Определение № 4 от 06.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Плевен, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400501054 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание частна жалба вх. № 33510/23.10.2025г., подадена от „СИТИ КЕШ“ООД гр.София, чрез Адвокатско дружество“ ***, ***, М.“, чрез адвокат Х. М. от САК против Определение № 4974/04.10.2025г., постановено по гр.д. № 6922/2024г. на ПлРС, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение № 994/02.07.2025г. по същото дело в Частта за разноските – за адвокатско възнаграждение, присъдено на адв. Е. Г.

И. от АК – Пловдив, като процесуален представител на ищцата Л. В. С. от гр.Плевен, ЕГН **********.

В частната жалба се твърди, че определението на РС-Плевен е неправилно.

Оплакват се, че неправилно ПлРС е преценил, че следва да се изплати възнаграждение по чл.38 от ЗАдв в посочения размер, тъй като представените по делото доказателства опровергават извода за наличие на основанията за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата. Твърдят, че не следва да бъдат присъдени разноски в полза на процесуалният представител на Л. В. С., тъй като от същото лице има заведени и други аналогични производства със същите страни във връзка с неизпълнение на задължения по различни Договори за кредит, че исковите молби са подадени в отделни производства 1 при злоупотреба с право, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В тази насока са изложени подробни доводи и съображения, цитирани са множество съдебни актове на различни съдилища.

Навеждат доводи, че така присъденото възнаграждение е по два иска, с които се защитава един и същ материален интерес и предвид това на ищцата не се дължат разноски и по двете претенции. От Дружеството твърдят, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в националното законодателство, като е цитирана съдебна практика на СЕС и на национални съдилища в тази насока. Смятат, че справедливият размер за адвокатско възнаграждение следва да е значително по-нисък от посоченият ориентир в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа.

Молят съда да отмени определението на ПлРС и да постанови друго, с което да бъде уважена подадената от Дружеството молба по чл.248 ГПК и съда да откаже присъждане на претендираните от ищцата разноски за адвокатски хонорар предвид злоупотребата с процесуални права, а при условията на евентуалност - да ги намали значително.

Ответникът по частната жалба Л. В. С. от гр.Плевен чрез адвокат Е. Г. И. от АК - Пловдив е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище, че частната жалба е неоснователна, а постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. В отговора са изложени подробни съображения, че е налице оказана безплатна правна помощ, че върху възнаграждението следва да се начислява ДДС, като в тази насока е посочена съдебна практика - множество съдебни актове на различни съдилища.

Възразява, че не е налице злоупотреба с права, тъй като ищцата добросъвестно е защитавала свои права.

По отношение на Договора за правна защита и съдействие в отговора се твърди, че изложеното в жалбата е несъстоятелно, т.к. единствената страна, която може да оспорва осъщественото представителство е ищеца пред ПлРС – Л. В. С., а не трета страна, каквато е Дружеството за отношенията адвокат клиент. Навежда доводи, че в Закона не е посочено адвокатско възнаграждение да се присъжда само и ако е представен в оригинал от Договора между страните за правна защита и съдействие.

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежен 2 жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че не е обвързан от определените с Наредба №1/2004г. - НВАР - размери на минималните адвокатски възнаграждения - съобразно практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С202/2004 на СЕС.

Съгласно решението, делегирането на частноправен субект - в случая Висшият адвокатски съвет, на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения, представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази Наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато този размер се явява несъразмерно висок, с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното производството.

Съдът е приел, че прилагайки директно Наредбата, се отнема правото на Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /в този смисъл Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС/.

Допустимо е Съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Съдът е отбелязал също, че Наредбата е приета от ВАС - орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите. Съдът на ЕС е 3 извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред /в този смисъл Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО, Решение №6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №1061/2018г. на СГС; Определение №2514 от 23.05.2018 г. по в. ч. гр. д. №407/2018г. на ОСБлагоевград; Решение №95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д.

№95/2018г., Определение №1371/15.09.2023г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./

По изложените съображения, Съдът е приел с решението, че не е обвързан от опредените с НВАР, минимални размери на адвокатските възнаграждения. Определил е възнаграждение съобразно реалната фактическа и правна сложност на делото, поради което приел, че посоченият в Наредбата минимум не отговаря на посочените цели и критерии за прилагането й.

Приел също така, че не следва да бъдат приобщавани множество искови молби по множество други дела между същите страни, нито Списъците с разноски по тях - отделните производства са образувани въз основа на различни Договори, предмет на посочените граждански дела са различни Договори, сключени между страните, между които няма никаква връзка.

Ищецът може да инициира различни производства за да защитава своите права, като обстоятелството, че не са били обединени в едно производство е само по преценка на Съда, а не зависи от волята на страните.

Също така Списъците с разноски по всяко дело следва да са различни, предвид различната цена по различните Договори, и тяхното сравняване като посочено възнаграждение е недопустимо. Съдът намерил, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв е достатъчно да е представен Договор за правна защита и съдействие, сключен между страна в процеса и адвокат пълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото-физическо лице, което се намира в затруднено материално положение, както и да е направено искане за присъждането на такова 4 възнаграждение.

Приел, че съдът няма задължение по Закон да проверява дали страната е материално затруднена, за да може да уговаря с адвоката пълномощник на същата, безплатна адвокатска правна помощ и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, доколкото се касае за вътрешни отношения между представител и представляван. При уговорено адвокатско възнаграждение между представител и представляван, което е заплатено от представлявания, разходите се присъждат в полза на страната-упълномощила адвоката по делото, а при осъществена безплатна адвокатска защита и съдействие на материално затруднено физическо лице-страна в производството, разноските се присъждат на адвоката / както е в настоящия случай/, тоест и в двата случая се дължи адвокатски хонорар предвид изхода на делото. Във връзка с гореизложеното намерил, че определеното адвокатско възнаграждение е справедливо, с оглед фактическа и правна сложност на делото и приел подадената молба по чл.248 от ГПК за неоснователна и я оставил без уважение.

Тези мотиви се споделят от настоящата инстанция и при условията на чл.272 ГПК същата препраща към тях при мотивиране на своето определение.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че било невъзможно да се установи дали представеният по делото Договор за правна помощ е свързан с конкретното първоинстанционно гражданско дело на ПлРС, а не с някое от множеството други дела, заведени пред същия съд от същата ищца и дали с този Договор страните по него не били уговорили всъщност само подаването на една искова молба, а пък били подадени двадесет и три такива искови молби, поради което не следвало изобщо да се присъждат разноски за повече от едно производство.

Процесният Договор за правна помощ от 19.11.2024г. – на л.15 от делото на РС-Плевен е представен именно с конкретната искова молба, по която е образувано гр.д.№ 6922/2024г. на ПлРС, заедно с адвокатското пълномощно, като тези документи са описани изрично като приложения към исковата молба.

Този Договор съдържа необходимите за неговото индивидуализиране реквизити, като е естествено, че в него не се сочи номера на гражданското дело, доколкото към момента на изготвянето му няма как да се знае кое ще е 5 образуваното дело при ПлРС под номер за да бъде посочен. Фактът, че процесния договор за правна помощ и пълномощното са приложени именно към тази искова молба, е показателен за волята на страната по делото да упълномощи адв. Е. И. да осъществява процесуалното й представителство по това конкретно дело и то при условията, посочени в конкретния Договор за правна помощ, а именно безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.

Що се отнася до това дали в конкретния случай е било налице правото на адвоката да предостави безплатна правна помощ и дали процесният договор за правна помощ бил непълен, доколкото не било изрично посочено в него коя точно хипотеза на чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв се имало предвид в конкретния случай - в настоящото производство изобщо не е необходимо да се изследва по същество този въпрос, а е достатъчно единствено пред съда да е представен Договор за предоставяне на безплатна правна помощ на някоя от хипотезите на чл. 38 от ЗАдв, за да може да се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на оказалия безплатна правна помощ адвокат.

Доколкото не е постановено тълкувателно решение по въпроса „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл.38, ал.2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“, Плевенски окръжен съд се придържа към практиката на тези съдилища, които приемат, че това не следва да се изследва изрично и да се преценява от съда, доколкото не това е прекия предмет на делото в производството по което е представен процесния Договор за безплатна правна помощ.