ответника К.

4

Г. Х., че е налице грешка в кадастралната карта на с. Б., изразяваща се в това, че двуетажна масивна сграда, построена в северозападната част на УПИ-I първи, планоснимачен № 116 - сто и шестнадесети, в квартал 14четиринадесети по плана на с. Б., община Р. одобрен със Заповед №РД- 150609/ 2007г., на кмета на община Р. състояща се от първи етаж апартамент, разположен в северната част на сградата с приблизителна застроена площ от 160 кв. метра, фоайе и стълбище, осигуряващо подход към втория етаж, пет броя студиа всяко, от които състоящо се от стая със санитарен възел и преддверие, ведомствено кафене с кухня; втори етаж два апартамента, всеки от които с приблизителна площ от 160 кв. метра, четири броя студия и две стаи всяка със собствен санитарен възел, погрешно е заснета като част от сграда с идентификатор *** по КККР на с.Б., община Р.одобрена със Заповед РД -18-1326 /24.07.2018 г. на ИД на АГКК, като сградата е построена в имот с идентификатор *** по КККР на с. Б., община Р. одобрена със Заповед РД -18-1326 /24.07.2018 г. на ИД на АГКК при съседи на имота по кадастрална карта имоти с идентификатори ***;

***; *** и *** – правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.

Предявен е и втори иск – за признаване за установено по отношение на ответника К. Г. Х., че ищците са собственици на двуетажна масивна сграда построена в северозападната част на УПИ-1 първи, планоснимачен № 116 сто и шестнадесети, в квартал 14- четиринадесети по плана на с.Б., община Р. одобрен със Заповед №РД- 15-0609/ 2007г.,на кмета на община Р. състояща се от първи етаж апартамент разположен в северната част на сградата с приблизителна застроена площ от 160 кв. метра, фоайе и стълбище, осигуряващо подход към втория етаж, пет броя студиа всяко от които състоящо се от стая със санитарен възел и преддверие, ведомствено кафене с кухня; втори етаж два апартамента, всеки от които с приблизителна площ от 160 кв. метра, четири броя студия и две стаи всяка със собствен санитарен възел – правно основание чл.124 ГПК.

В срока за отговор по иска от ответника е направено възражение за недопустимост на искове, тъй като между същите страни е налице влязло в сила решение по гр. дело № 71/2020г. на РС - Р. по което спорът за собственост на цялата сграда с идентификатор *** по КККР на с. Б. е разрешен.

5

С обжалваното определение 1841/08.10.2025г., съдът е прекратил производството, на основание чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. От представените доказателства и направена служебно справка в деловодната система съдът е установил, че на 09.11.2021г. е влязло в сила съдебно решение № 503059/15.10.2021г. по гр. дело № 71/2020г. на същия съд по иск с правно основание чл. 108 от ЗС , с предмет Сграда с идентификатор № ************ по КККР на с. Б., предявен от ищците срещу ответницата Х., по което решение искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че предмета на сегашния спор е частично идентичен с предмета на спора по гр.д. № 71/2020 г. на РС - Р. тъй като сега предмет на делото е част от сграда с идентификатор 02693501.1 16.2, а по предходното дело - предмет на спора е бил цялата сграда. Прието е още, че освен едни и същи страни в настоящето производство ищците основават правата си на същите твърдения и придобивни основания, които са поддържали и в рамките на гр.д. № 71/2020 г. по описа на РС-Р.и по които е налице сила на пресъдено нещо. Също така е изтъкнато, че в съдебния си акт съдът е обсъждал липсата на доказателства за собственост, както върху цялата сграда ************, така и по отношение на съществуващите на място четири отделни сгради от същата, в това число и сграда, представляваща двуетажна масивна сграда в северозападната част на УПИ 1-116, кв. 14 по плана на с. Б., заснета като част от сграда ************.