Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1177 от 05.10.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 948/2022
Вид
Протокол № 1177
Подписан
05.10.2022
В сила
05.10.2022
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 119 и 121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 119 и 121 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1177 гр. Пазарджик, 04.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20225220200948 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателя М. Ж. Д.- уведомен от предходното съдебно заседание се явява лично и с адв. А. Н. от САК, надлежно упълномощен.

За административно наказващ орган Директор на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“- уведомен от предходното съдебно заседание се явява юрк. Й., надлежно упълномощена.

Актосъставителя П. А. Р.- редовно призован, се явява лично.

Свидетелите Д.П.Д. и И.К. А.

- при режим на довеждане от процесуалния представител на жалбоподателката се явяват лично.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ЮРК. Й.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на явилите свидетели, както следва:

П. А. Р. – на 36 години, българин, български гражданин, женен, с висше 1 образование, неосъждан, в служебни отношения АНО, без родство с жалбоподателя.

Д.П.Д. – на 56 години, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без служебни отношения с АНО, жалбоподателката ми е съпруга.

И.К. А. – на 54 години, българин, български гражданин, разведен, с средно образование, неосъждан, без служебни отношения АНО, без родство с жалбоподателя.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят истината.

Свидетелите А. и Д. напуснаха съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на св.Р.

СВ. Р.: Знам за случая. Относно акта е съставен по чл.40, ал.4 по официални документи. За случая на проверката аз бях от екипа, които извърши проверката. С колегите в деня ... г. отидохме да извършим проверка на обект за винопроизводство. Когато отидохме на адреса минахме през задния края на имота, където всъщност е портала на винарната. Като пристигнахме там бяха г-н Д., г-жа Д. и другият свидетел, който е тук.

Слязохме, легитимирахме се със служебни карти на лицата и обяснихме за проверката и какво предстои. Те ни въведоха във винарната и заедно с тях направихме оглед на съдовете и всички действия нужни за проверката.

Излязохме на двора да поогледаме периметъра на обекта. Там в навес с малка стая открихме съдове пълни с органолептични свойства, миризма и цвят на етилов алкохол и в тази стая до навеса имаше малък съд за производство за дестилиране на гроздови джибри. Г-н Д. беше с нас през цялото време.

Питахме го знае ли какво има в тези съдове. Първо каза, че не знае, после каза, че е ракия. Казахме му, че трябва да ни представи документи за нея и, че трябва да има платен акциз при което той заяви, че не може да ни предостави такива. Каза, че може да предостави документи за ракията в мазето му.

Помолихме го на заведе там. Той изпрати г-жа Д. да събере документите и ни заведе в приземен етаж на жилищната постройка. Там имаше в различни съдове имаше държано количество за което имаше и представи документи.

Даже мисля, че единия документ беше издаден от митницата. Видяхме в ляво 2 врата за друго помещение. Попитахме го какво има там при което той каза, че нямало нищо. Отвори ни, влезнахме с колегата М. бяхме само двамата.

Колегата Й. обезпечаваше обекта от вън. Влезнахме вътре и на лявата стена забелязах плоскост, дървена или гипскартон беше с дървена рамка и сложена закачалка, но ми стана странно защо тази плоскост има панти. Питах г-н Д., той заяви, че нямало нищо. Като му зададох въпроса защо са сложени панти, той леко се стъписа. Дръпнах райбера и вратата се отвори. Оказа се, че е врата и там има друго помещение, в което установихме мисля десет съда пълни също с такава течност. Питахме какво е това, а той вече каза, че е ракия.

Направихме полеви тестове с полеви уред, който показа различни алкохолни градуси. Пак го питахме дали за нея може да представи документи, при което той заяви, че не може. Качихме се горе да си пишем документацията, която върви с проверката. Г-жа Д. тогава заяви, че всичката ракия за която не могат да представят документи е нейна. Те имаха достатъчно време с г-н Д. да си комуникират, не сме ги разделяли. Ние сме там да си свършим работа, а не да тормозим хората. Длъжни сме да питаме на кои е стоката и дали могат да се представят данъчни документи. Г-жа Д. заяви, че ракията е нейна и г-н Д. нямал общо с въпросната ракия. Въпросното количество за което бяха представени документите не е предмет на акта, не е изземвано и към него не сме имали претенции. Всеки от екипа си има задачи, беше уведомен разследващ инспектор, който пристигна започна си с неговите си задачи. Ние помагахме с изземването на стоката, основно беше това. Колегата М. се занимаваше с оформяне на протокола. По изземването г-н Д. ни предостави камионче и съдове, за да можем да я изземем ракията. Съдействаше ни с каквото можеше. Даде ни помпа и маркуч и в негово присъствие беше преместена ракията. Част от ракията, която не се събра беше в бидони.

Разследващия иззе и съда за дестилиране, който беше открит във външното помещение. Г-жа Д. се яви, мисля, че беше призована с писмо-покана и се яви с адвокат. Беше съставен и връчен акта. Устно не ни е казала да има някакви възражения. Доколкото си спомням каза, че ще ги подаде по-късно. При съставяне на акта аз бях в помещението. Аз съм актосъставителя и аз вземам решение кой да присъства в момента на съставяне и връчване на акта. Адв. Н. беше допуснат след като ми представи пълномощно и служебна карта. Аз не мога да кажа защо адвоката не е подписал официалния документ. Не мога да кажа, че не му е дадена възможност след като през цялото време беше до 3 доверителката му. Акта е съставен на неговата доверителка и нейния подпис седи отдолу. За нас не е нужно да има сигнал след като има регистриран обект, който подлежи на контрол. Няма издадена заповед, не е и нужно. Найважното в хода на проверката е да има протокол. След това в зависимост от хода се оформят другите документи. Когато бъде образувано ДП и бъде уведомен наблюдаващия прокурор, дойде разследващ митнически инспектор той започва да си движи делото. Ние правим полеви тестове на място с уреди, с който разполагаме, дотолкова доколкото да се ориентираме за алкохолен градус и какво изземваме. В протокола е записан уреда с който е направен полевия тест като марка и модел. Към момента на проверката и установяване на количеството извършихме замерване на уредите с рулетка. Много от тях имаха щампа за обема, които имат и след преливането при идването на разследващия в големия съд също бях оразмерени. Всеки един от съдовете бяха проверени. Така бяха разделени, че да могат тези с еднакъв алкохолен градус според полевия уред да бъдат в един съд. Затова се държи в различни съдове, за да не бъде смесвано. В крайна сметка се смесиха по градусите, които измерихме с полевия тест. Всичко, което го има по преписката е вкарано като документация в акта. На място дойде разследващ митнически инспектор. Когато смесвахме количеството алкохол в общите съдове нямам спомен дали са смесени количества от долу и от вън. Една година и нещо е минало от тогава. Не спомням за какво количество е имало документи за платен акциз. Като литри нямам спомен дали сме го белязали, мисля, че не.

Доколкото си спомням в самият протокол колегата беше описал, че количеството за което са представени документи, което е в първото помещение в което ни заведе г-н Д. отговаря количеството на представените документи. В документите, които ние съставихме не си спомням дали сме описали за какво количество са били и колко е бил акциза. Проверката беше доста дълга и не си спомням. Не си спомням дали някой е вземал проба от всеки един съд поотделно. Когато бяха смесени мисля, че никой не е взел проба.

В залата влиза св. Д..

Съдът разяснява на свидетеля разпоредбата чл. 119 и 121 от НПК.

Пристъпи се към разпит на св. Д..

СВ. Д.: Желая да бъда свидетел. Значи мога да кажа за ракията, че е 4 произведена преди 30 години. При проверката аз работех с трактора и бях отворил широко вратите. Нахлу кола и аз в първия момент видях непознати хора. В последствие се оказа, че слезе от колата митничар В. М., познах го него и той дойде при мен и ми каза, че е дошъл за ракия. Аз му казах, че нямам такава ракия. Нито ми се е представил някой от тях нито нищо. Просто аз го познавам в последствие. След това започна едно размотаване из къщата, тършуване. Той ми каза, че ще проверява винарната докато не открие ракията.

Аз му казах „Иди я намери, ракията не е скрита“. В последствие беше отворен сайванта където се намира трактора и те започнаха да разглеждат. Ракията е от преди 30 години, баща и дядо ми са я варили. Последните години майка ми беше зле и ние я прекарахме ракията от старата къща, където сме живели преди 15 години там. Моята сестра искаше да продаваме къщата и трябваше да я освободим. Всичко го прекарахме от старата къща, не само ракията, но и други неща също. Ракията е около 2 тона и 700-800 литра. Ракията е на моята съпруга, защото ми е съпруга и живее заедно с мен, съответно е нашанаследена. Те са ни разпитвали поотделно, незнам защо тя така е заявила, че е нейна ракията. Аз тогава не съм заявил, че ракията е моя, а че е много стара и дори ги помолих като я взимаха, да не я взимат. Да, на моя дядо и моя баща е ракията, никой не ме питал на кой е ракията. Нормално е като е в къщата да е наша, нейна и моя. Имам съставен акт от преди няколко години от митницата. Същия г-н В. направи инсценировка и изпрати едни младежи да купуват ракия. Ние тогава строихме, трябваха ни пари и моята жена се подведе и му продаде. Имахме около 400 литра и той я иззе. В последствие ни накараха да си платим всичко и ни я върнаха. Акта беше съставен на мен.

Друга проверка направиха също тогава, но не откриха друго. Ракията беше в старата къща. При проверката миналия път ракията беше в новата къща и не е имало друга ракия. Ние я преместихме, когато майка ми беше болна. Къщата я продадохме. Документи не ни бяха представени, когато започна проверката.

Две момчета слезнаха, които не ги познавам. В. ме хвана за ръката и ме отведе на страни. Започна да ме манипулира, не ми показал документи или някаква заповед, че имат право да дойдат да ме тършуват. След 30 минути си извадиха баджовете и започнаха да тършуват на всякъде. За количеството, понеже аз съдя по първият път как беше, сега нямаше такова мерене. Всичко беше натоварено в бидони. Аз съдействах да я превозят, защото те казаха, че нямат с какво да я превозят. Всичко беше изсипано пред мен, нищо не е 5 мерено. Първият път беше мерено и сипано в бутилки пред мен, този път такова нещо нямаше. Незнам дали са правили проби. В бидоните имаше патока- слаба ракия, всичко беше омесено. И в мазето имаше бидони. В. знаеше за тях. Аз му казах да отива в мазето да я намери ракията. Сайванта беше отворен, те се виждаха. Аз имам фирма на малка винарна. Произвеждам вино, което правя от грозде. Имам 74 декара собствено лозе. Двама от проверяващите не ги познавах. Единия го познавам, защото първият път когато идва в къщи за тези 400 литра. Акта ми е съставен за държане на етилов алкохол без документи. Митническите служители нахлуха и протокола го подписах, защото след 6 часа проверка и 6 часа тормоз даже мислех да хвана и да ги изгоня. Никой не ми е представил заповед, че имат право да тършуват и никой не се е легитимирал. Не съм сигнализирал в полицията за тази проверка. Когато пренесох количеството алкохол от къщата на майка ми – тя всъщност се водеше на дядо ми, майка ми беше жива и живееше там, беше доста зле и аз я гледах.

В залата влиза св. А.

Пристъпи се към разпит на св. А.

СВ. А.: Знам за случая за който съм призован. За тая ракия знам преди 2004 г., защото съм я виждал с очите си. Познавам жалбоподателката и съпруга и повече от 30 години. Бях там при проверката когато дойдоха митничарите, мен ме игнорираха, аз не знаех какви са, защото те не се представиха. Реших, че са клиенти, защото той беше казал, че се продава багера. След това писаха някакви неща, присъствах когато влязоха в мазето и намериха ракия в бидони, не са я мерили. По мирис установиха, че е ракия.