Решение № 17220 от 05.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61787/2024
- Вид
- Решение № 17220
- Подписан
- 05.09.2026
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 17220 гр. София, 05.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110161787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД против „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1124,76 лева, представляваща заплатена от ищеца припадаща се на ответника част от разходи за охрана на административна сграда с адрес в *** (високо тяло) за периода о т 01.09.2023г. до 30.09.2023 г., изчислена пропорционално на притежаваните от ответника 27,3% идеални части от общите части на сградата., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 17.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 22751/24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36653/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът притежава право на собственост върху 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност „Гео Милев“ по плана на гр. София с площ от 4900 кв.м., заедно с партер I ( първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етажи в построената в поземления имот единадесет етажна административна сграда, с административен адрес гр. София, ул.
„Александър Жендов“ № 6 (високо тяло) заедно със 72,7 ид.ч. от общите части на сградата, а ответникът притежава право на собственост върху обособена част, състояща се от девети, 1 десети и единадесети етажи, заедно с 27,3 ид.ч. от общите части на административната сграда. Представителят на ищеца поддържа, че основната дейност на страните в процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в процесната административна сграда, като за обезпечаване на нормалното функциониране на предоставяните от дружествата под наем офиси от съществено значение е поддържането на реда и сигурността в административната сграда, поради което в нея е осигурена денонощна жива охрана. В исковата молба са изложени твърдения, че в периода от 29.06.2007 г. до 31.12.2011 г. отношенията между страните във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число и охраната са уреждани по доброволен път, а за периода от 2012 г. до 2022 г. ответникът не е заплащал припадащата се част от задълженията свързани с административната сграда доброволно. Представителят на страната поддържа, че в периода, считано от 31.05.2019 г. до 30.11.2023 г. ( в това число и процесният месец септември 2023 г.) ищецът е заплащал всички разходи за охрана на цялата административна сграда на ангажираните за целта търговски дружества, като извършените разходи са одобрени и разпределени между собствениците с решения на ОС на ЕС на сградата по Протокол № 5/22.07.2020 г., Протокол № 6/07.04.2022 г., Протокол № 7/14.09.2023 г. и Протокол № 8/22.12.2023 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е оспорил по съдебен ред приетите от Общото събрание на етажните собственици решения по посочените протоколи. Страната поддържа, че за периода от 01.09.2023 г. до 30.09.2023г. разходите за охрана на сградата са в размер на 4120 лева без ДДС, като сумата изцяло е заплатена от „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД, поради което и съобразно притежаваните от ответника идеални части от общите части на сграда с оглед действащия Правилник за вътрешния ред на административната сграда „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД дължи сумата в размер на 1124,76 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат М. И. поддържа, че действително ищецът притежава право на собственост върху описаните в исковата молба етажи от административната сграда ведно със 72,7 ид.ч. от общите части на сграда, а „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД притежава право на собственост върху обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и 27,3 ид.ч. от общите части на процесната административна сграда, като с отговора са оспорени всички останали обстоятелства изложени в исковата молба и формулираните правни изводи. Представителят поддържа, че ответната страна не дължи заплащане на припадаща се на притежаваните идеални части от общите части част от направени разходи за охрана на сградата, тъй като „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД е било лишено от достъп до сградата поради пречки виновно създадени от ответника. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че след 2015 г. ищецът трайно създава пречки на ответника да упражнява правото си на собственост върху собствената му част от сградата, като възникналият спор е предмет на гр. д. № 64981/2016 г. по описа на Софийски районен съд. Страната сочи, че с влязло в сила съдебно решение „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД е осъдено да възстанови достъпа на „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД до асансьорите за етажи 9, 10 и 11 от административната сграда. Представителят на страната поддържа, че след влизане в сила на съдебното решение по соченото дело ищецът за кратко 2 е възстановил достъпа на ответника до собствените му етажи, след което отново е извършил действия, с които създава пречки относно упражняването на правото на собственост, които пречки са съществували и в процесния период. На следващо място в отговора на исковата молба са изложени съображения, че решенията за охрана на общите части могат да се приемат само единодушно, а не с мнозинство от собствениците, което да задължи малцинството, тъй като дейността по охрана надхвърля функциите по поддържане и управление на общите части, в който смисъл е и съдебната практика. Във връзка с изложеното процесуалният представител на ответника сочи, че видно от представения по делото договор за охрана възложител е единствено ищеца, като „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД не е давало съгласие за сключване на подобно съглашение, не е упълномощавало ищцовото дружество за сключване на сделка и никога не е гласувало в подкрепа на решение за сключване на договор за охрана на общите части на съсобствената сграда – нито по реда разписан в ЗУЕС, нито по реда на управление, уреден в ЗС. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че ответникът узнал за наличието на протоколи за проведени ОС на ЕС едва при размяна на книжа по ч. гр. д. № 58038/2024 г. по описа на СРС, 31 състав и ч. гр. д.
№ 58036/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, като дружеството сезирало съда с нарочна молба по чл. 40 ЗУЕС. Представителят на ответника поддържа, че общи събрания по реда на ЗУЕС в процесната административна сграда не са свиквани и провеждани, като ищецът в настоящото производство чрез предявяване на множество искове се домогва да връчи на „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД сочените протоколи, създаващи в тежест на ответната страна задължения на значителна стойност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените по делото съдебни разноски, като при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения и доводи с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът притежава право на собственост върху партер I ( първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етажи в построената в поземления имот единадесет етажна административна сграда, с административен адрес *** (високо тяло) заедно със 72,7 ид.ч. от общите части на сградата, а ответникът притежава право на собственост върху обособена част, състояща се от девети, десети и единадесети етажи, заедно с 27,3 ид.ч. от общите части на административната сграда.
Като писмени доказателства по делото са приети протоколи от проведени общи събрания на етажните собственици на процесната сграда, а именно Протокол № 1/11.09.2016 г., Протокол № 3/04.07.2019 г., Протокол № 4/28.02.2020 г., Протокол № 5/22.07.2020 г., Протокол № 6/07.04.2022 г., Протокол № 7/14.09.2023 г. и Протокол № 8/22.12.2023 г., с които 3 са одобрявани като уместно направени и в интерес на етажната собственост извършените от ищеца „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата, включително разходите за охрана
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за осъществяване на охранителна дейност / физическа охрана/ на обект административна сграда с адрес в ***от 02.05.2023 г., сключен между „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД в качеството на възложител и „АСО Секюрити енд Протекшън Груп“ ООД в качеството на изпълнител. Съгласно чл. 1, ал.
1 от съглашението изпълнителят се задължава да предостави невъоръжена физическа охрана 24 часа с по един дежурен охранител на смяна, като ал. 2 предвижда, че осигуряването на услуга по 24 часа невъоръжена охрана се изразява в пропускателен режим на външни лица в охранявания обект, опазване на вътрешния ред и недопускане на инциденти със служители, недопускане на външни лица, имащи намерение за неправомерни действия с цел кражба или увреждане на имуществото на възложителя, предоставяне на паник бутон по искане на възложителя за целите на охраната и осигуряване на въоръжени автопатрули в случай на необходимост. Клаузата по чл. 5, ал. 1 от договора предвижда, че месечната такса за предоставяна невъоръжена физическа охрана 24 часа възлиза на 4210 лева без ДДС. Като писмено доказателство по делото са приети фактура № ***/01.10.2023 г. и преводно нареждане от 02.10.2023 г., видно от които цената на предоставената услуга по охрана на процесната жилищна сграда за м. септември възлиза на 4944 лева с включен ДДС, като сумата е погасена от ищеца.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля *** ( бивш управител на ответното дружество, а към момента на провеждане на разпита негов служител). Свидетелят разкрива, че от десет години достъпът до етажите на процесната сграда собственост на „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД се осъществява единствено по стълбите, тъй като за използване на асансьорите са необходими чипове, като така създадената пречка за нормално използване на обектите се дължи на предприети от ищеца действия. *** сочи, че от десет години последните три етажа на сградата са необитаеми и неизползваеми и в тях не се осъществява никаква дейност, като на последният етаж дори има течове от покрива на сградата, които умишлено не се отстраняват. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля ***, който предоставя охрана на процесната сграда.
Свидетелят разкрива, че имотите на етажи 9, 10 и 11 в процесната сграда последните години не са ползвани и помещенията в тях не са отдавани под наем. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че след възникване на разрив в отношенията между собствениците на отделните етажи в процесната сграда площите на етажи 9, 10 и 11 нямат наематели. Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите относно обстоятелството, че в последните години включително и за процесния период собствените на ответника етажи от процесната административна сграда не се ползват и в тях няма наематели, тъй като по същество свидетелските показания в сочената част са еднопосочни.
При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от 4 правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните по спора притежават качеството собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в *** (високо тяло) и припадащите се на всяка от страните идеални части от общите части на сградата; извършване на твърдените от ищеца разходи за охрана на сградата за посочения период, че работата да е предприета уместно в интерес на собствениците и е водена добре; разходване на парични средства в твърдения размер и влизане в сила на посочените решения на ОС на ЕС.