Определение № 287 от 29.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Б. 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900006 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р. ул.“П.С.“ № 6, чрез пълномощник адв. И. В. Ю., САК, с адрес: гр. С. **, ул. П. № 9, вх. Б, ет.

4, с която срещу „ЗД „Б.И.”” АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1407, ж.к. Л., бул. Д.Б. № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинени болки и страдания в резултат на смъртта на неговия брат - Г. А. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2020 г., по вина на водача на марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с per. № ************, за който автомобил има валидно сключена със „ЗД „Б.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица № BG/02/120002682954 от 21.09.2020г., издадена от ЗД „Б.И.”” АД, с ЕИК:

************, с валидност от 21.09.2020г. до 20.09.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от изтичането на 3-месеца от получаване на заявлението на ищеца по чл.

380, ал. 1 от КЗ - 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Предявеният иск е процесуално допустим. Правото на иск е упражнено чрез подаване на редовна искова молба. Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 367 и сл. ГПК.

Ето защо следва да се насрочи открито съдебно заседание с рлизоваване на страните и изготвяне на проект на доклад, съгласно чл. 374 ГПК във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК:

1. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК - обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се от ищеца в исковата молба, че с влязла в сила на 01.07.2022 г. Присъда № 20 от 15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд- Б. А.А.В., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. Д., общ. Б., обл. Б. е призната за виновна в това, че на 21.10.2020 г., около 13:20 часа, в гр. Р. област Б. по ул. Х.Б. в района на мебелна фабрика „Х.“ при управление на МПС (лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с 1 рег. № ************) в посока от гр. Р. към с. Б., е нарушила правилата за движение по пътищата, установени със Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите за длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в резултат на което е предизвикала пътнотранспортно произшествие в насрещната лента за движение с движещия се пред нея косо (87 - 89 градуса) спрямо осевата линия велосипедист, като блъснала същия първоначално в задната джанта на велосипеда с предна централна част на автомобила (областта на регистрационния номер на МПС-то); чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач (на пътно превозно средство), който ще предприеме каквато и да е маневра, като например ... да се отклони наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента (насрещна) ... трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението ... които се движат преди него вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на неправилно движещия се по пътното платно велосипедист - Г. А. К. от гр. Р. обл. Б. роден на 21.04.1949 г., с което е осъществила състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание посочения текст вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4 от НК, вр. чл. 55 от НК, е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдана да е извършила престъплението в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а изпълнението на наложеното й наказание лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл. 343г, вр. чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК е лишена от правото да управлява МПС за срок от две години.

Сочи се, че собственикът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ************- Х.А.Б., е имал валидно сключена и действаща към момента на реализиране на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователна полица № BG/02/120002682954 от 21.09.2020 г., издадена от ЗД „Б.И.“ АД, с валидност от 21.09.2020 г. до 20.09.2021 г.

Твърди се, че пострадалият Г. А. К. е брат на ищеца. Изтъква се, че макар и пострадалият да има четирима законни наследници- три деца и съпруга, същият е бил в изключително близки взаимоотношения с брат си Н. А. К. до момента на произшествието. Пострадалият е имал адресна регистрация на различен адрес от адреса на съпругата си и адресите на децата си, а именно в гр. Р. ж.к. Изток, бл. 1, вх. А, ет. 2, ап. 5. Пояснява се, че съпругата на Г. А. К. е адресно регистрирана на друг адрес в гр. Р. двете му дъщери живеели на различни адреси едната в гр. Р. другата в гр. Д., а синът му живеел в чужбина, като в България имал адрес в с.

Бачево.

Твърди се, че между ищеца и пострадалия е съществувала трайна и дълбока изключителна емоционална връзка, взаимна грижа и помощ в ежедневието, както и емоционална подкрепа и доверие, на каквито не е могъл да разчита от децата и съпругата си. Такава силна връзка починалият Г. имал, освен с ищеца по настоящето дело, единствено и с другия си брат - С.

А. К.. В резултат на всичко преживяно ищецът месеци наред отказвал да приеме безспорния факт за преждевременната смърт на неговия брат Г. А. К., като изпаднал в състояние на 2 емоционален дисбаланс, чувство на безперспективност от липсата на брат си, страх и паника от движещи се автомобили, както и от пресичане дори на пешеходни пътеки. Всички тези страдания направили ищецът емоционално нестабилен, влияят неблагоприятно на психическото му състояние и пречат на нормалното му съществуване и пълноценно общуване дори и към настоящия момент, вече почти пет години от злощастното събитие.

Изтъква се, че съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Увреденото лице има право да претендира обезщетение за вреди директно от застрахователя, когато в резултат на противоправно и виновно поведение на застрахованото лице са причинени вреди на трето лице и това е станало по време на действието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Тогава с настъпването на деликта е настъпил застрахователният риск, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователя и същият следва да изплати застрахователно обезщетение.

Сочи се, че в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Твърди се, че в настоящия случай са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина, установена с Присъда № 20 от 15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд- Б. влязла в сила на 01.07.2022 г., създадена особено близка връзка между починалия и неговия брат С. К., действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка между братя на тяхната възраст (нематериални вреди - болки и страдания), причинноследствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди - смъртта на брата на ищеца.

Сочи се, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие причиненото ПТП от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peT № ************, изразяващи се в преживени болки, страдания, страх стрес и притеснения, била предявена претенция към „ЗД „Б.И.” АД на 16.08.2023 г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева, като на основание чл. 380, ал.

1 КЗ била посочена и банкова сметка на упълномощения от ищеца адв. И. Ю., по която да бъде заплатено претендираното обезщетение. Приложени били и всички относими по случая документи, с които ищецът разполагал. В отговор на отправената претенция, с писмо изх. № НТЦ- 6036/07.09.2023 г. от „ЗД „Б.И.” АД било отказано заплащане на 3 застрахователно обезщетение, поради липса на „установени особено взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди”. близки

Направени са доказателствени искания и такива за разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.

Не се възразява по допустимостта на иска. Не се оспорва твърдението, че във връзка с причинената смърт на Г. К. е налице акт по чл. 300 от ГПК по отношение на сочения за деликвент в исковата молба А.В. С осъдителна присъда № 20/15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. на ОС- Б. А.В.била призната за виновна по повдигнатото и обвинение за причинена смърт по непредпазливост на Г. К.. Присъдата обаче обхващала, както нейното поведение, така и това на починалия Г. К., който е допринесъл за настъпилия пътен инцидент.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ************. Не се оспорва настъпилото ПТП, при което е починал Г. А. К..

Оспорва се легитимацията на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди.

Твърди се, че ищецът не е материално правно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Сочи се, че с оглед традициите в нашето, а и във всяко едно общество, връзката братя и сестри е обичайно да изгради отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ.

Това е и логично по простата причина, че до навършване на пълнолетие децата са част от едно общо семейство. Наличието на тази кръвна връзка и създалите с оглед на същата обичайни отношения обаче, не е достатъчно, за да се формира извода, че преживелия съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се и съдебна практика.

Твърди се, че във връзка с причинената смърт на Г. К. пред Окръжен съд- Б. били предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди от неговата съпруга М.К. К.а (предмет на разглеждане по гр.д. № 590/2021 г. и присъдено обезщетение в размер на 120000 лв.) и неговата дъщеря Д. Г.ева К.а (предмет на разглеждане по гр.д. № 589/2021 г. и присъдено обезщетение от 80000 лв.), както и че е има заявена претенция то неговия брат С.

К., предмет на гр.д.№7/2025г. по описа на ОС Б.. На основание чл.213 ГПК се иска съизденяване на настоящото порзиводство с това по гпр.д.№ 7/2025г. на БОС.

Сочи, че е налице хипотеза, при която както ищецът- брат на починалия Г. К., така и неговите преки наследници- - съпругата и дъщерята твърдят, че са имали изключително близки отношения и са претърпели вреди от смъртта на Г. К..

Предявеният иск се оспорва и по размер.

Сочи се, че съгласно изричната разпоредба на параграф 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018 г., обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493 а, ал. 4 от КЗ се определя до 5 000 лева. Законодателят, с материално правна норма, бил определил максималният размер на обезщетението, което може да бъде получено, респ. присъдено на 4 лицата, посочени в тази разпоредба на закона. Такова лице се явявал и ищецът, тъй като той не попада в кръга от лицата, посочени в Постановление № 4/1961г., допълнено с Постановление № 5/1969г., за които е прието, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди.