Решение № 1621 от 21.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1621 гр. В. 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110200765 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Димитринка Димитрова като управител на ЕТ "М.-93 – Д.Д., против Наказателно Постановление № В- 001023 / 24.01.2023г. на Директора на регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т., С. към КЗП, с което е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1 000 /хиляда / лева, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма .

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди че обекта представлява заведение с общо 12 места поради което не подлежи на категоризация съгласно чл. 120 т.2 от ЗТ. Поради това и се твърди, че неправилно наказващият орган е приел, че обекта разполага с повече от 12 места за сядане и консумация, респективно че е допуснато административно нарушение. Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от управителя Димитрова, която поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество пледира за отмяна на постановлението като се сочи, че към бара не е имало повече от 12 места за 1 сядане.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, депозирано е писмено становище за неоснователност на жалбата и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2022 г. служители на КЗП-В. един от които св. Г. и О., извършили проверка в . в гр. В. ул. „Г.К." № 21, вх. Б, в обект - заведение за хранене и развлечение /снек - бар „Дженаро" стопанисван от въз.дружество.

В хода на проверката се установило се, че извършва дейност в негатегоризиран туристически обект -заведение за хранене и развлечение снек-бар "Дженаро" .

Според проверяващите на видно място в обекта имало поставено удостоверение № 3282/13.06.2005г., валидно до: безсрочно, 1 звезда, капацитет - 50 места, собственик: Б.И.М. издадено от Община В..

Поради това проверяващите приели, че в обекта няма и не се представя актуално удостоверение за определена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съгласно чл.133, ал.2 от ЗТ /обн. в ДВ, бр.ЗО от 26.03.2013г., в сила от 26.03.2013г./ срокът на издаденото удостоверение за определена категория на туристическите обекти по ал. 1 е 5 години с изключение на срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното. В ПЗР на ЗТ в §5, ал.1, т.5 е регламентирано, че „Подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2 се извършва, както следва:

1. за категоризираните туристически обекти през 2004 и 2005г. - през 2014г.".

Поради това св. Г. съставила против въз.дружество, акт за установяване на нарушение, а именно че търговецът не е изпълнил административното си задължение да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 114, т. 1 от Закона за туризма . Актът бил предявен на възз. Димитрова. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения били направени и депозирани. Същите били разгледани от АНО, но не били приети

2

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл. 114, т. 1 от Закона за туризма . За него и на основание чл.

206, ал. 1 от ЗТ на въз.дружество било наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 1 000 лв.

В хода на съдебното следствие бе разпитана св. Г. -актосъставител, която си спомни за случая с необходимата конкретика. Съдът кредитира нейните показания изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.

От тях се установи, че при проверката е преброила около 14 места за сядане, но не може да посочи къде са се намирали. При проверката на место е съставила констативен протокол в който обаче не е описала местата за сядане.

При повторния си разпит сочи, че е преброила местата, но не ги е описала защото е била заета друго.

Разпитана бе и свид. О. свидетел по акта, която също сочи, че местата са били 14, но няма спомен къде и как са били разположени. Няма спомен дали в двете сепарета разположени в закритата част на заведението са могли да седнат двама или трима човека. На втората проверка в заведението не е присъствала.

До разпит бе допуснат и св. Г. – редовен посетител в заведението. От нейните показания се установи, че към заведението представлява помещение не повече от 18 квадрата с няколко места вътре. Местата са максимум 2 броя на сепарето и една служебна маса, която ползва от персонала. На вън имало две маси с по два стола и една маса с три стола. Съдът кредитира показанията на св. Г., доколкото не противоречат на останалите доказателства по делото.

В деня на проверката 02.09.2022г. има съставен констативен протокол, в който е посочено, че има заети 2 броя маси с общо 4 клиента.

Няма посочени общ брой маси и места за сядане на тях, както пред заведението така и вътре в него. Няма снимков материал.

По делото е представен и констативен протокол от 07.11.2022г. в който е посочено, че управител на въз.дружество отказва да подпише акт.

Описано е, че към момента на проверката заведението разполага с 14 места за обслужване на клиенти.

3

По делото има съставен констативен протокол от 02.02.2023г. в който е описано, че заведението разполага с 10 места.

Към материалите по адм.преписка е наличен констативен протокол от 28.09.2022г. на заведение със същия адм.адрес, видно от който заведението има нужната категоризация. Доказателства в тази посока са представени по преписката представено е и удостоверението, но същото е издадено на друго юридическо лице.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е неоснователна

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т., С. към КЗП, съгласно заповед № 171/09.03.2017 г. на Председателя на КЗП.

В хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани и принципно правилно определени.

Допуснати са обаче съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

На първо място не е посочено какъв е вида на заведението и дали се предлагат храни, пакетирани храни или напитки в него. Не е уточнено дали 4 проверяваното заведение е туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ. Според § 1, т. 36 от ДР на ЗТ , в § 1, т. 36 "бар" е заведение, в което се предлагат богат асортимент алкохолни и безалкохолни напитки, коктейли, топли напитки, ядки, сладкарски и захарни изделия, ограничен асортимент кулинарна продукция. Липсват факти от който да може по несъмнен начин да се изведе извод за вида на заведението.

От показанията на разпитаните свидетели не се установява провереният обект да притежава обективните характеристики на този вид заведение. Спорният елемент в настоящият казус обаче е дали конкретното заведение подлежи на категоризация. В жалбата се твърди, че към бара не е имало 12 места за сядане, поради което и не е било налице задължение за категоризирането му.

За да се установи по безспорен и категоричен начин броя места в заведението и то към момента на проверката, т.е. датата на извършване на нарушението, това обстоятелство следва да е установено от проверяващите по несъмнен начин. В деня на проверката 02.09.2022г. има съставен констативен протокол в който е посочено, че има заети 2 броя маси с общо 4 клиента.

Няма посочени общ брой маси и места за сядане на тях, както пред заведението така и вътре в него.

В съставен констативен протокол на 07.11.2022г. един месец покъсно е посочено, че има 14 места за обслужване на клиенти, като те не са описани. В протокол от м.02.2023г. е попосочено, че местата са 10.

Наказаното лице няма за задължения за доказва своята невинност/арг.

103 ал.3 НПК във вр. чл. 84 от ЗАНН/. НП следва да се потвърди само ако адм. нарушение е доказано по несъмнен начин с всички негови съставомерни признаци от обективна и субективна страна, с годни доказателства и по предвидения в закона ред.

В тази посока съществено разминаване има в описанието на нарушението в обстоятелствените части на процесното НП и съставения АУАН. Докато в АУАН няма описание на местата за сядане, а само на обстоятелството установено при проверката – заети две маси с общо четирима клиента, то вече в обстоятелствената част на НП се съдържат нови факти – обекта разполага с 14 места. Това обстоятелство е ново и неустановено в хода на адм.проверка и съответно не намерило отражение в 5

АУАН. Това обстоятелство също така не е отразено и проверено в деня на извършване на проверката на место. Именно броя на места за обслужване на клиенти в заведението определя и съставомерността на нарушението. Факти в тази посока не може да се извеждат едва в НП.

Едва след направено възражение в тази посока административно наказващия орган започва проверка по отношение на броя места в заведението.

Съгласно разпоредбата на чл. 120, т. 2 от ЗТ сочи, че не подлежат на категоризиране заведенията за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане.

Поради това и спорният елемент в случая е колко места за сядане е имало към 02.09.2022 г. в проверения обект. В показанията си проверяващите се сочи, че са били изброени 14 места, като те не могат да фиксират местоположението им и за тях няма съставен констативен протокол. Спорът е сведен до броя места за клиенти, те повече ли са от 12 или по-малко. Двете проверяващи не дават ясен и категоричен отговор на този въпрос, липсват и обективни данни, въз основа на които да бъде установено това обстоятелство към датата на проверката.

Съгласно чл. 120, т. 2 от ЗТ , не подлежат на категоризиране по този закон заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти. В АУАН не е посочен броят на местата за сядане, а и не са ангажирани никакви доказателства от АНО какъв е точно техният брой, за да се прецени дали е необходима категоризация или не.

Вписването на това обстоятелство едва в процесното НП не санира допуснато нарушение.

Поради изложеното съда няма да излага съображения по наведеното твърдение на въз.дружество, че е имало служебна маса която не се е ползвала за клиенти, тъй като изобщо не е установен броя на местата в обекта.