Решение № 913 от 22.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Варна, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110204659 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на А. В. А. ЕГН ********** с адрес: гр.Добрич, ул.“*****“ №38, вх.Б ет.1, ап.3, подадена чрез проц. представител срещу Наказателно постановление № 25-0460-001330 от 20.10.2025 г., издадено от ******* ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв./ 1533.88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП .

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се явява, представлява се от адв. В. Г.- АК Добрич, която поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на наказателното постановление.Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител 1 на ОД на МВР-Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 23.08.2025 г. в 02.00 часа в община Варна на ГП I-9 на км.88.8 жалбоподателя А. В. А. управлявал лек автомобил „*****“ с рег.№ ********* собственост на ВИ А. ЕГН **********, като участник в ПТП за освобождаване и разчистване на кръстовището от двете МПС-та, същият при движение на заден ход в посока с.Кранево, умишлено чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, превърта предните задвижващи колела, завива надясно в посоката си на движение, привежда автомобила в неконтролируемо състояние като застрашава хората, свидетели на случилото се ПТП, намиращи се непосредствено до платното за движение и след като обръща автомобила в посока на движение отново с.Кранево за подход към платформата на автомобил предназначен за Пътна помощ, същият отново чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, превърта предните колела, следствие на което отново привежда автомобила в неконтролируемо състояние, изразяващо се в маневра за преминаване в съседна пътна лента за насрещно движение, чрез преплъзване на предната част на автомобила, като създава опасност, за насрещно движещите се МПС-та и хора, свидетели на посоченото ПТП.

С тези си действия водача не използва път отворен за обществено ползване по предназначение за превоз на пътници и товари и създава опасност и пречки за движението и непосредствени предпоставки за ПТП. По време на извършените действия, водача бил сам в автомобила.

Полицейските служители били установили водача на въпросния автомобил по повод настъпилото ПТП и провели разговор с него, при което същият демонстрирал към полицейските служители неуважително и арогантно поведение, след което свид.М съставил АУАН Серия GA №4575851 за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който жалбоподателя подписал без възражения. Такива възражения срещу съставения акт постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН , но били счетени за неоснователни 2 от АНО. На 20.10.2025 г. ******* ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. А. М., св.В А. и св.А. К, както и писмени доказателства:заповед на министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач.

Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява на първо място от показанията св. А. М., които съдът кредитира изцяло като вътрешно непротиворечиви, последователни и логични. Св. А. М. е възприел непосредствено движението на автомобила на жалбоподателя и е разговарял с него, след преди това му е бил извършил и проверка, като участник в настъпило ПТП проверка.Показанията на този свидетел възпроизвеждат в идентична хронологична последователност непосредствено възприетите от него събития и по-конкретно действията на жалбоподателя. При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата н а чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т. е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. В А. и св.А. К, които съдът кредитира от части, подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи за основа на направените от съда фактически изводи.Свидетелите А. и К са заинтересувани от изхода на делото, поради което и с показанията си целят да оневинят нарушителя. Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото писмени доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.

По изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на същите своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, 3 срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН.

Императивната разпоредба на чл. 104б, т. 2 ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Дефиницията за път, отворен за обществено ползване, се съдържа в чл. 2, ал. 1 ЗДвП, съгласно която отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. В изр. 2 от посочената разпоредба е регламентирано задължение за лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, да ги обозначат.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил забраната, регламентирана в чл. 104б, т. 2 ЗДвП, тъй като на 23.08.2025 г. в 02.00 часа в община Варна на ГП I-9 на км.88.8 жалбоподателя А. В. А. управлявал лек автомобил „*****“ с рег.№ ********* собственост на ВИ А. ЕГН **********, като участник в ПТП за освобождаване и разчистване на кръстовището от двете МПС-та, същият при движение на заден ход в посока с.Кранево, умишлено чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, превърта предните задвижващи колела, завива надясно в посоката си на движение, привежда автомобила в неконтролируемо състояние като застрашава хората, свидетели на случилото се ПТП, намиращи се непосредствено до платното за движение и след като обръща автомобила в посока на движение отново с.Кранево за подход към платформата на автомобил предназначен за Пътна помощ, същият отново чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, превърта предните колела, следствие на което отново привежда автомобила в неконтролируемо състояние, изразяващо се в маневра за преминаване в съседна пътна лента за насрещно движение, 4 чрез преплъзване на предната част на автомобила, като създава опасност, за насрещно движещите се МПС-та и хора, свидетели на посоченото ПТП.

С тези си действия водача не използва път отворен за обществено ползване по предназначение за превоз на пътници и товари и създава опасност и пречки за движението и непосредствени предпоставки за ПТП. По време на извършените действия, водача бил сам в автомобила.Така описаните действия с МПС не са такива по превоз на хора и товари и са застрашавали здравето и живота на присъствалите в близост до пътното платно хора.

От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът А. А. съзнателно е извършил резки маневри, свързани и с ускорено извършване на презавиване, което е довело до загуба на сцеплението на задните гуми и приплъзване на автомобила. Прекият умисъл на жалбоподателя съдът изведе от показанията на разпитания по делото полицейски служител. Рязкото завиване и приплъзването на автомобила се е дължало изцяло на планирани и съзнателно осъществени действия на водача, а не на обективни фактори, каквито биха могли да бъдат мокра пътна настилка, заледяване на пътното платно, настъпила повреда в ходовата част на автомобила и т. н.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недоказана съставомерност на извършеното и че не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание на извършеното нарушение – в АУАН и НП ясно и недвусмислено са описани действията на водача, с които актосъставителят и наказващият орган са приели, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Възражението, че в конкретния случай е налице единично занасяне или рязко завиване, което и могло да се дължи на обективни фактори, каквито например са повреда на автомобила остана недоказано. Посоченото води до единствения възможен извод, че жалбоподателят целенасочено е извел управляваното от него МПС извън контрол и е предизвикал загубата на сцепление на задните гуми чрез приплъзване.

Действително съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН АУАН и НП трябва да съдържат задължително описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

5

По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал.

4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество. По тези съображения непосочването в НП на доказателствата, които потвърждават нарушението, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя.

Както АУАН, така и НП съдържат фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и неговата правна квалификация. Нито в чл. 42 ЗАНН, нито в чл. 57 ЗАНН има изискване за други мотиви, освен фактическото описание на нарушението и посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Изрично в АУАН и в НП е описано, че моторното превозно средство съзнателно е изведено извън контрол предвид доведената загуба на сцеплението на задните гуми. Описаното представлява постигнатата от водача на МПС цел, която е описана както в АУАН, така и в НП.

В случая неприложим се явява институтът на случайното деяние по смисъла на чл. 15 от НК, доколкото нарушението е формално (на просто извършване), а чл. 15 от НК е приложим само по отношение на резултатните престъпления, респективно административни нарушения.