Присъда № 27 от 08.06.2026, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Присъда №27/08.06.2026 г., по НОХД №677 по описа на Рг.РС за 2023 г.

С ОА от 15.11.2023 г. РП-Б., ТО-Р., е внесла в Рг.РС обвинение с/у М.Т. (М.Т.), ЛНЧ:*, роден на *, в Р.Ф., руски гражданин, женен, неосъждан, с разрешение за продължително пребиваване в Р.Б., с адрес в Р.Б.: *, и адрес в Р.Ф.: *.

Обвинението е за извършено престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.II, алт.2 и 3 НК, като се твърди, че на 16.09.2022 г. около 12:00 часа в подземен гараж на ж.к. „Д.“, в *, ч/з нанасяне на удари с ръце и крака, подсъдимият Т. е причинил на И.Е. /І.E./, роден на *, в И., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник (счупване в основата на пета предкиткова кост на дясната длан) и трайно затрудняване на движението на снагата (счупване на 3 ребра - от 8 до 10 в лява гръдна половина).

С определение от 09.02.2026 г., постановено в ОСЗ по реда на чл.287, ал.1 НПК, съдът е допуснал изменение на обвинението по искане на прокурора. Изменението е наложено след установяване на техн. грешка в обвинителния акт относно засегнатия крайник на пострадалия, а именно левия вместо посочения до този момент в ОА десен горен крайник, видно от заключението на СМЕ и разясненията на ВЛ Л., въведени в съд. заседание на 09.02.2026 г.

Предвид горното, по отношение на подсъдимия М.Т. е прието изменение на обвинението, като същия е предаден на съд за това, че на 16.09.2022 г. около 12:00 часа в подземен гараж на ж.к. „Д.“, в *, ч/з нанасяне на удари с ръце и крака, е причинил на И.Е. /І.E./, роден на *, в И., средна телесна повреда, изразяваща се в ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК (счупване в основата на пета предкиткова кост на лявата длан) и ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА (счупване на 3 ребра – от 8 до 10 в лява гръдна половина) – престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, пр.ІІ, алт.2 и 3 НК.

Нак. производство спрямо подсъдимия Т. се разгледа задочно на основание чл.269, ал.3, т.4, б.„б“ НПК. В хода на съд. производство са предприети многократни процесуални действия по редовното призоваване на подсъдимия, но същите не доведоха до желания резултат. В съд. заседание на 04.03.2025 г. бе установено, че призовката, изпратена до известния адрес на подсъдимия в г.Б., е върната в цялост, като от обратната разписка е видно, че адресът е посетен многократно на конкретни дати, но лицето не е открито. В същото заседание бе констатирано, че изпратените съд. поръчки ч/з МП до известния по делото адрес в *, също не са довели до редовно призоваване на подсъдимия Т..

На 23.04.2025 г. в деловодството на Рг.РС е постъпило писмо от МП на Р.Ф., с което уведомяват, че поръчението за призоваване на подсъдимия не е изпълнено – М.Т. е следвало да се яви пред Ч-РС в г.Е. за връчване на книжа, с които да бъде редовно призован за съд. заседание на 19.05.2025 г., но не се е явил.

В заседанието на 19.05.2025 г. бе отново констатирано, че призовката, изпратена до адреса в г.Б., е върната в цялост, като адресът е посетен многократно, без лицето да бъде намерено. С оглед обстоятелството, че всички опити да бъде редовно призован подсъдимия Т. не дадоха възможност Нак. производство да продължи и след анализ на док-ствата по делото, съдът допусна правна помощ по отношение на подсъдимия Т. – изразяваща се в назначаването на служ. защитник.

В следващо заседание на 09.06.2025 г. съдът като взе предвид уведомително писмо изх.

№6223/25.05.2025 г. от АК-Б. назначи а. С. за служ. защитник на подсъдимия Т. и на основание чл.269, ал.3, т.4, б.„б“ НПК, даде ход на разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия и разгледа Нак. производство при условията на задочно производство, като прие, че неявяването на подсъдимия в съд. заседание няма да попречи при разкриването на 1 обективната истина.

Относно пострадалия, законодателят изрично е предвидил, че процедурата по призоваване на пострадалия не съставлява пречка от категорията на тези по чл.247г, ал.1 НПК, които единствено водят до отлагане на разпоредителното заседание (неявяване на прокурора, на подсъдимия – извън хипотезите на чл.269, ал.3, или на защитника по чл.94, ал.1 НПК).

Съгласно изричната разпоредба на чл.247г, ал.2 НПК, неявяването на пострадалия или неговите н-ци без уважителна причина не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание, а съгласно чл.247г, ал.3 НПК, заседанието не се отлага, ако пострадалият не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната – какъвто именно е настоящият случай, тъй като адресът на пострадалия Е. в г.Б. е посещаван многократно от връчителя на дати 27.05.2025 г., 31.05.2025 г. и 02.06.2025 г. без лицето да бъде намерено и призовано. В този смисъл съдът прие, че пострадалия не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната и даде ход на разпоредителното заседание.

В хода на съд. прения представителят на РП-Б., ТО-Р., поддържа повдигнатото и изменено обвинение изцяло. Счита, че от събраните в хода на проведеното съд. следствие док-ства може да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерното деяние. Изтъква, че гласните док-ства, събрани посредством разпитаните свидетели, в съвкупност с изготвената СМЕ, установяват по несъмнен начин хар-ра и степента на нанесените телесни увреждания, механизма на тяхното причиняване, участието и вината на подсъдимия. Прокурорът пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание при условията на чл.54 НК, – лишаване от свобода за срок от 1 г. с приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК, с изпитателен срок от 3 г..

Служебният защитник а.С. не оспорва фактическата обстановка и не навежда доводи за невинност на подсъдимия. Акцентира, че поради липсата на контакт с подзащитния му ролята на служебния защитник е ограничена до съблюдаване на законосъобразността на производството и на правото на защита. Изтъква като смекчаващо отговорността обстоятелство мотива за извършване на деянието – проявена ревност към пострадалото лице И.Е., за когото подсъдимият е предполагал, без док-ства, интимни отношения с неговата съпруга. Посочва, че макар и действията на Т. да са престъпни и осъдими, мотивът им – предполагаемо морално предателство от страна на близко лице – дава основание за снижаване на размера на наказанието. Пледира за наказание лишаване от свобода за срок от 6 мес., условно отложено на основание чл.66 НК, с изпитателен срок от 3 г..

Въз основа на събраните и проверени в хода на съд. следствие док-ства – показанията на свидетелите И.Е. и В.Д.Т., прочетените показания на свидетелите Е.В.Т. и С.П.Т., обясненията на подсъдимия М.Т. от досъд. производство, приетото заключение на СМЕ, изготвено от ВЛ д-р И.А.Л., и останалите писмени док-ства – съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Т. и неговата съпруга Е.В.Т. са руски граждани. В периода около май 2022 г. семейство Т. пристигнало в Р.Б. и се установило в г.Б.. По това време те се запознали с пострадалия Е.И. (Е.І.) – гражданин на И., установен също в г.Б.. Пострадалият Е. оказал съдействие на семейството при наемане на апартамент, като познанството им придобило поредовен хар-р. Подсъдимият и пострадалият се познавали от около половин година, преди инцидента, като отношенията им не са включвали семейно общуване.

В хода на съвместния им престой в г.Б., в отношенията м/у подсъдимия Т. и неговата съпруга Е.Т. се появили напрежение и конфликти. Т. проявявал ревност по отношение на съпругата си, обвинявайки я, че поддържа интимни отношения с пострадалия Е.. Преди инцидента – около края на м.08.2022 г. – Е.Т. временно напуснала семейното жилище и потърсила помощ от пострадалия Е., на когото обяснила за заплахите от страна на съпруга й. Е. й предоставил ключ за апартамент в к-с „С.Л.“-Б., собственост на роднина на неговата съпруга, където Е.Т. се настанила. Впоследствие подсъдимият Т., заедно с децата и след като 2 се сдобрил отново със съпругата си, се нанесъл при нея в посочения апартамент предоставен от Е., в който семейство Т. живяло около 2 месеца.

По телефона подсъдимият Т. многократно заплашвал пострадалия Е., казвайки му, че ще го убие, и обвинявайки го в интимна връзка с жена му, въпреки отричането на последния.

На 16.09.2022 г. около 11:30 часа подсъдимият Т. посетил апартамента на пострадалия Е. в *.

Там разговорът м/у двамата прераснал в конфликт, в хода на който подсъдимият продължил с обвиненията, а пострадалият ги отрекъл. Пострадалият Е., с намерение да прекрати разговора, напуснал апартамента и се насочил към подземния гараж на комплекса, където се намирал автомобилът му. Подсъдимият тръгнал след него.

В гаража Т. продължил с обвиненията и задържал Е., вземайки му телефона от ръката.

Изплашеният пострадал се качил в колата си и потеглил към изхода на гаража, спрял пред бариерата и, след като подсъдимият заявил, че телефонът е останал в гаража, слязъл от автомобила и се върнал обратно вътре, за да го потърси.

Около 12:00 часа, в момента, в който пострадалият се насочил към гаражната клетка, където преди това бил паркиран, подсъдимият Т. внезапно му нанесъл силен удар с ръка в областта на гърдите. Вследствие на удара Е. паднал на пода. Позиционирал ръцете си върху главата за защита, но подсъдимият продължил да нанася удари с ръце и крака, насочени към главата, тялото и крайниците на пострадалия. Ударите продължили дори след като Е. го помолил да спре, тъй като бил претърпял сърдечна операция. Подсъдимият Т. спрял да нанася удари едва когато в гаража влязъл свидетелят В.Д.Т. – охранител на комплекса, извикан от жена, чула разправията в гаража.

Свидетелят Т., при влизане в гаража, възприел непосредствено следните обстоятелства: пострадалият лежал на пода, охкал, имал кръв по главата и едната ръка, а подсъдимият Т. стоял наведен над него и му говорел на висок тон на руски език. Т. физически отдалечил подсъдимия от пострадалия, като извел пострадалия навън, след което се обадил на управителя на комплекса, а малко след това пристигнала полиция и линейка. Подсъдимият напуснал местопрестъплението преди пристигането на полицията.

Пострадалият Е. бил транспортиран до МБАЛ-Р., където бил приет по спешност, а впоследствие бил изписан на 17.09.2022 г. и заминал за И.. По данни от самия него, прегледан в болница там, са му диагностицирани счупени ребра вляво.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следния доказателствен анализ:

Показанията на свидетеля И.Е., депозирани на 22.12.2025 г. в съд. заседание и прочетените на основание чл.281, ал.5 НПК. Безспорно показанията на пострадалия от 30.11.2022 г. дадени в хода на досъд. производство и тези дадени в хода на съд. следствие, са един от основните гласни доказателствени източници. Свидетелят Е. е последователен и конкретен по отношение на механизма на нападението: подсъдимият му е нанесъл удар с ръка в гърдите при влизането в гаражната клетка, в резултат на което е паднал на земята, след което подсъдимият е продължил с ритници и удари с юмруци в главата, тялото и крайниците на пострадалия. Свидетелят описва продължителна физическа агресия – около 10-15 минути. В показанията си пред съда на 22.12.2025 г. свидетелят Е. заявява, че подсъдимият го е ударил и с дървена пръчка, за което не е споменал при разпита в досъд. производство, с обяснението, че по-късно си е спомнил. Настоящият съд. състав констатира горното противоречие и не го кредитира с доверие в тази му част – наличието на пръчка не е потвърдено от нито един друг доказателствен източник: свидетелят Т. категорично отрича да е виждал подсъдимия с предмет в ръцете, а ВЛ Л. потвърди, че уврежданията са напълно съвместими с наранявания от удари единствено с крайници. Съдът приема, че съществените противоречия м/у двата разпита на Е. са именно в тази добавка относно пръчката, а не относно самия механизъм на нанасяне на ударите с ръце и крака, по отношение на което двата разпита са последователни и взаимно допълващи се. В останалата съществена за делото тяхна част – механизмът на ударите, тяхната интензивност, продължителността и 3 анатомичната насоченост – показанията на Е. са вътрешно последователни и намират подкрепа в останалия доказателствен материал. В този смисъл, в тази част съдът ги кредитира изцяло с доверие.