Решение № 306 от 06.03.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2310/2025
- Вид
- Решение № 306
- Подписан
- 06.03.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Радослав Георгиев, Фаня Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал.1, т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 306 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове:
Ф. Рабчева Калчишкова
Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300502310 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. М. Р. против решение № 3627 от 17.07.2025 г., постановено по гр. д. № 8416/ 2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с., с което се признава за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на В. М. Р., Е. В. Д. и А. В. М., че Д. Д. Щ. и М. Д. Щ. са собственици на поземлен имот № ***, по Плана на новообразуваните имоти в местност „Д***” в землището на с. С., ЕКАТТЕ ***, община Брезово, одобрен със Заповед № ЗД — 04-3 от 16.07.2008 г. на Областен управител на област Пловдив, находящ се в с. С., общ. Брезово, обл. Пловдив, местност „Д**”, с площ 1131 кв. м., вид територия — селско стопанство, начин на трайно ползване: ниви, при съседи на поземления имот: полски път; имот № ***; имот № ***; имот № *** имот № ***.
Жалбоподателят сочи, че процесният имот бил възстановен на наследниците на А.
С. К., съгласно Заповед № 9 от 05.01.2009г. като за първи път имотът бил индивидуализиран именно с тази Заповед, което не било обсъдено от районния съд.
Жалбоподателят придобил 4/6 идеални части по силата на Нотариален акт за дарение и покупко – продажба от 2024г., като ищците под никаква форма не били осъществили явно и непрекъснато владение върху спорния имот. Като свидетел бил разпитан прехвърлителят на жалбоподателя и бивш собственик на имота - Т. К., който заявил, че преди пет години ищецът лично поискал да закупи процесния имот, което било достатъчно за отхвърлянето на иска. Отделно от това собствениците заплащали и данъци за имота, което също не било отчетено от съда. Сочи се, че не било достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, а владението трябвало да се осъществява по начин, по който собственикът да може да узнае. В тази връзка ищците под никаква форма не били свели до знанието на собствениците, че имали претенции по отношение на спорния имот. Отделно от това придобивната давност не била започнала да тече от 1995г., тъй като имотът бил индивидуализиран едва с посочената по-горе заповед от 2009г. Липсвало и позоваване 1 от ищците на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Действително позоваването не било елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, но това не означавало, че придобиването на правото на собственост настъпвало автоматично с изтичането на установения в закона срок. Принцип в гражданското законодателство било, че вещните права се придобивали въз основа на волеизявление за това. Излага становище, че до момента в който намерението за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, то не могло да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици се зачитали от момента на изтичане на законно определения срок. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В срок е постъпил и отговор на въззивна жалба от Д. Д. Щ. и М. Д. Щ., чрез пълномощника им, с който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, по подробно изложени съображения. Моли се същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след като съобрази материалите по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявена от Д. Д. Щ. и М. Д. Щ. против В. М. Р., Е. В. Д. и А. В. М. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с №** по План на новообразуваните имоти в местност „Д***“, землището на с. С., ЕКАТТЕ ***, община Брезово, одобрен със Заповед № ЗД04-3 от 16.07.2008г. на областния управител на Пловдив, находящ се в с. С., общ.
Брезово, обл. Пловдив, местност „Д**“, с площ от 1131 кв.м.; вид територия – селско стопанство; начин на трайно ползване: ниви; при съседи на поземления имот: полски път, имот с №****; имот с № ****; имот с № ****; имот с №***.
Изложени са твърдения в исковата молба, че с нотариален акт за собственост №125, том 14 от 1995г. Д. Щ. бил признат за собственик на 600/700 ид.ч. от дворно място, представляващо имот с №****, находящ се в м-ст. „Д**, землището на с. С* общ. Брезово, обл. Пловдив. Сочи се, че от 08.06.1995г. ищците установили фактическа власт върху целия имот, описан в посочения нотариален акт, както и върху съседния имот, представляващ поземлен имот с №***, който е процесният по делото.
В края на 1995г. ищецът Д. оградил двата имота, а именно този, за който бил признат за собственик с №***и процесния имот с №***, като в последния поставил и два метални гаража. Твърди се, че от 08.06.1995г. до настоящия момент ищците необезпокоявано владеели като свой поземлен имот с №***. и в тяхна полза изтекла придобивната давност. В началото на месец април 2024г. обаче, при извършена от ищците справка, същите установили, че ответникът В. Р. бил вписан като собственик на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот с №***., по силата на нотариален акт за покупко-продажба №25 и нот.акт за дарение с №24 от 2024г., а пък за останалата част от недвижимия имот като собственици били вписани наследниците на А* С* К*. Сочи се, че първият ответник В. Р. придобил собствеността си върху процесния имот от Е.
В* Я*, Ж* В* В* и Т* С* К*, които били наследници и наследили 4/6 ид.ч. от имота от своя наследодател А* С* К*, а пък ответниците Е. В. Д. и А. В. М. били също наследници на А* С* К* и наследили 2/6 ид.ч. от процесния имот от наследодателя си.
Постъпил по делото е писмен отговор от В. М. Р., чрез адв. М. Х., с който се взема становище за неоснователност на иска. Излага твърдения, че процесният имот бил възстановен на наследниците на А*С* К* съгласно Заповед №9/05.01.2009г. на кмета на община Брезово. Сочи се, че ответникът придобил общо 4/6 ид.ч. от спорния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба и нотариален акт за дарение, двата 2 от 2024г. Ищците не били осъществили владение по отношение имота, нито в принципен план, нито манифестирали владението си спрямо самите собственици. Не било достатъчно владелецът да манифестира отношението си към вещта само пред трети лица, ако собственикът не могъл да узнае. На следващо място, моментът, от който започвала да тече придобивната давност не бил посочения от ищците през 1995г., а този период започвал да се брои от издаването на Заповедта на кмета на община Брезово от 2009г. Ищците не били свели до знанието на ответника, че имали претенции по отношение на имота. Отделно от това Д. Щ. лично изявил пред Р. намерението си да закупи процесния имот, което водело до извод, че ищецът бил с ясното съзнание, че имотът бил чужда собственост. Данъците били заплащани от продавача. Липсвало и позоваване на изтекла в полза на ищците придобивна давност.
Придобиването на правото на собственост не настъпвало автоматично с изтичането на установения в закона срок. НеобхоД. било наличието на потвърждение на намерението за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Постъпил е и отговор на исковата молба от Е. В. Д., с който е изразено становище за допустимост и основателност на иска. Ответницата признава, че процесният имот бил изоставен и не бил ползван. По нейни данни имотът се ползвал от непосредствените съседи на имота – Щ.и. Това датирало от момента, в който последните закупили техния собствен имот.
Постъпил е и отговор от А. В. М., с който заявява, че няма претенции към спорния имот. Същият никога не бил владял от ответницата. Имотът се ползвал от Щ.и.
В производството пред Районен съд са събрани следните доказателства:
Представен по делото е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №125, том 14, дело №8041/1995г. от 08.06.1995г., по силата на който Д. Д. Щ. е признат за собственик на 600/700 ид.ч. от дворно място, находящо се в с. С*, обл.
Пловдив, местност „Д***“, цялото с площ от 700 кв.м., представляващо имот с пл.номер 102, парцел XI, ведно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 31.70 кв.м., при граници на целия парцел: С* Ш*, Л* Т*, С* и К* С* и улица.
Видно от съдържанието на удостоверение №94-00-1054-1 от 08.05.2024г., издадено от община Б* по искане на Д. Д. Щ., новообразуваният имот с №62.102, в местност „Д*“, землището на с. С*, ЕКАТТЕ **, общ. Брезово, съответства на част от дворно място, представляващо имот с пл. №102, парцел XI в кв. 10 по предходен кадастрален, застроителен и регулационен план.
Като доказателство е приета Заповед №9 от 05.01.2009г. на кмета на община Брезово, видно от която на основание пар.4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност „Д**“, землището на с. С***, одобрен със Заповед № ЗД-04-3/16.07.2008г. на областния управител на обл. Пловдив и въз основа на Решение № 6781/06.03.1992г. по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ на ПК „Брезово“, е наредено правото на собственост да бъде възстановено на наследниците на А* С* К* по отношение на новообразуван имот на земеделска земя, находяща се в местност „Д***“, в землището на с. С*, общ. Брезово, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № ЗД-04-3/16.07.2008г. на областния управител на Пловдив, с идентификатор №***, с площ от 1131 кв.м., с предназначение: нива; при граници: полски път; ПИ №* /Д. Д. Щ./; ПИ №*/нива/; ПИ №*** /двор, стопанисван от общината/; ПИ №*** /нива – С* С* К*/. Посочено е, че заповедта е влязла в сила на 21.01.2009г.
Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот №25, том 1, рег.
№623, дело №23/2024г. от 22.01.2024г., от съдържанието на който е видно, че Ж* В* 3
В* дарява в полза на В. М. Р. притежаваната от него 1/6 ид.ч. от съсобствения недвижим имот, останал по наследство от А* С* К*, представляващ поземлен имот с №*** по плана на новообразуваните имоти в местност „Д***“, землището на с. С*, общ. Брезово, област Пловдив, ЕКАТТЕ ***, одобрен със Заповед № ЗД-043/16.07.2008г. на областен управител на обл. Пловдив, целият имот незастроен с площ от 1131 кв.м., вид територия: селско стопанство; начин на трайно ползване: нива; при граници на имота: полски път; ПИ №* ПИ №*; ПИ №6*; ПИ №*.
Видно от съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №26, том 1, рег.№624, дело №24/2024г. от 22.01.2024г., Е. В. Я., като собственик на 1/6 ид.ч. и Т. С. К., като собственик на 2/6 ид.ч., продават на В. М. Р. изцяло притежаваните от тях общо 3/6 ид.ч. от съсобствения им недвижим имот, останал по наследство от А. С. К., а именно: поземлен имот с №*** по плана на новообразуваните имоти в местност „Д***“, землището на с. С., общ. Брезово, област Пловдив, ЕКАТТЕ ***, одобрен със Заповед № ЗД-04-3/16.07.2008г. на областен управител на обл.
Пловдив, целият имот незастроен с площ от 1131 кв.м., вид територия: селско стопанство; начин на трайно ползване: нива; при граници на имота: полски път; ПИ №***.
Представени са още данъчна оценка за поземлен имот с №***., скица № 254/17.04.2024г. за имот с №***., както и скица с №287/07.05.2024г. за имот с №***.
Прието е и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след посещение на място в процесния недвижим имот, е констатирало наличието на плодни дървета на възраст около 15 години, наличието на външна масивна тоалетна около 2 кв.м., наличието на „слог“, по който били изработени бетонови стъпала. Констатирано е, че в имота има изградена чешма, напоителна тръба, имаща за цел напояване на дворното място на спорния имот, както и монтирани два метални гаража, положени на бетонова основа, с размери 11 кв.м. и съответно 13 кв.м.
Вещото лице е отбелязало в заключението още, че през ПИ ** и ПИ *** има обособен черен път с цел да се обслужва ПИ ***. Този път е отбелязано, че бил личен и обслужвал само ПИ *** и бил затворен с метална двукрилна решетъчна врата.
Разпечатката съдържа 36 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dff846f2-5333-4a36-89a3-8b9729076209